Очертанията на войната: Зазимяване, но не и замразяване и вътрешните конфликти на Украйна
Как Украйна се готви да посрещне зимата?
В началото на юни, на среща с подбрани, „ верни “ младежи Путин съобщи, че Петър I e воювал 21 години, с цел да “върне ” земи, които са били „ под контрола на съветската страна “. При това в началото, „ нито една страна в Европа “ не е признавала правото на Русия да се разпорежда с тези територии, а продължавали да ги считат за шведски. И мигновено: „ Очевидно, на нас се пада да се върнем и да укрепим (земите на днешна Украйна) “.
Периодично се връщам към тази „ забележителна “ тирада, тъй като в доста връзки тя може да се смята за програмна и също така е показателна за настоящето ментално положение на Путин. Какво ни сподели тогава кремълският деспот? Каза ни, че е подготвен да води война за Донбас и другите украински области още две десетилетия в случай че се наложи. Също по този начин, че не се тормози от интернационалното непризнаване на „ върнатите земи “, тъй като Европа и останалият либерален свят последователно ще се примирят със настоящето статукво и желаят, не желаят, най-после ще махнат с ръка и ще млъкнат. Освен това, за следващ път показва, че няма знания по история и че използва от дълго време отминали събития както му е преференциално в съответния миг. И най-много, че е обладан от месиянство и фикс идея да влезе в аналите като последния, въпреки и некоронован съветски император, който е съумял да върне всички „ изконно съветски територии “ на майката татковина.
Дали Путин-обединителят е елементарен фанатик или си е напряко Путин-лудият – аз не се ангажирам да осъждам. Но той в едно сигурно е прав – войната май няма да свърши скоро. Дали ще трае още две десетилетия, както предсказа кремълският самовластник, или просто тя ще се води „ до последния росиянец “, както преди време предвижда известният украински публицист Роман Цимбалюк – това също никой към сегашния миг не може да каже. Но това, което е несъмнено е, че на Украйна, Русия, пък и на цяла Европа им следва да преживеят първата си военна зима от 1945 година насам. Дано най-малко да е последната.
Какво би трябвало да направи Украйна, с цел да устои на неспиращата съветска експанзия през идните зимни месеци? Какви са възможностите на страните на бойното поле в спор, който, най-вероятно, ще се води при минусови температури? Какво следва да се случи? Кои са персоналните борби на Зеленски? На всичко това ще се опитам да отговоря по-долу.
На фронта
За да може Украйна да продължава да диша като свободна страна, е значимо през идващите месеци да бъдат избегнати всевъзможни сериозни обстановки на бойното поле, които вероятно биха довели до един или повече дълбоки съветски пробиви. Такива в Москва се надяват да реализират на югоизток в региона на Донбас, най-много край Бахмут и Авдеевка.
Карта на бойните дейности в региона на Бахмут и Соледар. Село Курдюмовка е в долната част на картата
Бахмут (или това, което е останало от него) към този момент се пр евърна в синоним на актуален Вердюн поради високата цена от човешки животи, заплащана всекидневно и от двете страни и поради позиционните боеве, които там се водят към този момент няколко месеца.
Дълбоките окопи, бодливата тел, ничията земя, бомбените кратери, неспирните артилерийски обстрели и престрелките с леко стрелково оръжие повече припомнят на подиуми от Първата международна война, в сравнение с за актуален метод на водене на пердах. Но точно това е действителността там сега.
Руснаците наскоро смениха тактиката и към този момент се въздържат от директни офанзиви против града, пробвайки се да го заобикалят от север и от юг, надявайки се по този метод да вкарат съперника в „ чувал “ и вероятно да го принудят да отстъпи. Дори в средата на седмицата съумяха да завладяват две села, за които до тогава на практика никой не беше чувал - Озаряновка и Курдюмовка – и някои техни медии подвигнаха подобен звук, че все едно още веднъж е бил взет Берлин. Това, обаче, надали ще наклони везните внезапно в интерес на руснаците и аргументите за това са няколко.
