Ще има ли Сглобка и в Столичния общински съвет?
Как ще работи новият Столичен общински съвет след затихването на страстите от локалните избори 2023 година е въпрос който крие доста незнайни на фона на неналичието на цялостно болшинство на една политически мощ, която да може независимо да взема решения. 61 са общинските съветници в минипарламента на столицата, а за гласуването на всяко решение ще са нужни най-малко 31 гласа. Сметките за бъдещите сглобки към този момент започнаха, а първите сдружавания и коалирания евентуално ще станат ясни още на първата сесия в понеделник, когато ще се гласоподава за ръководител на Общинския съвет, а по-късно и за състава на комисиите към него.
Настоящият Общински съвет ще бъде много пъстър, защото в него влизат 7 политически сили. Толкова огромно многообразие на обединения не е имало през последните осем години, а в предходния мандат те бяха минимум от цялата нова история на СОС - едвам четири.
Справка за политическото наличие в столичния съвет през последните 20 години демонстрира, че
Българска социалистическа партия е единствената партия,
останала с непрекъснато посланичество от този момент и запазила името си. Тогава столичани избират в СОС да влязат още 6 партии или обединения, за които през днешния ден мъчително може да се приказва, че съществуват. Социалистите през мандат 2003-2007 са най-голямата група, а техни колегии са хора от Съюз на демократичните сили, Съюза на свободните демократи (ССД), обединението сред " Гергьовден ", БЗНС-НС и " Демократическа партия ", групата " Демократи за София " и Национална движение „Симеон Втори".
Политическата конюнктура внезапно се трансформира през идващия мандат, когато на хоризонта излиза ГЕРБ и взема безусловно болшинство в Общинския съвет, като по този начин получава опцията сама да взема решения за бъдещето на София. Освен ГЕРБ и Българска социалистическа партия в съвета съумяват да се промушат единствено още 16 съветници, разграничени сред четири партии - ДСБ, Съюз на демократичните сили, Национална движение „Симеон Втори" и " Атака ", която е новото наличие в ръководещия орган.
Местните избори през 2011 година не нарушават комфорта на одобреното болшинство, което продължава да има 33 гласа за свободното пробутване на решенията в СОС. Новият съвет е съвсем еднакъв с предходния във връзка с политическите обединения в него, като за първи път се появява представител на Вътрешна македонска революционна организация.
В мандат 2015-2019 година залата на последния етаж на ул. " Московска " 33 към този момент има по-различен аспект. Осемте години на безусловно владичество завършват най-малко на пръв взор, защото
ГЕРБ изгубва цялостното си болшинство
- към този момент има 30 съветника. Така му е необходим един спомагателен глас от друга партия, с цел да прокарва решенията си. Освен червени съветници в СОС тогава влизат представители на към този момент познатите Вътрешна македонска революционна организация и " Атака ", а десните са обединени под ново име - Реформаторски блок. Разнообразието този път идва от Политическа група 5, в която се сплотяват обединения като " Глас национален ", Зелените, Движение 21, с присъщото наличие на Венци Мицов и Светльо Витков. Пъстрата картина приключва обединението " Сердика " с по един представител в нея на АБВ и Български социалдемократи.
2019-та е годината, в която столичани вземат решение да лимитират многообразието в управническата конструкция и вкарват представители единствено на пет политически сили. Десните към този момент са обединени в Демократична България, към групата на ГЕРБ в скоби се появява абревиатурата Съюз на демократичните сили, петимата от " Атака " и Вътрешна македонска революционна организация се сплотяват в групата " Патриоти за София ", а Българска социалистическа партия продължава да отстоява ползите на столичани със непокътнато име и остава втора група по брой общински съветници. Първи още веднъж са ГЕРБ, само че с още по-малко съветници - 27, като за множеството си решения разчитат на гласовете на " Патриотите ". Тук ексцентричният избор е концентриран в лицето на Борис Бонев, който се явява като самостоятелен и без група, което постанова гласовете, дадени за него от софиянци, да се разпределят сред другите групи.
