Ани Владимирова: Има начин да избегнем депресивните състояния след пандемията
- Как се промени светът, какво ни предлага през днешния ден, ние с какво променихме всекидневието си?
- Светът през днешния ден ни предлага непрекъснато рисково съревнование. То се организира в изискванията на изолираност, неразбираемо бъдеще и мъчно обмисляне. Теренът е липса на сигурност в работен проект и засилена грижа за финансите. Усещането за измъкване на благоприятни условия и взаимоотношения са съществени трудности. Все повече хора споделят, че не могат да държат живота си в баланс и да вземат участие в непрекъснатото надпреварване.
А връзката сред душeвността и телесното здраве е директна. Стабилността и на двете зависи от устойчивото държание, обвързвано с грижата за всяка част от нас самите. Когато знаем, че сме участници в житейски маратон, ни е нужно и положително зареждане с сила.
- Защо казвате, че толкоз доста хора изпитват незаинтересованост, подтиснатост, не имат вяра в нищо и никого, не усещат мотивация и смисъл, мислят катастрофично и яростно в изискванията на новия вид живот?
- Пандемията наложи неизясненост и липса на системност, а това води до непрекъснато обособяване на стресовите хормони адреналин и кортизол. Тревожността се мултиплицира всеки ден с невъзможността да имаме обикновена сигурност. Така инстинктът за самозапазване става главният ни мотор. Той работи за сметка на творчеството, себеразвитието, опознаването на благоприятни условия и хора. Изолацията понижи доста физическия контакт, а с него ни липсва окситоцин и допамин, които ни дават наслада, успокоение, предпочитание да поддържаме обещано държание. Оставането в едно пространство, мигрирайки сред дивана, банята и хладилника, донесе пасивност, досада и чувство за натежало тяло, което губи сетивността си и потиска всичко с храна или алкохол.
В тези битово-работни и несигурни времена, най-вече работи оста на напрежението. Това е оста сред хипоталамус, хипофиза и надбъбречни жлези. Така да вземем за пример, колкото повече кортизол от надбъбречните жлези заради стрес има, толкоз по-склонни ставаме към подтиснат общ прочувствен декор, по-критични, по-недоверчиви и черногледи. Колкото по-малко допамин от мезолимбичната система - толкоз по-малко щастливи моменти, загуба на мотивация и обезсмисляне на дейностите. Тук са включени и доста други биохимични субстанции като вазопресин, кортикотропин, серотонин... Всички те в друга степен се дебалансират точно от прекомерно дългия интервал на стрес и тревога. Ето по какъв начин пандемичната отмалялост докара до депресивна симптоматика и привършване при доста хора. Поради всички тези аргументи е нужно да се обърнем към себе си и да потърсим ефикасна грижа!
- Как да стане това?
- На първо място да осъзнаем, че тялото ни е доста мощно оръжие, посредством което можем да вентилираме отрицателните страсти. Спортът пък е незаменима храна за презареждане, с цел да се оправим с тревогата и депресивните епизоди.
Съвсем ясна е зависимостта сред физическите натоварвания и честотата, с която човек може да стигне до депресивни положения. Колкото по-често натоварваме тялото си, толкоз по-малка е вероятността да „ изпадаме ” в депресивни епизоди. Не инцидентно в кабинета слушам следните реплики: „ Това доста ме напряга, усещам се нервозен! ”, „ Когато бях дете и тичахме, се сещам, че ми ставаше добре! ”.
Затова и поддържам с две ръце акцията „ Красив разум в красиво тяло “ на веригата концептуални фитнеси. Идеята е да подкрепим менталното здраве на хората чрез физически извършения. Работим интензивно и върху специфична платформа, която ще започва до няколко седмици и ще даде опция на потребителите да схванат повече за положението си. Освен това там могат и да получат безвъзмездни тренировки, подобаващия за справяне с самостоятелния вид неразположение.
- Но по какъв начин тъкмо фитнесът ще ни помогне да избегнем депресивните положения?
- Тъй като от самото начало приказваме за действието на душeвността ни, то дано в действителност проследим въздействието на спорта върху нея. Аеробните извършения усъвършенстват паметта. Притокът на О2 и положителния кръвоток балансират действието на двете хемисфери и по този начин обработваме по-добре информацията. Заедно с това, отивайки на подготовка, обезпечено ще спрем трескавото “обикаляне ” на мозъка из проблематичните проблеми. Ще научим префронталният ни кортекс да избира фокусът на своето внимание. Това е умеене, нужно през целия житейски път.
Изпълнявайки с ясни указания упражненията, ще накараме мислите си да станат по-стройни и натрапливото фиксиране върху паниката ще има отлив.