Руски войски театралничат след завладяването на Курдюмовка
Първо, вследствие на дългогодишния рандеман на въглища и други изкопаеми, на доста места в региона има неголеми хълмове, които в този момент ЗСУ (украинските въоръжени сили) ловко употребяват, с цел да управляват другояче плоската и лишена от забележителна растителност околност. Подобно на Херсон, тези изкуствено зародили възвишения разрешават даже с просто око да се води наблюдаване на километри напред. И всякога, когато руснаците подхващат нахлуване, те попадат в нещо като огневи клопки, т.е. биват обстрелвани с тежки оръжия по едно и също време от няколко страни, освен това „ от високо “.
Второ, и Бахмут, и Авдеевка, и другите обитаеми пунктове в региона, станали от дълго време синоними на гибел, опустошения и безмислена свирепост (Соледар, Маринка, Угледар), са действително на фронтовата линия от към този момент съвсем десетилетие. Съответно ЗСУ са имали премного време да ги приготвят за защита.
В момента те съставляват самобитни замъци, планувани за кръгова отбрана. При това пътищата, които водят към тях, са по този начин проектирани и издигнати, че доста мъчно биха били блокирани от руснаците, в случай че те не съумеят изцяло да обкръжат съответните обитаеми места. Освен това, самата украинска отбранителна линия в Донбас е построена по този начин, че даже и агресорите в даден миг да съумеят да завземат някои от тези градове, то тя няма да рухне, а просто ще се отдръпне в дълбочина.
Трето, фактът, че ЗСУ са трансформирали тези градове и села в прифронтови опорни пунктове, ще им помогне да прекарат зимата в относително удобни условия. Украинците ще има къде да се стоплят и отдъхнат, както и къде да складират амунициите и запасите, които получават. Освен това ще могат относително елементарно да изтеглят, ремонтират и възвръщат развалената бойна техника.
Четвърто, в случай че снегът се задържи по-дълго на бойните полета, то той ще се трансформира в извънреден съдружник на ЗСУ. В момента украинците са освен по-добре облечени за настъпващите студове, само че и по-добре екипирани. Те разполагат със доста по-голям брой инфрачервени средства за наблюдаване и лични уреди за нощно виждане. Да не приказваме, че на заснежената земна повърхнина атакуващите руснаци, ще се открояват относително елементарно и ще се трансфорат в лесни цели .
И най-важното – ЗСУ нито за момент не си разрешават даже и най-малкото недооценяване на своя съперник.
Украински войски се концентрират в Източна Украйна
Украинците са безусловно наясно, че против себе си имат съдбоносен и подъл зложелател. Да, правилно е, че съветската професионална войска, в този си тип от 24 февруари, към този момент не съществува. Вярно е, също по този начин, че съветските елементи, които сега се намират на фронта, страдат от доста недъзи, които са присъщи и за Руската Федерация като цяло. На всички, също по този начин, е пределно ясно, че огромният брой наскоро мобилизирани към момента имат много ниска бойна стойност.
Но въпреки това, в съветските въоръжени сили има значителен брой военни с действителен боен опит, добит по време на двете чеченски войни, споровете в Сирия, Африка, Грузия, Донбас и дори в Афганистан през 80-те години на предишния век.
Освен това съветската войска и общоприет щаб неведнъж потвърдиха, че доста деликатно учат методите на водене на пердах на ЗСУ и се пробват да се приспособяват към тях.
Засега единствено две условия работят в интерес на руснаците . Но дали те ще се окажат задоволителни за реализиране на съкрушителна победа в Донбас?
