Димитър Ганев: 3 март - празник на националния идеал, а не тържество на фили и фоби
Как ту изпадаше в недружелюбност, ту бе оправдан в празничния календар
Всяка година 3 март повдига остарялото като България опълчване сред русофили и русофоби. Руската военна инвазия в Украйна обостри до оптималната степен това разделяне в обществото ни. Чуват се гласове на български интелектуалци за промяна на датата на националния ни празник. Политици приканват за протест на честванията тази година в символ на взаимност с Украйна, написа в коментар за „ 24 часа “ политологът Димитър Ганев.
Аргументите са познати – 3 март е кротичък контракт сред Руската и Османската империя и нищо повече; празникът става мотив за поклонение към Русия и впрочем.
Този спор не е от през днешния ден, а се повдига към този момент години. Оставаше по-скоро периферен, само че поради събитията от последните дни става по-централен.
Но преди да сменяме националния си празник, може би би трябвало въпреки всичко да отговорим на въпроса дали 3 март в действителност е ден, в който почитаме военната победа на Руската империя и се прекланяме пред Русия, или това е наш, чисто български празник.
Датата 19 февруари (3 март по нов стил) е отбелязвана още незабавно след 1878 година – на идната година Антим I отслужва панихида в църквата “Св. Богородица ” във връзка Санстефанския мир.
19 февруари дружно с 11 май (24 май по нов стил) са в действителност единствените всемирски празници към този миг. Съвсем естествено за тогава множеството са религиозни. 19 февруари се празнува даже и по времето на Стефан Стамболов.
С неговата русофобия мъчно някой през днешния ден би могъл да се мери, а скъсаните дипломатически връзки сред княжеството и Руската империя са надалеч по-ниска точка на връзки сред двете страни, в сравнение с тази през днешния ден.
След 1946 година 3 март става периферна дата в българския празничен календар. Забележете – тогава, когато България се трансформира в спътник на Москва.
И тук би трябвало да си зададем разумния въпрос. Ако това е ден, в който се прекланяме пред Русия,
Дали комунистическите управляващи щяха да си разрешат такова пренебрежение към Москва?
Какво тогава честваме на 3 март?
В същината си това не е ден на респект към Русия. Това е празник със мощна идеологическа натовареност. 3 март е националната стратегия на възобновената българска страна - Санстефанска България, в която всички българи живеят в една страна.
Санстефанска България е идеологическият пиедестал на българското княжество и царство. Тя е главната цел, на която е подчинена българската вътрешна и външна политика в интервала от 1878 до 1944 година
Неслучайно реабилитацията на празника 3 март идва в късния социализъм – точно когато режимът на Живков към този момент е взел идеологическия завой и се опира на практика напълно на национализма – 1300 години България, възродителен развой и впрочем.
И единствено за протокола – миг, в който връзките сред София и Москва са в най-ниската си точка от установяването на комунистическия режим.
Ако причините нагоре приказват, че става дума за празник с идеологическа устременост, а не ден, в който почитаме непозната страна, то въпросът, който би трябвало да си зададем, е: дали това е съответна идеологическа теория за днешния ден?
Личното ми разбиране е, че духът на празника към този момент не е по този начин мощно идеологизиран с доктрината на Санстефанска България. Териториални упоритости от дълго време нямаме. В съзнанието на нас, българите, това даже не стои като въпрос. Празникът е с повече от 140-годишна традиция. Това е ден, който ни дава мотив да се сетим за паметта на нашите възрожденци, за българските опълченци при Шипка, за възобновяване на българската държавност. И какво толкоз неприятно има в това?
Всяка година 3 март повдига остарялото като България опълчване сред русофили и русофоби. Руската военна инвазия в Украйна обостри до оптималната степен това разделяне в обществото ни. Чуват се гласове на български интелектуалци за промяна на датата на националния ни празник. Политици приканват за протест на честванията тази година в символ на взаимност с Украйна, написа в коментар за „ 24 часа “ политологът Димитър Ганев.
Аргументите са познати – 3 март е кротичък контракт сред Руската и Османската империя и нищо повече; празникът става мотив за поклонение към Русия и впрочем.
Този спор не е от през днешния ден, а се повдига към този момент години. Оставаше по-скоро периферен, само че поради събитията от последните дни става по-централен.
Но преди да сменяме националния си празник, може би би трябвало въпреки всичко да отговорим на въпроса дали 3 март в действителност е ден, в който почитаме военната победа на Руската империя и се прекланяме пред Русия, или това е наш, чисто български празник.
Датата 19 февруари (3 март по нов стил) е отбелязвана още незабавно след 1878 година – на идната година Антим I отслужва панихида в църквата “Св. Богородица ” във връзка Санстефанския мир.
19 февруари дружно с 11 май (24 май по нов стил) са в действителност единствените всемирски празници към този миг. Съвсем естествено за тогава множеството са религиозни. 19 февруари се празнува даже и по времето на Стефан Стамболов.
С неговата русофобия мъчно някой през днешния ден би могъл да се мери, а скъсаните дипломатически връзки сред княжеството и Руската империя са надалеч по-ниска точка на връзки сред двете страни, в сравнение с тази през днешния ден.
След 1946 година 3 март става периферна дата в българския празничен календар. Забележете – тогава, когато България се трансформира в спътник на Москва.
И тук би трябвало да си зададем разумния въпрос. Ако това е ден, в който се прекланяме пред Русия,
Дали комунистическите управляващи щяха да си разрешат такова пренебрежение към Москва?
Какво тогава честваме на 3 март?
В същината си това не е ден на респект към Русия. Това е празник със мощна идеологическа натовареност. 3 март е националната стратегия на възобновената българска страна - Санстефанска България, в която всички българи живеят в една страна.
Санстефанска България е идеологическият пиедестал на българското княжество и царство. Тя е главната цел, на която е подчинена българската вътрешна и външна политика в интервала от 1878 до 1944 година
Неслучайно реабилитацията на празника 3 март идва в късния социализъм – точно когато режимът на Живков към този момент е взел идеологическия завой и се опира на практика напълно на национализма – 1300 години България, възродителен развой и впрочем.
И единствено за протокола – миг, в който връзките сред София и Москва са в най-ниската си точка от установяването на комунистическия режим.
Ако причините нагоре приказват, че става дума за празник с идеологическа устременост, а не ден, в който почитаме непозната страна, то въпросът, който би трябвало да си зададем, е: дали това е съответна идеологическа теория за днешния ден?
Личното ми разбиране е, че духът на празника към този момент не е по този начин мощно идеологизиран с доктрината на Санстефанска България. Териториални упоритости от дълго време нямаме. В съзнанието на нас, българите, това даже не стои като въпрос. Празникът е с повече от 140-годишна традиция. Това е ден, който ни дава мотив да се сетим за паметта на нашите възрожденци, за българските опълченци при Шипка, за възобновяване на българската държавност. И какво толкоз неприятно има в това?
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