Политическите турбуленции напоследък на национално равнище се отразиха закономерно на новия аспект на Столичния общински съвет след локалните избори през октомври. В него още веднъж има 7 политически групи, които в действителност включват 9 обединения, а в този си тип
пет от тях са изцяло нови
на ул. " Московска " 33. За първи път от 14 години ГЕРБ изгуби освен хегемонията си, само че и половината си общински съветници. В новата група болшинството е от остарели муцуни, само че пък липсват знакови за ГЕРБ фрагменти като дългогодишната шефка на групата Малина Едрева, заместникът й Николай Стойнев и Зафир Зарков, отраслов титуляр в региона на превоза.
В новата група на ПП/ДБ и " Спаси София " има шест остарели лица всред 23-те попълнения. Карлос Контрера пък е единственият, който съумя да влезе от Вътрешна македонска революционна организация. Три са изцяло новите групи в Общинския съвет - на " Възраждане " - със 7 съветника, локалната коалиция " Синя София " с трима, като в нея се появява остарелият познайник и неуспешен претендент за кмет Вили Лилков, както и трима представители на " ИТН ".
Българска социалистическа партия вкараха деветима съветника, от които петима работиха в предходния минипарламент - това са Иван Таков, Диана Тонова, Иван Пешев, Иван Виделов и Николай Велчев.
На фона на неналичието на цялостно болшинство за взимане на решения и многообразието на политически обединения ще бъде забавно дали съветът ще изпадне в патова обстановка още при първите гласувания. По традиция ръководител на СОС би трябвало да е представител на най-голямата група, а към този момент се знае, че Борис Бонев ще бъде главната кандидатура. Самият той пък съобщи, че в обединението настроенията са да не се договаря с ГЕРБ. Дали това обаче изключва в действителност опцията
моделът на управническа коалиция
на национално равнище сред ПП-ДБ и ГЕРБ да не се повтори в Общинския съвет?
А работата на общинския минипарламент е значима, колкото и на кметската администрация. Съветниците два или три пъти месечно разискват в комисии и след това одобряват на сесия отчети за общински наредби, подробни устройствени проекти, свързани със строителството, разпореждат се с общински парцели, утвърждават разнообразни обществени услуги, одобряват тактики и стратегии, препоръчани от съветници, от кметството, от основния проектант на града и от районните кметове. Кулминацията в работата им е одобряването на общинския бюджет при започване на всяка календарна година и на план-сметката за чистотата в края й. Те провокират най-вече разногласия и полемики и нормално не минават без кавги. Точно тези два основополагащи отчета ще бъдат едни от първите, върху които ще дебатират новите съветници. Тогава ще стане ясно и кои са сглобките и какъв брой устойчиви са те.
Настоящият Общински съвет ще бъде много пъстър, защото в него влизат 7 политически сили. Толкова огромно многообразие на обединения не е имало през последните осем години, а в предходния мандат те бяха минимум от цялата нова история на СОС - едвам четири.
Справка за политическото наличие в столичния съвет през последните 20 години демонстрира, че
Българска социалистическа партия е единствената партия,
останала с непрекъснато посланичество от този момент и запазила името си. Тогава столичани избират в СОС да влязат още 6 партии или обединения, за които през днешния ден мъчително може да се приказва, че съществуват. Социалистите през мандат 2003-2007 са най-голямата група, а техни колегии са хора от Съюз на демократичните сили, Съюза на свободните демократи (ССД), обединението сред " Гергьовден ", БЗНС-НС и " Демократическа партия ", групата " Демократи за София " и Национална движение „Симеон Втори".
Политическата конюнктура внезапно се трансформира през идващия мандат, когато на хоризонта излиза ГЕРБ и взема безусловно болшинство в Общинския съвет, като по този начин получава опцията сама да взема решения за бъдещето на София. Освен ГЕРБ и Българска социалистическа партия в съвета съумяват да се промушат единствено още 16 съветници, разграничени сред четири партии - ДСБ, Съюз на демократичните сили, Национална движение „Симеон Втори" и " Атака ", която е новото наличие в ръководещия орган.
Местните избори през 2011 година не нарушават комфорта на одобреното болшинство, което продължава да има 33 гласа за свободното пробутване на решенията в СОС. Новият съвет е съвсем еднакъв с предходния във връзка с политическите обединения в него, като за първи път се появява представител на Вътрешна македонска революционна организация.