Първото събитие е „ късата “ логистика – и Донецк, и Луганск се намират близо до (международно признатата) граница с Русия и относително бързо могат да трансферират войски и запаси от други региони, в това число дълбокия гръб. Второто събитие е наскоро извършената „ частична “ готовност, която им разрешава да попълнят непрестанно претърпените загуби и по този начин, най-малко на хартия, да поддържат боеспособността на частите си. Друг е въпросът дали тези хора действително са подготвени за пердах или просто се хвърлят още и още мъже в пъкъла на донбаската „ месомелачка “ в името на маниакалните хрумвания на един деспот.
Ракетни удари и контраудари
Друг огромен проблем, който Украйна се пробва обезверено да реши, това е противодействието на съветските ракетни удари. За момента всичко сочи, че Путин приготвя следващия си масиран обстрел. Доказателство за това е увеличеният брой стратегически бомбардировачи на главната авиобаза в Саратов , както и подозрителното мъртвило, което май ще се окаже пред стихия.
Нарастване на броя на стратегическите бомбардировачи на летището в Саратов
В Киев са съществено обезпокоени, че Путин отново може да смени предпочитаните цели и този път да удари източниците на топлота, да вземем за пример, или, пък - банковата система. За да се лимитират вредите до миниум, се водят денонощни договаряния с евентуалните западни снабдители. Но се оказва, че сега има дефицит на съвременни системи за Противовъздушна отбрана в международен мащаб .
Събитията в Украйна наплашиха целия цивилизован свят и в този момент всяка страна си стиска крепко противоракетните системи. Стига се даже до парадокси - Съединени американски щати да моли свои съдружници в Близкия Изток да дават на ЗСУ наличните си системи NASAMS против твърдото заричане, че в най-скоро време, особено за тях, ще бъдат създадени нови такива. Засега няма индикации по какъв начин ще завършат тези договаряния, само че даже и някой да се съгласи да даде нещо, то ще идва в Украйна „ на час по лъжичка “.
Другото, за което обезверено се борят Зеленски и неговият екип, е да получат публично утвърждение от западните си сътрудници ЗСУ да могат да нанасят удари по съветски обекти намиращи се надълбоко в тила на агресора.
В Киев смятат, че един от най-ефикасните способи да се понижи ракетната опасност, е да се нападат носителите още в базите им. С други думи, да се ударят летища като това в Саратов, като военно-морската база в Севастопол или просто да се унищожават ракетни установки на съветска територия. Но с цел да стане това действителност, украинците се нуждаят от съответните оръжия, както и от морално утвърждение. В Украйна към този момент оповестиха, че са пред стартиране на всеобщо произвеждане на личен ударни дронове с огромен обсег, само че те надали ще са задоволителни. Ще са нужни нужни и ракети със междинен и дори огромен радиус на деяние, като „ Томахоук “. Но аз съм убеден, че на Запад никой няма да се съгласи на подобен коренен ход, който действително би пренесъл войната надълбоко на съветска територия.
Битката на вътрешния фронт
Дори изключителното показване на ЗСУ на бойното поле все още не може да прикрие някои вътрешни проблеми на украинското общество , които в хода на войната сякаш ще се демонстрират повече и повече. Докато законно-правните дейности, подхванати против лица със подозрителен морал като черноборсаджии, колаборанти, паникьори и чиновници-корупционери в изискванията на война наподобяват изцяло допустими, то някои дейности на управляващите в Киев би трябвало да бъдат подложени на по-обстоен и деликатен разбор.
Защо се желае възбрана на Украинската православна черква
Неотдавна бяха извършени серия от показни обиски и арести против мнозина духовници на Украинската православна черква (Московски патриархат). В раздираната от вътрешни спорове Украйна, с изключение на всичко друго, съществуват и четири църковни институции. Освен УПЦ (МП), има също по този начин и Православна черква на Украйна, Украинска гръкокатолическа черква, известна също и като Униатска, както и Католическа черква.
