Как се отразява пандемията на световните религии
Как се отразява пандемията на международните религии - тази извънредно забавна тематика беше прегледана в детайли в рубриката " Отвъд Хоризонта " по. Ето и гледната точка на Силвия Петрова:
В началото на пандемията - март предходната година, търсенето на думата " молитва " в Google отбелязва 5-годишен най-много. Разбира се единствено по себе си това не значи, че хората се молят повече, само че отразява повишаване на интереса. Факт е обаче, че повече хора се обръщат към религията във времена на неустановеност . Това се удостоверява от разнообразни проучвания на антрополози по света, които стигат до извода, че в страни, обхванати от военни дейности или естествено злополучие в следствие се усилва присъединяване в религиозни ритуали. Две-три години след травматичното събитие обаче върхът стартира да спада.
По време на пандемията 28 % от американците регистрират усилване на религиозността си, следвани от испанци и италианци със надлежно 16 и 15 на 100 нарастване на набожността, сочи изследване на изследователския център Pew в 14 страни. На другия полюс са датчани с 2 %, шведи с 3 на 100 и германци и японци с 5 % дали отговор утвърдително на въпроса дали пандемията е засилила вярата им в Бог. Заключенията на друго изследване са, че когато на хората по-често се напомня, че са смъртни - да вземем за пример с проявлението на фрагменти с ковчези, хората се ангажират повече с вяра и по-ревностно пазят религиозните си убеждения.
Друг акцент акцентира проф. Андреа Парас в Катедрата по политология в канадския университет в град Гуелф в провинция Онтарио: " Религиозните водачи се употребяват със забележителен престиж и почитание измежду почитателите си. Това значи, че те имат евентуално огромно въздействие в препоръките, които дават по отношение на оправянето с пандемията. Например, когато папата анулира неделните литургии на площада " Св. Петър ", това изпрати мощно обръщение освен към католиците в Рим, само че към всички католици и даже всички хора по света. Когато сходни водачи приказват, хората слушат. Но това може да има и противоположен резултат. Например в Съединените щати някои църкви продължиха със службите си, на които участваха доста хора. Други общности пък подцениха рекомендациите на здравните управляващи. Много хора имат вяра на религиозните си водачи повече, в сравнение с държавните управления си. "
Думите на проф. Парас намират своето удостоверение в извънредно ортодоксалната еврейска общественост в Израел. Въпреки че там към този момент към 4 милиона от съвсем 9-милионното население са се ваксинирали против Covid-19, тази общественост там мощно се съпротивляваше на рестриктивните мерки и предходната година даже са наложи бойци да оказват помощ на полицията в контрола по спазването на ограниченията. Стигаше се и до улични конфликти . Равинът Нечемия Блустайн: " Първоначално бяхме скептично настроени и не мислехме, че обществото ще желае да се имунизира. Но в този момент, щом равините се съгласиха с плана и го предизвикват, има огромно търсене на ваксини и всеки желае да се ваксинира. Ортодоксалното общество поддържа мощно обединен метод на живот, а поради ковид е доста мъчно да се молиш по три пъти дневно в синагога. А и общността е доста значима за нас. Щом равините споделиха, че би трябвало да се съблюдават напътствията на здравното министерство, всички напуснаха синагогите и стопираха да се молят в тях. Молим се в дворовете, на разстояние и чист въздух. "
Какви са посланията по време на пандемия на някои от международните религии?
Докато броят на смъртните случаи по света продължава да нараства, будисткият духовник Рейку Сасаки от Япония се моли всеки ден за края на пандемията: " Вярата в Буда оказва помощ да се поддържа мир и успокоение на мозъка, което има значима роля в религията. Всички човешки същества ще умрат някой ден. Според будистките учения всички живеем с четирите неизбежни истини: раждането, остаряването, боледуването и гибелта. Важно е тази действителност да се одобри. "
Пандемията е време на загуба за милиони хора по света. Френският свещеник Патрис Сониер оказва помощ на фамилии, изгубили родственици: " Свещениците са с цел да утешават, да слушат и да съпровождат. Църквата е същинско място за превъзмогване и разтуха. Ние сме обществени същества и щом сме лишени от контакта през очите, лицето, усмивката, се основава сериозна паника. Така че би трябвало да поддържаме тази връзка, тези връзки, в случай че е допустимо. Предизвикателство е освен за църквата, само че и за цялото общество, да не загубим тези обществени връзки . "
А главата на Римокатолическата черква папа Франциск осъди търсещите политически и стопански облаги по време на пандемията: " За страдание, в тези времена сме очевидци на надигането на партийни ползи. Например, някои биха желали да си присвоят вероятните решения, в този случай - имунизациите. Някои се възползват от обстановката, с цел да сеят разделяне, търсят стопански или политически облаги, основават или ускоряват към този момент съществуващи спорове. Други път въобще не ги е грижа за страданията на останалите. Кризата, пред която сме изправени, визира всички. Можем да реализираме повече, в случай че търсим общото богатство дружно. В противоположен случай, ще станем по-лоши. Християнският отговор на пандемията и последвалата социално-икономическа рецесия се основава на любовта . Един вирус, който не признава граници, бариери и културни и политически разграничения, би трябвало да бъде посрещнат с обич без граници, бариери и разграничения. "
