Любопитство, отдаденост, контрол: Столетниците притежават тези 8 качества
Как се доживява до 100 години? Само със здравословни привички ли?
Според ново проучване на учени от Мадрид това не е задоволително, написа iflsience.
Значение имат и отношението на човек към околния свят, методът, по който възприема събитията, въобще характерът.
Екипът от учени извежда на напред във времето осем психически качества, които столетниците имат.
Изводите им се базират на наблюдаване и диалози с 19 столетници, 16 от които дами. Те са на възраст сред 100 и 107 години.
„ Имайки поради, че щастливите хора живеят по-дълго, се запитахме дали столетниците имат общи характерности, които са им помогнали да преминат по-лесно през травматичните интервали в живота и да се оправят с провокациите сполучливо “, споделят създателите на проучването.
На база на диалозите те извеждат качествата, които всички участници в изследването имат.
На първо място и може би най-важна характерност е жизнеността. Тук не става дума единствено за положително здраве. Акцентът е по-скоро върху енергичността, върху желанието за живот, любознанието да се откриват нови неща.
„ Изследваните столетници декларират, че в действителност желаят да продължат да живеят “, показват създателите на изследването.
Като втора характерност са изведени обществените контакти. Разбира се, на 100 години човек не може да има обществения живот на петдесетгодишните, само че значимото е контактите с други хора да не стопират. Това включва и познати, и другари, и най-много – околните.
„ Най-хубавото нещо в живота ми са децата, внуците и правнуците, които ме обичат повече от внуците. Имам един 10-годишен, който сяда в скута ми и ме назовава „ ужасно, сладко бабче “, споделя 104-годишна участничка в проучването.
Отдаденост. Човек би трябвало да има цел за гонене и нещо, на което да се отдаде, без значение дали става дума за работа, семейство, другари или желае да реализира нещо в персонален проект. Столетниците намират кое е значимо за тях и не пестят сила за него.
Контрол. Много е значимо човек самичък да може да взема решенията в каква посока да върви животът му. Естествено, цялостният надзор е неосъществим, най-малкото тъй като никой не взема решение по кое време и от какво да се разболее. Но в тази ситуация се има поради опцията и способността човек да взема както ежедневните си решения, по този начин и по-важните – напимер обучение, работа, фамилен живот и така нататък
„ Като цяло столетниците демонстрират високо равнище на самостоятелност, притежаване на ситуацията и са практични. Взели са решения за личния си живот и са се насочили натам, накъдето са желали “, открива проучването.
Любопитство. Жаждата за нови места, хора и познания по принцип се асоциира с младостта. Това обаче не е напълно вярно. Дори в късна възраст човек може да учи стига да има предпочитание за това. Изводите от изследването са задоволително показателни в това отношение:
„ Дори и тези столетници, които не са имали опция да получат обучение, са се научили да четат и пишат сами, което демонстрира тяхното мощно предпочитание за познания, изключително като се има поради, че по времето, когато те са били деца, образованието не е било толкоз налично “.
Позитивност. Ако не сте положителни, не значи, че ще умрете млади, умерено. И тук не става дума за оптимизъм от вида „ розови очила “. Важна е способността на човек да прави оценка това, което има, и да е признателен за него.
„ Животът ми даде всичко. Даде ми и разочарования – изгубих близки. Но, популярност Богу, живях добре “, споделя една от 100-годишните участнички в изследването.
Да оценяваш това, което имаш, е доста значима дарба и тя не е обвързвана само с дълголетието, а по-скоро с общото качество на живота. Известно е, че някои от страничните резултати на депресията са ранно стареене на мозъка, риск от деменция и даже отслабена имунна система.
Фактът, че един човек е достигнал столетие и дори е в положително положение може би приказва, че той по-рядко се е отдавал на мрачни мисли и по-често е бил положително надъхан.