Една цялостна силова подготовка, ще ни даде убеденост във опциите. Самият факт, че ние се концентрираме, с цел да координираме командите от мозъка със съответният мускул, е причина за създаване на по-добра централизация на вниманието и дисциплинираност в поведенчески аспект. В следствие, това може да се съотнесе до всяка друга активност, която правим пред компютъра, в работни условия, когато имаме план или задача. Заедно с това, постоянните тренировки са основа за по-добра самокритика, тъй като усещаме цел, реализация и съответно справяне. И това не е инцидентно, тъй като се зареждаме с ендорфини. А в резултат на приятната физическа отмалялост, е по-вероятно да има и по-качествен сън. Когато посредством добра подготвителна стратегия съумяваме да почистим потискащите и фаталистични мисли и реализираме по-добро качество на съня, вършим и една друга значима услуга на своето тяло, а точно равнищата на лептин и грелин, които дават отговор за глада, се балансират и по този начин честото невъздържание с храната изчезва.
- Фитнесите отварят през днешния ден. Какво мислите за груповите занимания, които се практикуват там?
- Депресивната симптоматика не рядко е обвързвана с прочувствен апетит или несъответен хранителен режим. В този аспект добре работи и аеробната подготовка, която ни лекува с общоизвестните ендорфини. А по-късно практикуването на стречинг, задвижва още по-оптимално лимфната система и почистваме всички отрови от тялото.
Контактът с други хора, с които упражняваме в едно и също пространство, ще ни накара да усещаме съгласуваност, принадлежност и единодушие. Това е доста значима нужда за нас човешките същества, изключително в пандемичните условия, рамкиращи ни в самотност, изолация и страхове. В края на всяка групова подготовка, човек има доста ясно чувство за достижение, съизмерено с близките и общия позитивен прочувствен декор. Това достижение дава нужния Ви допамин, с цел да имате мотивация в всекидневието си. Точно допаминът е биохимичното вещество, което ни кара да избираме държание, което ни носи позитивни последствия. Затова, когато имаме поредност в тренировките, без отсрочване в продължение на най-малко един месец, нашият мозък и тяло стартират да си търсят раздвижването. „ Усилието ”, както сме усещали първоначално, става наслаждение.
- Просто да вършим нещо или да спортуваме по отношение на упътвания на фитнес инструкторите?
- С положителната цялостна, силова подготовка или композиция от елементарни, само че доста горещи танцови придвижвания, които са самобитно кардио натоварване, кортизолът ще бъде преместен от ендорфините и допамина. Така рационалната част от мозъка ще е способна да прави проекти и да взема решения все по-добре. Важно е да сме непрекъснати и устойчиви, а това постоянно се реализира единствено посредством дисциплината на инструкторите в залата. Когато се научим посредством устойчивостта да презареждаме, тогава ще сме подготвени и за достижения. Тогава няма да има място за тежки страсти и безсмислие...
Спортът не е безусловно съревнование, той е грижа, наслаждение, другарство и психологично здраве. Ден след ден тревогата ще отстъпва място на действителното справяне, на достиженията, на дисциплината и чувството, че владеем живота си.
- Светът през днешния ден ни предлага непрекъснато рисково съревнование. То се организира в изискванията на изолираност, неразбираемо бъдеще и мъчно обмисляне. Теренът е липса на сигурност в работен проект и засилена грижа за финансите. Усещането за измъкване на благоприятни условия и взаимоотношения са съществени трудности. Все повече хора споделят, че не могат да държат живота си в баланс и да вземат участие в непрекъснатото надпреварване.
А връзката сред душeвността и телесното здраве е директна. Стабилността и на двете зависи от устойчивото държание, обвързвано с грижата за всяка част от нас самите. Когато знаем, че сме участници в житейски маратон, ни е нужно и положително зареждане с сила.
- Защо казвате, че толкоз доста хора изпитват незаинтересованост, подтиснатост, не имат вяра в нищо и никого, не усещат мотивация и смисъл, мислят катастрофично и яростно в изискванията на новия вид живот?
- Пандемията наложи неизясненост и липса на системност, а това води до непрекъснато обособяване на стресовите хормони адреналин и кортизол. Тревожността се мултиплицира всеки ден с невъзможността да имаме обикновена сигурност. Така инстинктът за самозапазване става главният ни мотор. Той работи за сметка на творчеството, себеразвитието, опознаването на благоприятни условия и хора. Изолацията понижи доста физическия контакт, а с него ни липсва окситоцин и допамин, които ни дават наслада, успокоение, предпочитание да поддържаме обещано държание. Оставането в едно пространство, мигрирайки сред дивана, банята и хладилника, донесе пасивност, досада и чувство за натежало тяло, което губи сетивността си и потиска всичко с храна или алкохол.
В тези битово-работни и несигурни времена, най-вече работи оста на напрежението. Това е оста сред хипоталамус, хипофиза и надбъбречни жлези. Така да вземем за пример, колкото повече кортизол от надбъбречните жлези заради стрес има, толкоз по-склонни ставаме към подтиснат общ прочувствен декор, по-критични, по-недоверчиви и черногледи. Колкото по-малко допамин от мезолимбичната система - толкоз по-малко щастливи моменти, загуба на мотивация и обезсмисляне на дейностите. Тук са включени и доста други биохимични субстанции като вазопресин, кортикотропин, серотонин... Всички те в друга степен се дебалансират точно от прекомерно дългия интервал на стрес и тревога. Ето по какъв начин пандемичната отмалялост докара до депресивна симптоматика и привършване при доста хора. Поради всички тези аргументи е нужно да се обърнем към себе си и да потърсим ефикасна грижа!