И до момента в който другите три се смятат за изцяло лоялни към държавните институции в Киев, то УПЦ (МП) от дълго време се смята за троянски кон на Русия и действително подчинена на Московския патриарх-антихрист Кирил (известен повече като полковник Гундяев). По-рано този месец излязоха видеозаписи, в които се вижда, че по време на литургии свещеници от УПЦ (МП) са пропагандирали в интерес на Русия. Това принуди Зеленски да изпрати в храмовете специфичните елементи. Напълно предстоящо, по време на обиските бяха открити пропагандни материали, възхваляващи „ Руский мир “, пари в брой и други улики, намекващи за дългите ръце на Путин. За похлупак на всичко, по време на обиските един от поповете бе заловен безусловно „ по бели гащи “ в леглото със 17-годишен хорист.
Ответният ход на Зеленски бе подписаното в сряда разпореждане, препоръчващо цялостна възбрана на УПЦ (МП). Въпреки че наподобява като елементарно завършил случай, борбата за ликвидирането на про-московската черква изобщо няма да е лека.
Първо, тя от тази пролет е официално независима, тъй като публично се отхвърли от връзките си с Москва. Нейни представители към този момент обявиха, че ще търсят правата си в съда, само че не това е най-важният им коз.
Базирана в световноизвестната киевско-печорска лавра, сега УПЦ (МП) е втората по въздействие християнска черква страната , като по дял мирияни, които са ѝ посветили душите си, се подрежда незабавно след Православната черква на Украйна. Сред най-известните ѝ почитатели можем да открием същински суперзвезди като боксьорите Ломаченко и Усик. При това Усик, настоящ международен първенец в тежка категория, надали може да бъде упрекнат в някакви благосклонности към Путин – когато войната стартира, той се записа доброволец и дори съумя да вземе присъединяване в боевете на фронта.
Впоследствие, по персонално гледище на Зеленски, той си взе довиждане с новите си бойни приятели и отпътува за чужбина, с цел да се готви на мира за мача си Джошуа, който след това изрично завоюва.
Двубоят Зеленски - Кличко
Доста по-любопитна и непредсказуема наподобява продължаващата борба (не в дословния смисъл на думата) на Зеленски с различен международно прочут боксьор – настоящия кмет на Киев Виталий Кличко. Още през предходната година, когато съветската експанзия изглеждаше най-много хипотетична, Кличко неведнъж си разреши да подлага на критика президента на Украйна за метода му към ковид-кризата. В отговор, Зеленски го подложи на серия от полицейски инспекции, освен това апартаментът на боксьора даже бе обискиран от специфичните служби. Освен това се появи информация, че медии, доближени до президента, са подхванали широкомащабна акция за дискредитиране на някогашния международен първенец. повода за всичко това е очертаващото се люто съревнование сред двамата при идващите президентски избори.
Руската инвазия и борбата за Киев единствено притъпиха спора сред тези два мощни характера, само че не го замразиха дефинитивно. В средата на август той избухна с нова мощ, когато, че е получавал закани от офиса на президента за това, че е подписал отворено писмо с молба да се върне поданството на Генадий Корбан, началникът на щаба за защита на гр. Днипро.
Кличко оповестява ограниченията за понижаване на компликациите пред жителите
Следващият рунд на този устен мач бе в края на ноември, когато след следващия огромен съветски ракетен обстрел,, че не се е справил съответно с премахване на провалите и не е обезпечил в точния момент задоволително топлота на мръзнещите столичани. Словесната реакция на Кличко не закъсня, с цел да се стигне до тази събота, когато бе оповестено, че тайните служби са провели обиск на офиси на градската администрация по съмнение в „ корист с власт “ и подписване на неизгодни контракти.
Украинските служби за сигурност обискираха офиси на киевската градска администрация
Очевидно, ставаме очевидци на война по време на война сред двамата най-влиятелни украински мъже и е прекомерно допустимо тя да продължи даже и когато действителната такава завърши. До какво ще докара тя и, най-много, по какъв начин това ще се отрази на положението на ръководството Украйна в този толкоз сложен миг, е мъчно да се планува.
