За Пловдив, еврото, бизнеса, образованието и пазара на труда - какво е бъдещето ни в Европа?
Как можем да реализираме по-силна стопанска система в Пловдив, България и Европа - това беше акцент на днешната полемика в Пловдив за бъдещето на Европа в границите на формата „ Български гласове за Европа: за по-силна стопанска система “.
Кирил Вълчев: Пловдив като промишлен водач
„ Избираме Пловдив тъкмо за полемиката по тематика стопанска система, тъй като градът е промишлен водач с над 200 интернационалните и български компании. Има над 70 хиляди заети в действително произвеждане. Пловдив е и втори IT и аутсорсинг център в България. Лидер в браншове като аутомотив и мехатроника. Почти 5 милиарда евро годишно Брутен вътрешен артикул или 7,6% от Брутният вътрешен продукт на България “, уточни модераторът на полемиката и общоприет шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев.
Вълчев повдигна и значими тематики, които да бъдат наранени по време на полемиката. Например: по какъв начин България и райони като Пловдив могат да се възползват от казуса COVID-19?
„ Когато Европа мисли за завръщане на производства, ние българите ще намерим метод тези производства, които в този момент са в Азия и Латинска Америка, да дойдат тук и в това число в района на Пловдив. По-големият въпрос обаче е ще откри ли Европа пътя да стане действителен съперник на Съединени американски щати и Китай. Кога тези смарт телефони ще бъдат измисляни и създавани в Европа? Кога компютрите, на които работим ще бъдат европейски? “, зададе посоката на дебата Вълчев.
Тук Вълчев уточни и казуса с доставките от Азия към Европа и уточни какъв брой е значимо да можеш да създаваш.
Ангел Стоев: Да не се отваря повече ножицата сред икономическото развиване на България и другите страни в Европа! България би трябвало да откри няколко стопански ниши с висока принадена стойност, които да развива.
„ Каква Европа желаеме през 2050 година. Искаме почтена Европа, сътрудник и съперник на икономическите колоси Съединени американски щати и Китай. Да не забравяме и други бурноразвиващи се стопански системи като Индия и други страни в Южна Америка. Голямата задача на бг стопанска система е да се развива по подобен метод,ч е да не се отваря повече ножицата в икономическото развиване на европейските страни “, уточни Стоев.
Той посочим че сме на дъното по развиване и акцентира, че би трябвало да работим за стопанска система с висока принадена стойност и в същото време за зелена стопанска система, която да подсигурява опазването на страната и света за бъдещето потомство.
Стоев уточни, че имаме бързо разрастващи се индустриални зони.
„ В моите обиколи на област Пловдив видях, че освен прилежащите общини, а и по-далечни имат огромно предпочитание да се включват в плановете на Тракия икономическа зона. Призовавам ТИЗ да обърне внимание на настояванията на тези общини, само че да се отнасят деликатно, с цел да не се употребява положителния имидж, а да допринесат за развиването “, уточни Стоев.
Той добави, че най-отличителната характерност на нашите стопански зони не е единствено положителната инфраструктура, а развиването на обществена инфраструктура – медицински центрове, общежития, в план и детска градина.
„ Област Пловдив има капацитет да усили % на усили дяла, който дава в Брутния вътрешен артикул на 7,6% до 10%. На наша територия живее към 10% от популацията, тъй че имаме всички дадености за това “, добави Стоев.
По думите му България би трябвало да откри своето място в разделянето на труда. Той напомни, че преди години сме били извънредно сполучливи в електрониката и биотехнологиите, които обаче по думите му са разрушени промишлености към днешна дата.
„ Трябва да стартираме на ново. Трябва да намерим няколко сфери с висока принадена стойност “, добави Стоев, а Здравко Димитров добави, че имаме капацитет в туризъм и селско стопанство.
Здравко Димитров: 6 милиона коли влизат за 1 месец в града, би трябвало част от налозите да остават в общините.
Кметът на Пловдив акцентира, че е доста значимо какви послания ще излъчим за Европа и идващите генерации. „ Те ще съдят за нас по това, което сме можели, а не сме създали “, уточни Зико. По мотив Пловдив той още веднъж уточни, че териториалните ограничавания „ от табела до табела “ стопират развиването на града.
