Как се живее в свят, в който няма естествена светлина

Как се живее в свят, в който няма естествена светлина или връзка с външния свят, само че за сметка на това има относителна мокрота към 100%? 15 френски доброволци се съгласиха да прекарат 40 дни в дълбока пещера и да изгубят визия за времето.

Осем мъже и седем дами с разнообразни специалности и на възраст сред 27 и 50 години. Съгласяват се да прекарат 40 дни в тъмна, влажна и студена пещера. Мястото е Лобрив в Пиринеите, а животът на 45 метра подземен се оказва ненадейно забавен за едни, само че много отегчителен за други. Нямат връзка с външния свят, нямат визия по какъв начин са околните им, не поддържат връзка с никого, с изключение на с останалите 14 души от групата.

" Вечеряхме безшумно или играехме на карти. Други избраха да спят и прекарваха в леглата си доста дълго време. Всеки от нас имаше собствен личен режим ", сподели бижутерът и участник в опита Мари Лагаш.

" Беше ми извънредно студено. Вече спях с два спални чувала и няколко ката облекла. Трябваше да бъдем доста деликатни, тъй като всичко беше мокро поради високата мокрота ", сподели лекарят и участник в опита Марго Роман.

Доброволците си създават електричество на генератор с педали и сами си набират вода от пещерно езеро.

" Съвсем предстоящо - имаше моменти, в които измежду групата имаше неразбирателства. Но в множеството време бяхме сплотени, комуникирахме добре и се уважавахме взаимно. Честно казано, аз бих останал в този дребен свят още дълго ", сподели психологът и участник в опита Тифан Вуайе.

Една от главните цели на опита, е да наблюдава по какъв начин се трансформира биологичният часовник на човек, когато действително не знае какъв брой е часа. Всеки от хората ставал или си лягал когато реши и всеки самичък трябвало да отмерва какъв брой време е минало.

" Когато разбрахме, че са минали 40 дни бяхме шокирани. Повечето от нас си мислеха, че сме едвам дневно 30, а други - че сме подземен от 23 дни ", сподели ръководителят на плана Кристиян Кло.

Сега доброволците ще би трябвало да носят специфични очила, които да им оказват помощ да свикнат още веднъж с дневната светлина. А за учените следва да проучват данните, събрани от датчиците, които всеки доброволец е носел от самото начало. И да намерят отговор на въпроса по какъв начин се приспособяват хората към една толкоз необикновена среда на живот и допустимо ли е да бъде основано функциониращо общество в нетипични условия.