В началото на юни, на среща с подбрани, „ верни “ младежи Путин съобщи, че Петър I e воювал 21 години, с цел да “върне ” земи, които са били „ под контрола на съветската страна “. При това в началото, „ нито една страна в Европа “ не е признавала правото на Русия да се разпорежда с тези територии, а продължавали да ги считат за шведски. И мигновено: „ Очевидно, на нас се пада да се върнем и да укрепим (земите на днешна Украйна) “.
Периодично се връщам към тази „ забележителна “ тирада, тъй като в доста връзки тя може да се смята за програмна и също така е показателна за настоящето ментално положение на Путин. Какво ни сподели тогава кремълският деспот? Каза ни, че е подготвен да води война за Донбас и другите украински области още две десетилетия в случай че се наложи. Също по този начин, че не се тормози от интернационалното непризнаване на „ върнатите земи “, тъй като Европа и останалият либерален свят последователно ще се примирят със настоящето статукво и желаят, не желаят, най-после ще махнат с ръка и ще млъкнат. Освен това, за следващ път показва, че няма знания по история и че използва от дълго време отминали събития както му е преференциално в съответния миг. И най-много, че е обладан от месиянство и фикс идея да влезе в аналите като последния, въпреки и некоронован съветски император, който е съумял да върне всички „ изконно съветски територии “ на майката татковина.
Дали Путин-обединителят е елементарен фанатик или си е напряко Путин-лудият – аз не се ангажирам да осъждам. Но той в едно сигурно е прав – войната май няма да свърши скоро. Дали ще трае още две десетилетия, както предсказа кремълският самовластник, или просто тя ще се води „ до последния росиянец “, както преди време предвижда известният украински публицист Роман Цимбалюк – това също никой към сегашния миг не може да каже. Но това, което е несъмнено е, че на Украйна, Русия, пък и на цяла Европа им следва да преживеят първата си военна зима от 1945 година насам. Дано най-малко да е последната.
Какво би трябвало да направи Украйна, с цел да устои на неспиращата съветска експанзия през идните зимни месеци? Какви са възможностите на страните на бойното поле в спор, който, най-вероятно, ще се води при минусови температури? Какво следва да се случи? Кои са персоналните борби на Зеленски? На всичко това ще се опитам да отговоря по-долу.
На фронта
За да може Украйна да продължава да диша като свободна страна, е значимо през идващите месеци да бъдат избегнати всевъзможни сериозни обстановки на бойното поле, които вероятно биха довели до един или повече дълбоки съветски пробиви. Такива в Москва се надяват да реализират на югоизток в региона на Донбас, най-много край Бахмут и Авдеевка.
Карта на бойните дейности в региона на Бахмут и Соледар. Село Курдюмовка е в долната част на картата
Бахмут (или това, което е останало от него) към този момент се пр евърна в синоним на актуален Вердюн поради високата цена от човешки животи, заплащана всекидневно и от двете страни и поради позиционните боеве, които там се водят към този момент няколко месеца.
Дълбоките окопи, бодливата тел, ничията земя, бомбените кратери, неспирните артилерийски обстрели и престрелките с леко стрелково оръжие повече припомнят на подиуми от Първата международна война, в сравнение с за актуален метод на водене на пердах. Но точно това е действителността там сега.
Руснаците наскоро смениха тактиката и към този момент се въздържат от директни офанзиви против града, пробвайки се да го заобикалят от север и от юг, надявайки се по този метод да вкарат съперника в „ чувал “ и вероятно да го принудят да отстъпи. Дори в средата на седмицата съумяха да завладяват две села, за които до тогава на практика никой не беше чувал - Озаряновка и Курдюмовка – и някои техни медии подвигнаха подобен звук, че все едно още веднъж е бил взет Берлин. Това, обаче, надали ще наклони везните внезапно в интерес на руснаците и аргументите за това са няколко.