Ограниченията поради пандемията постоянно засягаха богослуженията. Както и в други страни, общите молебствия в Ирак бяха неразрешени в някои случаи даже в продължение на месеци. Иракчанинът Абас Ясим и имамът Шейх Латиф ал-Хафаджи споделиха: " Обикновено по време на взаимните молебствия хората се събират дружно и настроението им се усъвършенства. Така те могат да се върнат към нормалното си положение. Но във времената на пандемията всичко се раздели, както са разграничени земята и небето. "
" Много сме натъжени когато Covid убие някого и не можем да осъществим погребалните молебствия или даже да организираме заравяне, какъвто е обичаят. Тъжни сме, само че нашата горест се лекува с самообладание и обич от Аллах. "
Пандемията докара до потреблението на новите технологии и в църквата . Много литургии бяха излъчени посредством стриймове в Зуум или Facebook, което притегли хора, които не посещават молитвени домове постоянно. Свещеник Алисън Джойс от англиканската черква " Света Невеста " в Лондон, която качва литургиите в онлайн платформа за подкасти:
" Имаше доста душевна блока, само че също по този начин и някои забележителни блага. Научаваме се да бъдем свещеници по един изцяло друг метод. Усвояваме уроци, както и в доста други църкви, които ще ни оказват помощ да отведем религията в бъдещето. Това са времена на огромни благоприятни условия, точно тъй като трябваше да преосмислим всичко, което вършим. "
Как човек да резервира вярата и вярата във времената на Covid?
Отговорът на прекаралия заболяването американски духовник Тим Коул от епископската черква " Крайстчърч Джорджтаун " във Вашингтон: " Има доста боязън - от болестта, от възможна загуба на занаят, от несигурността. Според мен три неща ни оказват помощ при страха. Първото е хуморът. Важно е да гледаме на нещата с комизъм, доколкото е допустимо. Още по-важното е дружбата и тесните връзки сред хората. Докато бях в болничното заведение фактът, че хората се молеха за мен ми оказа помощ да не се тревожа. И на последно място, несъмнено, това е вярата в Бог. "
А този месец най-възрастният човек в Европа - 117-годишната френска монахиня сестра Андре, отпразнува рождения си ден след прекаран безсимптомно Covid-19: " Не ме беше боязън, тъй като не ме е боязън да умра. Доволна съм, че се срещнах с всички, които съм обичала и благодаря на Господ, че ги е довел при мен. Бих посъветвала младежите да бъдат смели и състрадателни. Да не упрекват. "
В началото на пандемията - март предходната година, търсенето на думата " молитва " в Google отбелязва 5-годишен най-много. Разбира се единствено по себе си това не значи, че хората се молят повече, само че отразява повишаване на интереса. Факт е обаче, че повече хора се обръщат към религията във времена на неустановеност . Това се удостоверява от разнообразни проучвания на антрополози по света, които стигат до извода, че в страни, обхванати от военни дейности или естествено злополучие в следствие се усилва присъединяване в религиозни ритуали. Две-три години след травматичното събитие обаче върхът стартира да спада.
По време на пандемията 28 % от американците регистрират усилване на религиозността си, следвани от испанци и италианци със надлежно 16 и 15 на 100 нарастване на набожността, сочи изследване на изследователския център Pew в 14 страни. На другия полюс са датчани с 2 %, шведи с 3 на 100 и германци и японци с 5 % дали отговор утвърдително на въпроса дали пандемията е засилила вярата им в Бог. Заключенията на друго изследване са, че когато на хората по-често се напомня, че са смъртни - да вземем за пример с проявлението на фрагменти с ковчези, хората се ангажират повече с вяра и по-ревностно пазят религиозните си убеждения.
Друг акцент акцентира проф. Андреа Парас в Катедрата по политология в канадския университет в град Гуелф в провинция Онтарио: " Религиозните водачи се употребяват със забележителен престиж и почитание измежду почитателите си. Това значи, че те имат евентуално огромно въздействие в препоръките, които дават по отношение на оправянето с пандемията. Например, когато папата анулира неделните литургии на площада " Св. Петър ", това изпрати мощно обръщение освен към католиците в Рим, само че към всички католици и даже всички хора по света. Когато сходни водачи приказват, хората слушат. Но това може да има и противоположен резултат. Например в Съединените щати някои църкви продължиха със службите си, на които участваха доста хора. Други общности пък подцениха рекомендациите на здравните управляващи. Много хора имат вяра на религиозните си водачи повече, в сравнение с държавните управления си. "
Думите на проф. Парас намират своето удостоверение в извънредно ортодоксалната еврейска общественост в Израел. Въпреки че там към този момент към 4 милиона от съвсем 9-милионното население са се ваксинирали против Covid-19, тази общественост там мощно се съпротивляваше на рестриктивните мерки и предходната година даже са наложи бойци да оказват помощ на полицията в контрола по спазването на ограниченията. Стигаше се и до улични конфликти . Равинът Нечемия Блустайн: " Първоначално бяхме скептично настроени и не мислехме, че обществото ще желае да се имунизира. Но в този момент, щом равините се съгласиха с плана и го предизвикват, има огромно търсене на ваксини и всеки желае да се ваксинира. Ортодоксалното общество поддържа мощно обединен метод на живот, а поради ковид е доста мъчно да се молиш по три пъти дневно в синагога. А и общността е доста значима за нас. Щом равините споделиха, че би трябвало да се съблюдават напътствията на здравното министерство, всички напуснаха синагогите и стопираха да се молят в тях. Молим се в дворовете, на разстояние и чист въздух. "
Какви са посланията по време на пандемия на някои от международните религии?