Тази конфигурация не произлиза от неналичието на проблеми. И може би точно поради способността да се оправят с тях седмото основно качество на столетниците е устойчивостта. Пред създателите на изследването столетниците описват доста тъжни истории – един идва от семейство на разграничени родители, различен е живял с партньор-насилник, трети е изгубил обичания си или даже детето си, живели са изолирани по старешки домове поради ковид и други В младостта си някои от тях са претърпели военни спорове.
„ Въпреки всичко това столетниците са знаели по какъв начин да продължат в живота, пренасочили са се и най-много – не са разрешили тези сложни времена да им нанесат сериозна психическа контузия “, пишат създателите на изследването.
Последното качество, което сплотява всички интервюирани, е интелигентността. Това не значи безусловно положително обучение, а най-много способността да се мисли нереално и в вероятност, да се разсъждава, и възнамерява, да се проучва информацията, с цел да се вземе вярното решение.
„ Наблюденията демонстрират, че без значение дали са образовани или самоуки, столетниците умеят да вземат решение проблеми и одобряват провокациите, обичат да учат, имат добра памет, съумели са да се приспособяват и да насочат живота си тъй че да считат постигнатите резултати за приемливи “, показва се в изследването.
Изводите от това проучване са сходни и с тези от предходни, споделя пред изданието New Scientist Сунил Бхар, началник на клиника за възстановяване на здравето на възрастни хора в Мелбърн, Австралия. Това е по този начин, макар че при на интервютата всички столетници са били в положително здраве, т.е. качества като позитивност и резистентност са много по-лесни за определяне в такива моменти.
И най-после въпросът – а какво да вършат тези, които не са надарени с сходни качества?
Могат да се научат. Трябва да се стартира отнякъде. Сред най-важните стъпки е човек да може да прави оценка това, което има и да управлява всекидневието си по подобен метод, че да не разреши на отговорностите да лишават цялото му време.
И още една основна детайлност – значимо е тези качества да се придобият в младостта, с цел да могат да се приалагат сполучливо цялостен живот, а не човек да се сети за тях на напреднала възраст.
Според ново проучване на учени от Мадрид това не е задоволително, написа iflsience.
Значение имат и отношението на човек към околния свят, методът, по който възприема събитията, въобще характерът.
Екипът от учени извежда на напред във времето осем психически качества, които столетниците имат.
Изводите им се базират на наблюдаване и диалози с 19 столетници, 16 от които дами. Те са на възраст сред 100 и 107 години.
„ Имайки поради, че щастливите хора живеят по-дълго, се запитахме дали столетниците имат общи характерности, които са им помогнали да преминат по-лесно през травматичните интервали в живота и да се оправят с провокациите сполучливо “, споделят създателите на проучването.
На база на диалозите те извеждат качествата, които всички участници в изследването имат.
На първо място и може би най-важна характерност е жизнеността. Тук не става дума единствено за положително здраве. Акцентът е по-скоро върху енергичността, върху желанието за живот, любознанието да се откриват нови неща.
„ Изследваните столетници декларират, че в действителност желаят да продължат да живеят “, показват създателите на изследването.
Като втора характерност са изведени обществените контакти. Разбира се, на 100 години човек не може да има обществения живот на петдесетгодишните, само че значимото е контактите с други хора да не стопират. Това включва и познати, и другари, и най-много – околните.
„ Най-хубавото нещо в живота ми са децата, внуците и правнуците, които ме обичат повече от внуците. Имам един 10-годишен, който сяда в скута ми и ме назовава „ ужасно, сладко бабче “, споделя 104-годишна участничка в проучването.
Отдаденост. Човек би трябвало да има цел за гонене и нещо, на което да се отдаде, без значение дали става дума за работа, семейство, другари или желае да реализира нещо в персонален проект. Столетниците намират кое е значимо за тях и не пестят сила за него.