Руски войски театралничат след завладяването на Курдюмовка
Първо, вследствие на дългогодишния рандеман на въглища и други изкопаеми, на доста места в региона има неголеми хълмове, които в този момент ЗСУ (украинските въоръжени сили) ловко употребяват, с цел да управляват другояче плоската и лишена от забележителна растителност околност. Подобно на Херсон, тези изкуствено зародили възвишения разрешават даже с просто око да се води наблюдаване на километри напред. И всякога, когато руснаците подхващат нахлуване, те попадат в нещо като огневи клопки, т.е. биват обстрелвани с тежки оръжия по едно и също време от няколко страни, освен това „ от високо “.
Второ, и Бахмут, и Авдеевка, и другите обитаеми пунктове в региона, станали от дълго време синоними на гибел, опустошения и безмислена свирепост (Соледар, Маринка, Угледар), са действително на фронтовата линия от към този момент съвсем десетилетие. Съответно ЗСУ са имали премного време да ги приготвят за защита.
В момента те съставляват самобитни замъци, планувани за кръгова отбрана. При това пътищата, които водят към тях, са по този начин проектирани и издигнати, че доста мъчно биха били блокирани от руснаците, в случай че те не съумеят изцяло да обкръжат съответните обитаеми места. Освен това, самата украинска отбранителна линия в Донбас е построена по този начин, че даже и агресорите в даден миг да съумеят да завземат някои от тези градове, то тя няма да рухне, а просто ще се отдръпне в дълбочина.
Трето, фактът, че ЗСУ са трансформирали тези градове и села в прифронтови опорни пунктове, ще им помогне да прекарат зимата в относително удобни условия. Украинците ще има къде да се стоплят и отдъхнат, както и къде да складират амунициите и запасите, които получават. Освен това ще могат относително елементарно да изтеглят, ремонтират и възвръщат развалената бойна техника.
Четвърто, в случай че снегът се задържи по-дълго на бойните полета, то той ще се трансформира в извънреден съдружник на ЗСУ. В момента украинците са освен по-добре облечени за настъпващите студове, само че и по-добре екипирани. Те разполагат със доста по-голям брой инфрачервени средства за наблюдаване и лични уреди за нощно виждане. Да не приказваме, че на заснежената земна повърхнина атакуващите руснаци, ще се открояват относително елементарно и ще се трансфорат в лесни цели .
И най-важното – ЗСУ нито за момент не си разрешават даже и най-малкото недооценяване на своя съперник.
Украински войски се концентрират в Източна Украйна
Украинците са безусловно наясно, че против себе си имат съдбоносен и подъл зложелател. Да, правилно е, че съветската професионална войска, в този си тип от 24 февруари, към този момент не съществува. Вярно е, също по този начин, че съветските елементи, които сега се намират на фронта, страдат от доста недъзи, които са присъщи и за Руската Федерация като цяло. На всички, също по този начин, е пределно ясно, че огромният брой наскоро мобилизирани към момента имат много ниска бойна стойност.
Но въпреки това, в съветските въоръжени сили има значителен брой военни с действителен боен опит, добит по време на двете чеченски войни, споровете в Сирия, Африка, Грузия, Донбас и дори в Афганистан през 80-те години на предишния век.
Освен това съветската войска и общоприет щаб неведнъж потвърдиха, че доста деликатно учат методите на водене на пердах на ЗСУ и се пробват да се приспособяват към тях.
Засега единствено две условия работят в интерес на руснаците . Но дали те ще се окажат задоволителни за реализиране на съкрушителна победа в Донбас?
