Как можеш да си въобразиш покоя, ако всичко съществува в

Всичко пулсира - от необятните галактики до човешкото сърце ♥ Богомил РАЙНОВ

„ Как можеш да си въобразиш покоя, в случай че всичко съществува в придвижване и посредством придвижване? Самото разбиране за покой е изнамерено от тези, които са желали да се скрият от битието… Трябва да се мисли не за покой, а за това, по какъв начин измежду вихрите да се резервира равновесие. “ (М.)

***

Хората, изморени и изплашени от непрестанните си спорове, постоянно са мечтали за естетика. Измамени в очакванията си да я открият в човешкото общество, мислители и поети са я намирали в природата. Пантеистичното схващане им е пособие да реализират душевно успокоение измежду вълните на обществените конфликти.

Съвременната просвета обаче от ден на ден построява у нас една обезпокоителна и неприветна визия за космоса, в която като че ли няма място за естетика. Пространството е изпълнено със смъртоносни галактически лъчи, метеори връхлитат планетите, небесни тела умират в великански детонации, черни дупки всмукват материята, трансформирайки я в несъществуване. Зачестяват и естествените бедствия на планетата – опустошителни урагани, пагубни трусове, изригване на нови вулкани. Къде е хармонията?

И въпреки всичко естетика съществува. Достатъчно е да вдигнем очи към звездното небе, с цел да се уверим в това. Достатъчно е да сведем взор към най-дребното цвете, с цел да се уверим в това. Представата за естетика не е плод на човешкото въображение, тя е зародила от съзерцаване на природата. Човек е разкрил правилата на хармонията в мъдрата книга на Вселената.

Само че хората с течение на времето – може би в контраст на гневните публични стълкновения – все повече са били изкушени да схващат хармонията като успокоение и устойчивост. А сходна идилия на монотонността в действителност не съществува в никоя сфера на живота.

Независимо дали ще приказваме за биполярност, за двойнственост, за цикличност или честота, само че на всички места – и у нас, и към нас – съществуват противоположностите на центробежни и центростремителни сили, на покой и напрежение, на привличане и отбиване, на стесняване и разпределяне, на деяние и противопоставяне, на приливи и отливи, на позитивни и негативни заряди, на жизненост и отмалялост, на бодрост и сън, на напредък и стареене, на създаване и опустошение, на живот и гибел, на изгрев и залез, на денонощно, на светлина и мрак.

Всичко пулсира – от необятните галактики до човешкото сърце – и в тази пулсация се изявява Великото Дихание на Вселената. Всичко се движи – от планетите, до атома – и когато това е придвижване на небесни тела и на стихии, то може да добива неизмерима и застрашителна мощност.

Туй не значи, че в Космоса липсва естетика, а че тази естетика надалеч надвишава нашите човешки разбирания и нашите дребни мащаби. Хармонията не е нещо неподвижно, открито един път вечно, а нещо, което непрекъснато се построява от уравновесяването на противоположности. Тя е едно непрекъснато самоосъществяване, разкриващо ни се посредством неотменното пораждане и превъзмогване на несъгласията.

Именно така можем да си разбираем и това несъгласие, което сега ни интересува – противоречието сред Светлината и мрака – като несъмнено в тази ситуация имаме поради нещо по-важно от чисто физическите феномени.

„ Хората дотолкоз са смесили понятието Светлина с осветлението, та не могат да си показват, че Светлината е сила. Няма да надзъртаме в оная Безпределност, където и мисълта, и светлината, и всичко съществуващо се сливат в едно; да разберем Светлината съгласно земното схващане като целителна сила, без която животът е неосъществим. Светлината е най-проникващият избавителен делегат. Ние чудесно разбираме разликата сред ръкотворния огън и галактическата Светлина. Не огън, а зарево окръжава всяко живо създание. Добрият мъдрец се окръжава с дъга и със светлината си носи лекуване. Светлината по право може да се напече начало, което води към обновяване. Мисълта и Светлината са дотолкоз свързани, че мисълта може да се назова светоносна. “ (М.)

От: „ Тайното обучение ”, Богомил Райнов