Контрол. Много е значимо човек самичък да може да взема решенията в каква посока да върви животът му. Естествено, цялостният надзор е неосъществим, най-малкото тъй като никой не взема решение по кое време и от какво да се разболее. Но в тази ситуация се има поради опцията и способността човек да взема както ежедневните си решения, по този начин и по-важните – напимер обучение, работа, фамилен живот и така нататък
„ Като цяло столетниците демонстрират високо равнище на самостоятелност, притежаване на ситуацията и са практични. Взели са решения за личния си живот и са се насочили натам, накъдето са желали “, открива проучването.
Любопитство. Жаждата за нови места, хора и познания по принцип се асоциира с младостта. Това обаче не е напълно вярно. Дори в късна възраст човек може да учи стига да има предпочитание за това. Изводите от изследването са задоволително показателни в това отношение:
„ Дори и тези столетници, които не са имали опция да получат обучение, са се научили да четат и пишат сами, което демонстрира тяхното мощно предпочитание за познания, изключително като се има поради, че по времето, когато те са били деца, образованието не е било толкоз налично “.
Позитивност. Ако не сте положителни, не значи, че ще умрете млади, умерено. И тук не става дума за оптимизъм от вида „ розови очила “. Важна е способността на човек да прави оценка това, което има, и да е признателен за него.
„ Животът ми даде всичко. Даде ми и разочарования – изгубих близки. Но, популярност Богу, живях добре “, споделя една от 100-годишните участнички в изследването.
Да оценяваш това, което имаш, е доста значима дарба и тя не е обвързвана само с дълголетието, а по-скоро с общото качество на живота. Известно е, че някои от страничните резултати на депресията са ранно стареене на мозъка, риск от деменция и даже отслабена имунна система.
Фактът, че един човек е достигнал столетие и дори е в положително положение може би приказва, че той по-рядко се е отдавал на мрачни мисли и по-често е бил положително надъхан.
Тази конфигурация не произлиза от неналичието на проблеми. И може би точно поради способността да се оправят с тях седмото основно качество на столетниците е устойчивостта. Пред създателите на изследването столетниците описват доста тъжни истории – един идва от семейство на разграничени родители, различен е живял с партньор-насилник, трети е изгубил обичания си или даже детето си, живели са изолирани по старешки домове поради ковид и други В младостта си някои от тях са претърпели военни спорове.
„ Въпреки всичко това столетниците са знаели по какъв начин да продължат в живота, пренасочили са се и най-много – не са разрешили тези сложни времена да им нанесат сериозна психическа контузия “, пишат създателите на изследването.
Последното качество, което сплотява всички интервюирани, е интелигентността. Това не значи безусловно положително обучение, а най-много способността да се мисли нереално и в вероятност, да се разсъждава, и възнамерява, да се проучва информацията, с цел да се вземе вярното решение.
„ Наблюденията демонстрират, че без значение дали са образовани или самоуки, столетниците умеят да вземат решение проблеми и одобряват провокациите, обичат да учат, имат добра памет, съумели са да се приспособяват и да насочат живота си тъй че да считат постигнатите резултати за приемливи “, показва се в изследването.
Изводите от това проучване са сходни и с тези от предходни, споделя пред изданието New Scientist Сунил Бхар, началник на клиника за възстановяване на здравето на възрастни хора в Мелбърн, Австралия. Това е по този начин, макар че при на интервютата всички столетници са били в положително здраве, т.е. качества като позитивност и резистентност са много по-лесни за определяне в такива моменти.
И най-после въпросът – а какво да вършат тези, които не са надарени с сходни качества?
Могат да се научат. Трябва да се стартира отнякъде. Сред най-важните стъпки е човек да може да прави оценка това, което има и да управлява всекидневието си по подобен метод, че да не разреши на отговорностите да лишават цялото му време.
И още една основна детайлност – значимо е тези качества да се придобият в младостта, с цел да могат да се приалагат сполучливо цялостен живот, а не човек да се сети за тях на напреднала възраст.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