Първото събитие е „ късата “ логистика – и Донецк, и Луганск се намират близо до (международно признатата) граница с Русия и относително бързо могат да трансферират войски и запаси от други региони, в това число дълбокия гръб. Второто събитие е наскоро извършената „ частична “ готовност, която им разрешава да попълнят непрестанно претърпените загуби и по този начин, най-малко на хартия, да поддържат боеспособността на частите си. Друг е въпросът дали тези хора действително са подготвени за пердах или просто се хвърлят още и още мъже в пъкъла на донбаската „ месомелачка “ в името на маниакалните хрумвания на един деспот.
Ракетни удари и контраудари
Друг огромен проблем, който Украйна се пробва обезверено да реши, това е противодействието на съветските ракетни удари. За момента всичко сочи, че Путин приготвя следващия си масиран обстрел. Доказателство за това е увеличеният брой стратегически бомбардировачи на главната авиобаза в Саратов , както и подозрителното мъртвило, което май ще се окаже пред стихия.
Нарастване на броя на стратегическите бомбардировачи на летището в Саратов
В Киев са съществено обезпокоени, че Путин отново може да смени предпочитаните цели и този път да удари източниците на топлота, да вземем за пример, или, пък - банковата система. За да се лимитират вредите до миниум, се водят денонощни договаряния с евентуалните западни снабдители. Но се оказва, че сега има дефицит на съвременни системи за Противовъздушна отбрана в международен мащаб .
Събитията в Украйна наплашиха целия цивилизован свят и в този момент всяка страна си стиска крепко противоракетните системи. Стига се даже до парадокси - Съединени американски щати да моли свои съдружници в Близкия Изток да дават на ЗСУ наличните си системи NASAMS против твърдото заричане, че в най-скоро време, особено за тях, ще бъдат създадени нови такива. Засега няма индикации по какъв начин ще завършат тези договаряния, само че даже и някой да се съгласи да даде нещо, то ще идва в Украйна „ на час по лъжичка “.
Другото, за което обезверено се борят Зеленски и неговият екип, е да получат публично утвърждение от западните си сътрудници ЗСУ да могат да нанасят удари по съветски обекти намиращи се надълбоко в тила на агресора.
В Киев смятат, че един от най-ефикасните способи да се понижи ракетната опасност, е да се нападат носителите още в базите им. С други думи, да се ударят летища като това в Саратов, като военно-морската база в Севастопол или просто да се унищожават ракетни установки на съветска територия. Но с цел да стане това действителност, украинците се нуждаят от съответните оръжия, както и от морално утвърждение. В Украйна към този момент оповестиха, че са пред стартиране на всеобщо произвеждане на личен ударни дронове с огромен обсег, само че те надали ще са задоволителни. Ще са нужни нужни и ракети със междинен и дори огромен радиус на деяние, като „ Томахоук “. Но аз съм убеден, че на Запад никой няма да се съгласи на подобен коренен ход, който действително би пренесъл войната надълбоко на съветска територия.
Битката на вътрешния фронт
Дори изключителното показване на ЗСУ на бойното поле все още не може да прикрие някои вътрешни проблеми на украинското общество , които в хода на войната сякаш ще се демонстрират повече и повече. Докато законно-правните дейности, подхванати против лица със подозрителен морал като черноборсаджии, колаборанти, паникьори и чиновници-корупционери в изискванията на война наподобяват изцяло допустими, то някои дейности на управляващите в Киев би трябвало да бъдат подложени на по-обстоен и деликатен разбор.
Защо се желае възбрана на Украинската православна черква
Неотдавна бяха извършени серия от показни обиски и арести против мнозина духовници на Украинската православна черква (Московски патриархат). В раздираната от вътрешни спорове Украйна, с изключение на всичко друго, съществуват и четири църковни институции. Освен УПЦ (МП), има също по този начин и Православна черква на Украйна, Украинска гръкокатолическа черква, известна също и като Униатска, както и Католическа черква.