Докато броят на смъртните случаи по света продължава да нараства, будисткият духовник Рейку Сасаки от Япония се моли всеки ден за края на пандемията: " Вярата в Буда оказва помощ да се поддържа мир и успокоение на мозъка, което има значима роля в религията. Всички човешки същества ще умрат някой ден. Според будистките учения всички живеем с четирите неизбежни истини: раждането, остаряването, боледуването и гибелта. Важно е тази действителност да се одобри. "
Пандемията е време на загуба за милиони хора по света. Френският свещеник Патрис Сониер оказва помощ на фамилии, изгубили родственици: " Свещениците са с цел да утешават, да слушат и да съпровождат. Църквата е същинско място за превъзмогване и разтуха. Ние сме обществени същества и щом сме лишени от контакта през очите, лицето, усмивката, се основава сериозна паника. Така че би трябвало да поддържаме тази връзка, тези връзки, в случай че е допустимо. Предизвикателство е освен за църквата, само че и за цялото общество, да не загубим тези обществени връзки . "
А главата на Римокатолическата черква папа Франциск осъди търсещите политически и стопански облаги по време на пандемията: " За страдание, в тези времена сме очевидци на надигането на партийни ползи. Например, някои биха желали да си присвоят вероятните решения, в този случай - имунизациите. Някои се възползват от обстановката, с цел да сеят разделяне, търсят стопански или политически облаги, основават или ускоряват към този момент съществуващи спорове. Други път въобще не ги е грижа за страданията на останалите. Кризата, пред която сме изправени, визира всички. Можем да реализираме повече, в случай че търсим общото богатство дружно. В противоположен случай, ще станем по-лоши. Християнският отговор на пандемията и последвалата социално-икономическа рецесия се основава на любовта . Един вирус, който не признава граници, бариери и културни и политически разграничения, би трябвало да бъде посрещнат с обич без граници, бариери и разграничения. "
Ограниченията поради пандемията постоянно засягаха богослуженията. Както и в други страни, общите молебствия в Ирак бяха неразрешени в някои случаи даже в продължение на месеци. Иракчанинът Абас Ясим и имамът Шейх Латиф ал-Хафаджи споделиха: " Обикновено по време на взаимните молебствия хората се събират дружно и настроението им се усъвършенства. Така те могат да се върнат към нормалното си положение. Но във времената на пандемията всичко се раздели, както са разграничени земята и небето. "
" Много сме натъжени когато Covid убие някого и не можем да осъществим погребалните молебствия или даже да организираме заравяне, какъвто е обичаят. Тъжни сме, само че нашата горест се лекува с самообладание и обич от Аллах. "
Пандемията докара до потреблението на новите технологии и в църквата . Много литургии бяха излъчени посредством стриймове в Зуум или Facebook, което притегли хора, които не посещават молитвени домове постоянно. Свещеник Алисън Джойс от англиканската черква " Света Невеста " в Лондон, която качва литургиите в онлайн платформа за подкасти:
" Имаше доста душевна блока, само че също по този начин и някои забележителни блага. Научаваме се да бъдем свещеници по един изцяло друг метод. Усвояваме уроци, както и в доста други църкви, които ще ни оказват помощ да отведем религията в бъдещето. Това са времена на огромни благоприятни условия, точно тъй като трябваше да преосмислим всичко, което вършим. "
Как човек да резервира вярата и вярата във времената на Covid?
Отговорът на прекаралия заболяването американски духовник Тим Коул от епископската черква " Крайстчърч Джорджтаун " във Вашингтон: " Има доста боязън - от болестта, от възможна загуба на занаят, от несигурността. Според мен три неща ни оказват помощ при страха. Първото е хуморът. Важно е да гледаме на нещата с комизъм, доколкото е допустимо. Още по-важното е дружбата и тесните връзки сред хората. Докато бях в болничното заведение фактът, че хората се молеха за мен ми оказа помощ да не се тревожа. И на последно място, несъмнено, това е вярата в Бог. "
А този месец най-възрастният човек в Европа - 117-годишната френска монахиня сестра Андре, отпразнува рождения си ден след прекаран безсимптомно Covid-19: " Не ме беше боязън, тъй като не ме е боязън да умра. Доволна съм, че се срещнах с всички, които съм обичала и благодаря на Господ, че ги е довел при мен. Бих посъветвала младежите да бъдат смели и състрадателни. Да не упрекват. "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