„ Област Пловдив и община Пловдив сме първенци в построяването на индустриални паркове. Пловдив обаче е заключен от табела до табела. Над 70-80 хиляди души работят в индустриалните зони, т.е. в други общини, само че те употребяват нашата инфраструктура, нашето опазване на здравето, обучение, просвета. 6 милиона коли влизат за 1 месец в града, демонстрират данни от входно-изходните артерии на Пловдив. Това замърсява въздуха, изнервя водачите, трафика. Много може да се работи в тази посока “, уточни градоначалникът.
В имитация на модератора Кирил Вълчев уточни, че това в действителност е една остаряла борба за променяне на механизма за систематизиране на налозите. Участниците в дебата се сплотиха към концепцията, че би трябвало обезпечен % от налозите върху приходи на работещи и бизнес да остават в съответната община или с други думи въвеждане на обща данъчна политика.
Здравко Димитров пък напомни, че има няколко значими плана за Пловдив, а точно водоснабдяването с кристално чиста планинска вода от каскадата Въча, тъй като „ пловдивчани не са втора употреба хора “, както и дотъкмяване на Околовръстното шосе на Пловдив.
Проф. Христина Янчева: Това, което се опитваме да създадем в Пловдив, е да създадем устойчива основа сред образованието, науката и бизнеса. Трябва да сътворяваме алианси сред европейски университети за съдействие и подвижност.
„ Европейската и българската стопанска система имат потребност от изобретателни и виновни младежи, които доста бързо да се приспособяват към изменящия се пазар на труда в обединена Европа. Освен знанията, които нашите студенти получават, те би трябвало да се построяват в университетите като персони, които да пазят гражданските си позиции.
Всяка стопанска система се базира на знанието, а това значи стопанска система с добре подготвен човешки капитал. Бъдещето на европейското обучение минава през една нова самодейност на Европейската комисия, която ние всички университети приветстваме. Тази самодейност е за основаване на алианси сред европейски университети в разнообразни географски елементи на континента, тъй че да даде подвижност, т.е. свободно придвижване на студенти, преподаватели, откриватели сред разнообразни висши образователни заведения, тъй че да може да работят и учат при разнообразни условия “, уточни ректорът на Аграрния университет – Пловдив проф. Янчева.
Тя добави, че Аграрният университет е към този момент в подобен алианс, който съставлява съдействие сред университетите за промотиране на заления преход в Европа и обмяна на устойчиви процедура в образованието и науката. Той дава опция за обмени и сключване на съглашения с университети в Белгия, Исландия, Полша, Белгия, Франция и Португалия.
„ Надяваме се до 2023 да сме част от тази самодейност, тъй като процедурата е в ход сега. Ясно е, че стопанска система, в която няма нововъведения, отворена просвета, няма връзка сред образованието, науката и бизнеса, няма по какъв начин да се развива и да бъде мощна. Това, което се опитваме да създадем в Пловдив, е да създадем устойчива основа сред образованието, науката и бизнеса. В тази тенденция работим по проблеми на бизнеса и публично значими проблеми. Българското обучение би трябвало да е конкурентноспособно “, уточни проф. Янчева.
Стефан Стоянов: Пазарът на труда се трансформира и огромното предизвикателство е по какъв начин да приспособяваме просветителната система. Трябва да довършим европейската интеграция.
„ Двата най-големи бюджета на Европейски Съюз са за земеделие и обучение. Има какво доста да надграждаме. В последно време приказваме интензивно с университетите в пловдив да се появят повече стратегии на британски, в случай че желаеме да притеглим задгранични студенти. Обмяната на опит също е доста значима. В България има чудесни образци и пробив в последните 4 години. Вече у нас има три интернационалните проучвателен института, финансирани непосредствено от Брюксел с бюджети над 30 милиона евро. Един от тях е „ ПлантаСИСТ “ („ Център по растителна систематична биология и биотехнология за трансфер на фундаментални проучвания в устойчиви био-базирани технологии в България “) в Пловдив, които демонстрират по какъв начин може да се събере интернационален екип, да се работи със експерти от целия свят и да се прави просвета на международно равнище “, уточни зам.-кметът на Пловдив.
Стоянов уточни, че България не е донор на фрагменти, както доста хора настояват. По думите му има над 20 хиляди чужденци на всевъзможни позиции в бизнеса и уточни, че би трябвало да се работи върху механизми за увеличение на този развой. Разбира се, той акцентира, че би трябвало да се очертаят предпочитани бъдещи стопански сфери и в този смисъл и специалности, на които да наблегнем.