В мандат 2015-2019 година залата на последния етаж на ул. " Московска " 33 към този момент има по-различен аспект. Осемте години на безусловно владичество завършват най-малко на пръв взор, защото
ГЕРБ изгубва цялостното си болшинство
- към този момент има 30 съветника. Така му е необходим един спомагателен глас от друга партия, с цел да прокарва решенията си. Освен червени съветници в СОС тогава влизат представители на към този момент познатите Вътрешна македонска революционна организация и " Атака ", а десните са обединени под ново име - Реформаторски блок. Разнообразието този път идва от Политическа група 5, в която се сплотяват обединения като " Глас национален ", Зелените, Движение 21, с присъщото наличие на Венци Мицов и Светльо Витков. Пъстрата картина приключва обединението " Сердика " с по един представител в нея на АБВ и Български социалдемократи.
2019-та е годината, в която столичани вземат решение да лимитират многообразието в управническата конструкция и вкарват представители единствено на пет политически сили. Десните към този момент са обединени в Демократична България, към групата на ГЕРБ в скоби се появява абревиатурата Съюз на демократичните сили, петимата от " Атака " и Вътрешна македонска революционна организация се сплотяват в групата " Патриоти за София ", а Българска социалистическа партия продължава да отстоява ползите на столичани със непокътнато име и остава втора група по брой общински съветници. Първи още веднъж са ГЕРБ, само че с още по-малко съветници - 27, като за множеството си решения разчитат на гласовете на " Патриотите ". Тук ексцентричният избор е концентриран в лицето на Борис Бонев, който се явява като самостоятелен и без група, което постанова гласовете, дадени за него от софиянци, да се разпределят сред другите групи.
Политическите турбуленции напоследък на национално равнище се отразиха закономерно на новия аспект на Столичния общински съвет след локалните избори през октомври. В него още веднъж има 7 политически групи, които в действителност включват 9 обединения, а в този си тип
пет от тях са изцяло нови
на ул. " Московска " 33. За първи път от 14 години ГЕРБ изгуби освен хегемонията си, само че и половината си общински съветници. В новата група болшинството е от остарели муцуни, само че пък липсват знакови за ГЕРБ фрагменти като дългогодишната шефка на групата Малина Едрева, заместникът й Николай Стойнев и Зафир Зарков, отраслов титуляр в региона на превоза.
В новата група на ПП/ДБ и " Спаси София " има шест остарели лица всред 23-те попълнения. Карлос Контрера пък е единственият, който съумя да влезе от Вътрешна македонска революционна организация. Три са изцяло новите групи в Общинския съвет - на " Възраждане " - със 7 съветника, локалната коалиция " Синя София " с трима, като в нея се появява остарелият познайник и неуспешен претендент за кмет Вили Лилков, както и трима представители на " ИТН ".
Българска социалистическа партия вкараха деветима съветника, от които петима работиха в предходния минипарламент - това са Иван Таков, Диана Тонова, Иван Пешев, Иван Виделов и Николай Велчев.
На фона на неналичието на цялостно болшинство за взимане на решения и многообразието на политически обединения ще бъде забавно дали съветът ще изпадне в патова обстановка още при първите гласувания. По традиция ръководител на СОС би трябвало да е представител на най-голямата група, а към този момент се знае, че Борис Бонев ще бъде главната кандидатура. Самият той пък съобщи, че в обединението настроенията са да не се договаря с ГЕРБ. Дали това обаче изключва в действителност опцията
моделът на управническа коалиция
на национално равнище сред ПП-ДБ и ГЕРБ да не се повтори в Общинския съвет?
А работата на общинския минипарламент е значима, колкото и на кметската администрация. Съветниците два или три пъти месечно разискват в комисии и след това одобряват на сесия отчети за общински наредби, подробни устройствени проекти, свързани със строителството, разпореждат се с общински парцели, утвърждават разнообразни обществени услуги, одобряват тактики и стратегии, препоръчани от съветници, от кметството, от основния проектант на града и от районните кметове. Кулминацията в работата им е одобряването на общинския бюджет при започване на всяка календарна година и на план-сметката за чистотата в края й. Те провокират най-вече разногласия и полемики и нормално не минават без кавги. Точно тези два основополагащи отчета ще бъдат едни от първите, върху които ще дебатират новите съветници. Тогава ще стане ясно и кои са сглобките и какъв брой устойчиви са те.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