Как оцеляват след бомбардировки и манифестиращи танкове? Кога се появяват

Как оцеляват след бомбардировки и манифестиращи танкове? Кога се появяват и за какво са жълти?

Тази седмицата емблематичните жълти павета още веднъж привлякоха вниманието ни. Появиха се редица разкрития за " павирани ", а кметът на София Йорданка Фандъкова изиска пренареждане на тези на площад " Народно заседание " за сметка на компанията реализатор. Бяха публикувани и видеоклипове, на които се вижда по какъв начин един от служащите, до момента в който реди паветата, ги удря с чук.

Жълтите павета претърпяват две международни войни, национални произшествия, бурни публични процеси. Днес за жълтите павета приказваме като за обект, който би трябвало да пренаредим.

Тропот на карети, тиня, селски пейзаж. В тази конюнктура живеят софиянци до края на 19-ти век, когато знакови здания и пътна настилка още няма.

“В годините, когато стартира да се издига последователно този превъзходен храм " Александър Невски ", се прави павирането на централните улици на София с към 60 хиляди кв. метра жълти павета ”, споделя историкът доктор Тодор Чобанов.

Градска легенда твърди, че паветата се подреждат във връзка сватбата на цар Фердинанд и Мария Луиза.

“Просто не е правилно, когато се павира с жълтите павета тя към този момент е умряла, той е пред женитба с втората си брачна половинка кралица Елеонора. Кметът Мартин Тодоров е бил разумен човек с взор към Европа. През 1906 година в общинския съвет стартират съществени диспути ”, добави той.

Имало е разнообразни оферти за настилката - дали да бъде асфалт, или по-малък паваж. Оказва се, че и тогава насрочването на публични поръчки не минава без скандал. Цената на тази историческа поръчка възлиза на стойност 35 млн. златни лв. или днешни 700 млн. лева

“Поръчката с стеснен кръг компании се печели от прословутата тогава компания " Изида ". Дотук всичко добре, само че “Изида ” не разполага с технологията за производството на тези големи количества клинкерни настилки ”, счита Чобанов.

Тогава българската компания намира решение на запад.

“Една компания със смесена активност, която се базира в Будапеща, тогава Австро-Унгарската империя. Тя ползва забавна технология. Причината, да са жълти е, че се стриват локални варовикови скали от един характерен рудник, които се вършат на прахуляк и тази каша се изпича при над 1300 градуса температура. В последна сметка стартира производството, количествата са доставени и в границите на двегодишна акция през 1907 година и 1908 година са застлани всички централни, както ги назоваваме през днешния ден - съвършен център - софийски улици ”, описа Чобанов.

Нашата разходка из епохите продължава към по-новата история на България, когато по тях са прекосявали танкове, а хора са бягали от бомбардировки.

“Изразът на жълтите павета нормално се свързва с политически събития, с безредици, с разнообразни акции. Тук - манифестации, митинги, митинги. Един от епизодите, свързани с най-вече опустошения по отношение на тази настилка това са бомбардировките през 1943 година Част от вредите на всички държавни здания, министерства са изумени, общината остарялата постройка умира в тези събития, само че част от най-сериозните вреди са върху паважните настилки. Тук в региона пред площада на Народното събрание падат бомби, образуват се кратери. На места и през днешния ден могат да се видят странни криволици в подредбата ”, добави той.

“Може би най-разрушителни за паважа в центъра на София са годишно провежданите митинги с танкове от епохата на социализма. Танкът е една извънредно разрушителна за всяка настилка машина. А имало ли е през интервала на манифестациите, през социализма, концепция да се реновират, някъде към 80-та година би трябвало да им е изминал срокът на валидност? Имало е, тогава властта си дава сметка за този въпрос без обаче да даде предпазен статут на културните полезности. Те получават този статут едвам през последните 10 години ”, споделя историкът.

са очевидци на прехода, танковете си отиват, статутът на културна полезност е налице, само че се появяват нови проблеми като трафик, запазване, поправки.

Според него жълтите павета могат да се създават в България даже е допустимо да се подобрят техните качества.

“Сега при изпичане на клинкерни настилки се прибавят разнообразни съставки, тъй че те могат да станат също толкоз жълти, колкото са били ”, сподели той.

Днес, бъдещето на жълтите павета в центъра на София наподобява грапаво и елементарно за разбъркване.

“Общината разполага с над 50 хиляди истински жълти павета - това са 500-600 кв. метра.

Ако желаеме да съхраним този авто трафик, който също е спорен въпрос, би трябвало да се мисли за напълно различен тип поставка ”, сподели Чобанов.

Той разяснява и това дали у нас може качествено да се подреждат павета.

“Ние нямаме бригади, като тези, които преди век в огромен мащаб по едно и също време в огромни количества са нареждали паважи. Те съвсем изчезнаха профилираните строителни учебни заведения, те не преподават каменоделска всъщност работа. Успешното павиране в Пловдив стана допустимо с помощта на непознати бригади, които пристигнаха. В последна сметка по-добре да дойдат хора от Турция, които да редят качествено и трайно, в сравнение с да разчитаме на опит и на хора, които нямат явно потенциала да редят жълти павета ”, счита той.

За настоящето положение на площада пред Народното събрание чакаме компанията реализатор да пренарежда историята за своя сметка.