„ Относно професионалните гимназии, някой път слушам горест по близкото минало и доста положителното професионално обучение. Но пазарът на труда се трансформира и огромното предизвикателство е по какъв начин да приспособяваме просветителната система, тъй че да бъде близо до живия живот. Дуалното обучение е превъзходен образец за подобен метод, където учащите се имат достъп до технологии и до действителния бизнес. Или се приспособяваме или пазарът ни заличава. Ако желаеме да имаме по-бърз растеж би трябвало да приключим интеграцията си към Европа – да влезем в Шенген и да влезем в еврозоната “, уточни зам.-кметът на Пловдив и изрично уточни, че настроенията против федералния метод в Европа не са в наш интерес.
Ангел Джамбазки: Реалността под маската на интеграцията в преразпределение на бизнеси и браншове, еврото може да е рисково за България.
Евродепутатът Джамбазки прегледа казуса за това федерация ли би трябвало да бъде Европейския съюз или Европейски съединени щати. Той акцентира, че все още се върви към федерална страна, само че това е извънредно неверен метод и би трябвало да се върви точно в противоположната посока.
„ Къде отиват задачите на Европейски Съюз сега? Според Световната банка европейската стопанска система се свива с 4,7% през 2020 година. Изправени сме пред най-дълбоката криза след Втората международна война. Най-голяма част от стопанската система, изпитваща апетит за произвеждане на глава на популацията от 1870 година. Комисията е определила 3,07 трилиона евро за справяне с рецесията. На този декор цената на природния газ се усилва четирикатно за последните 6 месеца, което подвига цената на електрическата енергия “, уточни Джамбазки.
По думите му упоритостите на Европа за зелена стопанска система ще задълбочат още повече тези проблеми.
„ Трябва да има преразглеждане и преосмисляне на зелената договорка “, уточни Джамбазки.
Той добави, че поддържа влизането в Шенген за бързо опериране на транспортния бизнес, само че съгласно него приемането на еврото може да изиграе неприятна смешка на България, защото валутата дава лост за несъразмерни политически и стопански вмешателства в страната.
„ Еврото още веднъж ще е политически механизъм, а не пазарен или финансов “, добави той.
По думите на Джамбазки Пловдив най-вече е потърпевш от федарелисткото лоби е Европейския съюз – „ Пакетът Мобилност “. Евродепутатът също уточни, че поддръжниците на тази концепция са същите тези, които сега стартират зелената договорка.
„ Реалността под маската на интеграцията в преразпределение на бизнеси и браншове “, добави евродепутатът.
Кирил Вълчев: Пловдив като промишлен водач
„ Избираме Пловдив тъкмо за полемиката по тематика стопанска система, тъй като градът е промишлен водач с над 200 интернационалните и български компании. Има над 70 хиляди заети в действително произвеждане. Пловдив е и втори IT и аутсорсинг център в България. Лидер в браншове като аутомотив и мехатроника. Почти 5 милиарда евро годишно Брутен вътрешен артикул или 7,6% от Брутният вътрешен продукт на България “, уточни модераторът на полемиката и общоприет шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев.
Вълчев повдигна и значими тематики, които да бъдат наранени по време на полемиката. Например: по какъв начин България и райони като Пловдив могат да се възползват от казуса COVID-19?
„ Когато Европа мисли за завръщане на производства, ние българите ще намерим метод тези производства, които в този момент са в Азия и Латинска Америка, да дойдат тук и в това число в района на Пловдив. По-големият въпрос обаче е ще откри ли Европа пътя да стане действителен съперник на Съединени американски щати и Китай. Кога тези смарт телефони ще бъдат измисляни и създавани в Европа? Кога компютрите, на които работим ще бъдат европейски? “, зададе посоката на дебата Вълчев.
Тук Вълчев уточни и казуса с доставките от Азия към Европа и уточни какъв брой е значимо да можеш да създаваш.
Ангел Стоев: Да не се отваря повече ножицата сред икономическото развиване на България и другите страни в Европа! България би трябвало да откри няколко стопански ниши с висока принадена стойност, които да развива.
„ Каква Европа желаеме през 2050 година. Искаме почтена Европа, сътрудник и съперник на икономическите колоси Съединени американски щати и Китай. Да не забравяме и други бурноразвиващи се стопански системи като Индия и други страни в Южна Америка. Голямата задача на бг стопанска система е да се развива по подобен метод,ч е да не се отваря повече ножицата в икономическото развиване на европейските страни “, уточни Стоев.