И до момента в който другите три се смятат за изцяло лоялни към държавните институции в Киев, то УПЦ (МП) от дълго време се смята за троянски кон на Русия и действително подчинена на Московския патриарх-антихрист Кирил (известен повече като полковник Гундяев). По-рано този месец излязоха видеозаписи, в които се вижда, че по време на литургии свещеници от УПЦ (МП) са пропагандирали в интерес на Русия. Това принуди Зеленски да изпрати в храмовете специфичните елементи. Напълно предстоящо, по време на обиските бяха открити пропагандни материали, възхваляващи „ Руский мир “, пари в брой и други улики, намекващи за дългите ръце на Путин. За похлупак на всичко, по време на обиските един от поповете бе заловен безусловно „ по бели гащи “ в леглото със 17-годишен хорист.
Ответният ход на Зеленски бе подписаното в сряда разпореждане, препоръчващо цялостна възбрана на УПЦ (МП). Въпреки че наподобява като елементарно завършил случай, борбата за ликвидирането на про-московската черква изобщо няма да е лека.
Първо, тя от тази пролет е официално независима, тъй като публично се отхвърли от връзките си с Москва. Нейни представители към този момент обявиха, че ще търсят правата си в съда, само че не това е най-важният им коз.
Базирана в световноизвестната киевско-печорска лавра, сега УПЦ (МП) е втората по въздействие християнска черква страната , като по дял мирияни, които са ѝ посветили душите си, се подрежда незабавно след Православната черква на Украйна. Сред най-известните ѝ почитатели можем да открием същински суперзвезди като боксьорите Ломаченко и Усик. При това Усик, настоящ международен първенец в тежка категория, надали може да бъде упрекнат в някакви благосклонности към Путин – когато войната стартира, той се записа доброволец и дори съумя да вземе присъединяване в боевете на фронта.
Впоследствие, по персонално гледище на Зеленски, той си взе довиждане с новите си бойни приятели и отпътува за чужбина, с цел да се готви на мира за мача си Джошуа, който след това изрично завоюва.
Двубоят Зеленски - Кличко
Доста по-любопитна и непредсказуема наподобява продължаващата борба (не в дословния смисъл на думата) на Зеленски с различен международно прочут боксьор – настоящия кмет на Киев Виталий Кличко. Още през предходната година, когато съветската експанзия изглеждаше най-много хипотетична, Кличко неведнъж си разреши да подлага на критика президента на Украйна за метода му към ковид-кризата. В отговор, Зеленски го подложи на серия от полицейски инспекции, освен това апартаментът на боксьора даже бе обискиран от специфичните служби. Освен това се появи информация, че медии, доближени до президента, са подхванали широкомащабна акция за дискредитиране на някогашния международен първенец. повода за всичко това е очертаващото се люто съревнование сред двамата при идващите президентски избори.
Руската инвазия и борбата за Киев единствено притъпиха спора сред тези два мощни характера, само че не го замразиха дефинитивно. В средата на август той избухна с нова мощ, когато, че е получавал закани от офиса на президента за това, че е подписал отворено писмо с молба да се върне поданството на Генадий Корбан, началникът на щаба за защита на гр. Днипро.
Кличко оповестява ограниченията за понижаване на компликациите пред жителите
Следващият рунд на този устен мач бе в края на ноември, когато след следващия огромен съветски ракетен обстрел,, че не се е справил съответно с премахване на провалите и не е обезпечил в точния момент задоволително топлота на мръзнещите столичани. Словесната реакция на Кличко не закъсня, с цел да се стигне до тази събота, когато бе оповестено, че тайните служби са провели обиск на офиси на градската администрация по съмнение в „ корист с власт “ и подписване на неизгодни контракти.
Украинските служби за сигурност обискираха офиси на киевската градска администрация
Очевидно, ставаме очевидци на война по време на война сред двамата най-влиятелни украински мъже и е прекомерно допустимо тя да продължи даже и когато действителната такава завърши. До какво ще докара тя и, най-много, по какъв начин това ще се отрази на положението на ръководството Украйна в този толкоз сложен миг, е мъчно да се планува.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