Защо най-лошите достигат върха ~ Фридрих А. ХАЙЕК и „Пътят към робството“
Как социалистическите способи и държавния надзор върху стопанската система раждат тоталитаризъм и какъв е пътят към модерното иго? Австрийският икономист Фридрих Хайек разгласява своя извънреден разбор по политическа философия, културна история и стопанска система през 1944 година, а книгата му „ Пътят към робството “ влиза в класацията на Нюйоркската социална библиотека като една от 100-те най-влиятелни книги на XX век.
Защо най-лошите доближават върха?
Точно както демократичният общественик, наумил си да вкарва системност в икономическия живот, ще се сблъска скоро с алтернативата или да схване диктаторско отношение към властта, или да зареже проектите си, по този начин тоталитарният водач ще се изправи доста скоро пред избора сред занемаряване на нормалния морал, и неуспеха. Именно заради тази причина безскрупулните ръководители евентуално ще бъдат по-успешни в общество, клонящо към тоталитаризъм. Който не го е осъзнал, към момента не е проумял какъв брой дълбока е пропастта, която разделя тоталитаризма от индивидуалистичната по същността си Западна цивилизация.
Тоталитарният лидер би трябвало да се огради с група, подготвена непринудено да се подчини на дисциплинираност от вида на тази, която със мощ ще постанова на останалата част от народа. Това, че социализъм може да се ползва на процедура единствено благодарение на способи, които множеството социалисти са отрекли, е естествена поука, която доста от обществените реформатори са извлекли от предишното. Старите социалистически партии бяха пропити със своите демократични идеали; те не притежаваха безогледността, нужна за осъществяване на определената от тях задача. Факт е, че както в Германия, по този начин и в Италия триумфът на фашизма се предшестваше от отхвърли на социалистическите партии да поемат отговорност за ръководството. Те просто с цялото си сърце не желаеха да ползват методите, които изискваше определеният от тях път. Те се вкопчваха в вярата да се случи някое знамение, при което болшинството да се съгласи и одобри избран проект за организацията на цялото общество. Други към този момент си бяха научили урока, че в едно планово общество въпросът не може повече да бъде какво избира болшинството от народа, а какво желае най-голямата единична група, чиито членове са постигнали задоволително единодушие, с цел да стане допустимо унифицирано направление на всички вероятни каузи.
Съществуват три основни аргументи, заради които една такава многочислена група със относително идентични възгледи надали ще се образува от най-хубавите, а по-скоро от най-лошите съставни елементи на всяко общество.
Първата причина е, че колкото по-образовани и интелигентни са обособените лица, толкоз по-диференцирани са усетите и възгледите им. Искаме ли да намерим група с висока степен на еднообразие, би трябвало да се насочим към региони с по-нисък морал и занижени интелектуални стандарти, в които доминират по-примитивни нагони. С това не желаеме да кажем, че болшинството хора са с ниски морални стандарти; само че истината е, че най-многолюдната група със сходни ценностни оценки е на хора с ниски стандарти.
Втората гласи, че заради малобройността на групата, която не може да придаде задоволителна тежест на лидерските тежнения на своя началник, той ще би трябвало да усили числеността й, като приобщи повече хора към тази обикновена теория. Той би трябвало да завоюва поддръжката на покорните и наивните, без мощни лични убеждения, подготвени да припознаят конфекционни ценностни системи за свои, стига единствено задоволително мощно и непрекъснато да им се набиват в главите. Това ще са хора, чиито мъгляви и недооформени хрумвания елементарно се люшкат в друга посока, чиито пристрастености и страсти се възпламеняват елементарно, и с помощта на които редиците на тоталитарната партия набъбват.
И третата основна причина е, че с цел да построи сплотена група поддръжници, водачът би трябвало да се опре на общите човешки недостатъци. Изглежда е по-лесно да убедиш хората да поддържат една негативна стратегия - да възбудиш ненавист към врага, или злоба към по-заможния - в сравнение с да ги мотивираш за каквато и да било позитивна задача.
Контрастът сред „ ние “ и „ те “ се употребява постоянно от водачи, търсещи предаността на огромни човешки маси. Врагът може да е вътрешен, сходно на „ евреина “ в Германия, или „ кулака “ в Русия, или външен. Във всички случаи сходна техника обезпечава по-голяма независимост на деяние на лидера, в сравнение с всяка друга позитивна стратегия би могла да му даде.
Успехът в границите на тоталитарна група или партия зависи значително от готовността да се правят аморални неща. Принципът, че задачата оправдава средствата, който в индивидуалистичната нравственос се преглежда като отричане на морала, при колективистичната нравственос по нужда се трансформира във висшо предписание. Няма безусловно нищо, което праволинейният колективист да не е подготвен да извърши, в случай че то ще послужи „ за положителното на всички “, тъй като за него това е единственият аршин за това какво би трябвало да се прави.
Щом веднъж човек одобри, че обособеният субект е единствено оръдие в работа на по-висша общественост, наричана общество, или още по-добре нация или народ, или нещо от този жанр, множеството от характерностите на тоталитаризма, които са ни вдъхвали смут, внезапно следват по нужда. От колективистична позиция нетърпимостта и бруталното потъпкване на всяко противоречие, измамата и шпионирането, цялостното неуважение на живота и щастието на обособения човек, стават нещо естествено и неизбежно. Действия, които ни отвращават, като разстрел на заложници, или изтребване на старци и заболели, се преглеждат като подбудени от целесъобразност; насилственото изтръгване на корени и преселване на стотици хиляди става част от политическата линия, поддържана от всички, като се изключи жертвите й.
Ето за какво всеки, който желае да стане потребен асистент в ръководството на тоталитарната страна, би трябвало да има подготвеност да престъпи всички морални правила, които в миналото е зачитал, стига това да е належащо за реализиране на поставената цел. В тоталитарната машина има специфични преимущества за безмилостните и лишените от угризения. Нито Гестапо, нито администрацията на концентрационните лагери, нито Министерството на пропагандата, а още по-малко SA или SS (или техните съветски еквиваленти) са подобаващи места за демонстрация на филантроп. Пътят към върха в тоталитарната страна минава точно през такива служби.
Тук би трябвало да се изтъкне и още едно събитие: колективизмът значи очистване на истината. За да се задейства дейно една тоталитарна система, не е задоволително всеки да е заставен да работи за определени от ръководителите цели; от значително значение е хората да се накарат да припознават тези цели като свои лични. Това се реализира със средствата на пропагандата и с цялостния надзор върху всички осведомителни източници.
От: „ Пътят към робството “, Фридрих А. Хайек, изд. МаК
Снимка: creativecommons.org