- Как да стане това?
- На първо място да осъзнаем, че тялото ни е доста мощно оръжие, посредством което можем да вентилираме отрицателните страсти. Спортът пък е незаменима храна за презареждане, с цел да се оправим с тревогата и депресивните епизоди.
Съвсем ясна е зависимостта сред физическите натоварвания и честотата, с която човек може да стигне до депресивни положения. Колкото по-често натоварваме тялото си, толкоз по-малка е вероятността да „ изпадаме ” в депресивни епизоди. Не инцидентно в кабинета слушам следните реплики: „ Това доста ме напряга, усещам се нервозен! ”, „ Когато бях дете и тичахме, се сещам, че ми ставаше добре! ”.
Затова и поддържам с две ръце акцията „ Красив разум в красиво тяло “ на веригата концептуални фитнеси. Идеята е да подкрепим менталното здраве на хората чрез физически извършения. Работим интензивно и върху специфична платформа, която ще започва до няколко седмици и ще даде опция на потребителите да схванат повече за положението си. Освен това там могат и да получат безвъзмездни тренировки, подобаващия за справяне с самостоятелния вид неразположение.
- Но по какъв начин тъкмо фитнесът ще ни помогне да избегнем депресивните положения?
- Тъй като от самото начало приказваме за действието на душeвността ни, то дано в действителност проследим въздействието на спорта върху нея. Аеробните извършения усъвършенстват паметта. Притокът на О2 и положителния кръвоток балансират действието на двете хемисфери и по този начин обработваме по-добре информацията. Заедно с това, отивайки на подготовка, обезпечено ще спрем трескавото “обикаляне ” на мозъка из проблематичните проблеми. Ще научим префронталният ни кортекс да избира фокусът на своето внимание. Това е умеене, нужно през целия житейски път.
Изпълнявайки с ясни указания упражненията, ще накараме мислите си да станат по-стройни и натрапливото фиксиране върху паниката ще има отлив.
Една цялостна силова подготовка, ще ни даде убеденост във опциите. Самият факт, че ние се концентрираме, с цел да координираме командите от мозъка със съответният мускул, е причина за създаване на по-добра централизация на вниманието и дисциплинираност в поведенчески аспект. В следствие, това може да се съотнесе до всяка друга активност, която правим пред компютъра, в работни условия, когато имаме план или задача. Заедно с това, постоянните тренировки са основа за по-добра самокритика, тъй като усещаме цел, реализация и съответно справяне. И това не е инцидентно, тъй като се зареждаме с ендорфини. А в резултат на приятната физическа отмалялост, е по-вероятно да има и по-качествен сън. Когато посредством добра подготвителна стратегия съумяваме да почистим потискащите и фаталистични мисли и реализираме по-добро качество на съня, вършим и една друга значима услуга на своето тяло, а точно равнищата на лептин и грелин, които дават отговор за глада, се балансират и по този начин честото невъздържание с храната изчезва.
- Фитнесите отварят през днешния ден. Какво мислите за груповите занимания, които се практикуват там?
- Депресивната симптоматика не рядко е обвързвана с прочувствен апетит или несъответен хранителен режим. В този аспект добре работи и аеробната подготовка, която ни лекува с общоизвестните ендорфини. А по-късно практикуването на стречинг, задвижва още по-оптимално лимфната система и почистваме всички отрови от тялото.
Контактът с други хора, с които упражняваме в едно и също пространство, ще ни накара да усещаме съгласуваност, принадлежност и единодушие. Това е доста значима нужда за нас човешките същества, изключително в пандемичните условия, рамкиращи ни в самотност, изолация и страхове. В края на всяка групова подготовка, човек има доста ясно чувство за достижение, съизмерено с близките и общия позитивен прочувствен декор. Това достижение дава нужния Ви допамин, с цел да имате мотивация в всекидневието си. Точно допаминът е биохимичното вещество, което ни кара да избираме държание, което ни носи позитивни последствия. Затова, когато имаме поредност в тренировките, без отсрочване в продължение на най-малко един месец, нашият мозък и тяло стартират да си търсят раздвижването. „ Усилието ”, както сме усещали първоначално, става наслаждение.
- Просто да вършим нещо или да спортуваме по отношение на упътвания на фитнес инструкторите?
- С положителната цялостна, силова подготовка или композиция от елементарни, само че доста горещи танцови придвижвания, които са самобитно кардио натоварване, кортизолът ще бъде преместен от ендорфините и допамина. Така рационалната част от мозъка ще е способна да прави проекти и да взема решения все по-добре. Важно е да сме непрекъснати и устойчиви, а това постоянно се реализира единствено посредством дисциплината на инструкторите в залата. Когато се научим посредством устойчивостта да презареждаме, тогава ще сме подготвени и за достижения. Тогава няма да има място за тежки страсти и безсмислие...
Спортът не е безусловно съревнование, той е грижа, наслаждение, другарство и психологично здраве. Ден след ден тревогата ще отстъпва място на действителното справяне, на достиженията, на дисциплината и чувството, че владеем живота си.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