Той посочим че сме на дъното по развиване и акцентира, че би трябвало да работим за стопанска система с висока принадена стойност и в същото време за зелена стопанска система, която да подсигурява опазването на страната и света за бъдещето потомство.
Стоев уточни, че имаме бързо разрастващи се индустриални зони.
„ В моите обиколи на област Пловдив видях, че освен прилежащите общини, а и по-далечни имат огромно предпочитание да се включват в плановете на Тракия икономическа зона. Призовавам ТИЗ да обърне внимание на настояванията на тези общини, само че да се отнасят деликатно, с цел да не се употребява положителния имидж, а да допринесат за развиването “, уточни Стоев.
Той добави, че най-отличителната характерност на нашите стопански зони не е единствено положителната инфраструктура, а развиването на обществена инфраструктура – медицински центрове, общежития, в план и детска градина.
„ Област Пловдив има капацитет да усили % на усили дяла, който дава в Брутния вътрешен артикул на 7,6% до 10%. На наша територия живее към 10% от популацията, тъй че имаме всички дадености за това “, добави Стоев.
По думите му България би трябвало да откри своето място в разделянето на труда. Той напомни, че преди години сме били извънредно сполучливи в електрониката и биотехнологиите, които обаче по думите му са разрушени промишлености към днешна дата.
„ Трябва да стартираме на ново. Трябва да намерим няколко сфери с висока принадена стойност “, добави Стоев, а Здравко Димитров добави, че имаме капацитет в туризъм и селско стопанство.
Здравко Димитров: 6 милиона коли влизат за 1 месец в града, би трябвало част от налозите да остават в общините.
Кметът на Пловдив акцентира, че е доста значимо какви послания ще излъчим за Европа и идващите генерации. „ Те ще съдят за нас по това, което сме можели, а не сме създали “, уточни Зико. По мотив Пловдив той още веднъж уточни, че териториалните ограничавания „ от табела до табела “ стопират развиването на града.
„ Област Пловдив и община Пловдив сме първенци в построяването на индустриални паркове. Пловдив обаче е заключен от табела до табела. Над 70-80 хиляди души работят в индустриалните зони, т.е. в други общини, само че те употребяват нашата инфраструктура, нашето опазване на здравето, обучение, просвета. 6 милиона коли влизат за 1 месец в града, демонстрират данни от входно-изходните артерии на Пловдив. Това замърсява въздуха, изнервя водачите, трафика. Много може да се работи в тази посока “, уточни градоначалникът.
В имитация на модератора Кирил Вълчев уточни, че това в действителност е една остаряла борба за променяне на механизма за систематизиране на налозите. Участниците в дебата се сплотиха към концепцията, че би трябвало обезпечен % от налозите върху приходи на работещи и бизнес да остават в съответната община или с други думи въвеждане на обща данъчна политика.
Здравко Димитров пък напомни, че има няколко значими плана за Пловдив, а точно водоснабдяването с кристално чиста планинска вода от каскадата Въча, тъй като „ пловдивчани не са втора употреба хора “, както и дотъкмяване на Околовръстното шосе на Пловдив.
Проф. Христина Янчева: Това, което се опитваме да създадем в Пловдив, е да създадем устойчива основа сред образованието, науката и бизнеса. Трябва да сътворяваме алианси сред европейски университети за съдействие и подвижност.
„ Европейската и българската стопанска система имат потребност от изобретателни и виновни младежи, които доста бързо да се приспособяват към изменящия се пазар на труда в обединена Европа. Освен знанията, които нашите студенти получават, те би трябвало да се построяват в университетите като персони, които да пазят гражданските си позиции.
Всяка стопанска система се базира на знанието, а това значи стопанска система с добре подготвен човешки капитал. Бъдещето на европейското обучение минава през една нова самодейност на Европейската комисия, която ние всички университети приветстваме. Тази самодейност е за основаване на алианси сред европейски университети в разнообразни географски елементи на континента, тъй че да даде подвижност, т.е. свободно придвижване на студенти, преподаватели, откриватели сред разнообразни висши образователни заведения, тъй че да може да работят и учат при разнообразни условия “, уточни ректорът на Аграрния университет – Пловдив проф. Янчева.
Тя добави, че Аграрният университет е към този момент в подобен алианс, който съставлява съдействие сред университетите за промотиране на заления преход в Европа и обмяна на устойчиви процедура в образованието и науката. Той дава опция за обмени и сключване на съглашения с университети в Белгия, Исландия, Полша, Белгия, Франция и Португалия.
„ Надяваме се до 2023 да сме част от тази самодейност, тъй като процедурата е в ход сега. Ясно е, че стопанска система, в която няма нововъведения, отворена просвета, няма връзка сред образованието, науката и бизнеса, няма по какъв начин да се развива и да бъде мощна. Това, което се опитваме да създадем в Пловдив, е да създадем устойчива основа сред образованието, науката и бизнеса. В тази тенденция работим по проблеми на бизнеса и публично значими проблеми. Българското обучение би трябвало да е конкурентноспособно “, уточни проф. Янчева.
Стефан Стоянов: Пазарът на труда се трансформира и огромното предизвикателство е по какъв начин да приспособяваме просветителната система. Трябва да довършим европейската интеграция.
„ Двата най-големи бюджета на Европейски Съюз са за земеделие и обучение. Има какво доста да надграждаме. В последно време приказваме интензивно с университетите в пловдив да се появят повече стратегии на британски, в случай че желаеме да притеглим задгранични студенти. Обмяната на опит също е доста значима. В България има чудесни образци и пробив в последните 4 години. Вече у нас има три интернационалните проучвателен института, финансирани непосредствено от Брюксел с бюджети над 30 милиона евро. Един от тях е „ ПлантаСИСТ “ („ Център по растителна систематична биология и биотехнология за трансфер на фундаментални проучвания в устойчиви био-базирани технологии в България “) в Пловдив, които демонстрират по какъв начин може да се събере интернационален екип, да се работи със експерти от целия свят и да се прави просвета на международно равнище “, уточни зам.-кметът на Пловдив.
Стоянов уточни, че България не е донор на фрагменти, както доста хора настояват. По думите му има над 20 хиляди чужденци на всевъзможни позиции в бизнеса и уточни, че би трябвало да се работи върху механизми за увеличение на този развой. Разбира се, той акцентира, че би трябвало да се очертаят предпочитани бъдещи стопански сфери и в този смисъл и специалности, на които да наблегнем.
„ Относно професионалните гимназии, някой път слушам горест по близкото минало и доста положителното професионално обучение. Но пазарът на труда се трансформира и огромното предизвикателство е по какъв начин да приспособяваме просветителната система, тъй че да бъде близо до живия живот. Дуалното обучение е превъзходен образец за подобен метод, където учащите се имат достъп до технологии и до действителния бизнес. Или се приспособяваме или пазарът ни заличава. Ако желаеме да имаме по-бърз растеж би трябвало да приключим интеграцията си към Европа – да влезем в Шенген и да влезем в еврозоната “, уточни зам.-кметът на Пловдив и изрично уточни, че настроенията против федералния метод в Европа не са в наш интерес.
Ангел Джамбазки: Реалността под маската на интеграцията в преразпределение на бизнеси и браншове, еврото може да е рисково за България.
Евродепутатът Джамбазки прегледа казуса за това федерация ли би трябвало да бъде Европейския съюз или Европейски съединени щати. Той акцентира, че все още се върви към федерална страна, само че това е извънредно неверен метод и би трябвало да се върви точно в противоположната посока.
„ Къде отиват задачите на Европейски Съюз сега? Според Световната банка европейската стопанска система се свива с 4,7% през 2020 година. Изправени сме пред най-дълбоката криза след Втората международна война. Най-голяма част от стопанската система, изпитваща апетит за произвеждане на глава на популацията от 1870 година. Комисията е определила 3,07 трилиона евро за справяне с рецесията. На този декор цената на природния газ се усилва четирикатно за последните 6 месеца, което подвига цената на електрическата енергия “, уточни Джамбазки.
По думите му упоритостите на Европа за зелена стопанска система ще задълбочат още повече тези проблеми.
„ Трябва да има преразглеждане и преосмисляне на зелената договорка “, уточни Джамбазки.
Той добави, че поддържа влизането в Шенген за бързо опериране на транспортния бизнес, само че съгласно него приемането на еврото може да изиграе неприятна смешка на България, защото валутата дава лост за несъразмерни политически и стопански вмешателства в страната.
„ Еврото още веднъж ще е политически механизъм, а не пазарен или финансов “, добави той.
По думите на Джамбазки Пловдив най-вече е потърпевш от федарелисткото лоби е Европейския съюз – „ Пакетът Мобилност “. Евродепутатът също уточни, че поддръжниците на тази концепция са същите тези, които сега стартират зелената договорка.
„ Реалността под маската на интеграцията в преразпределение на бизнеси и браншове “, добави евродепутатът.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