3 филма от ГДР, които са популярни в СССР
Как източногерманското кино покорява руските фенове?
Между Германска демократична република и Съюз на съветските социалистически републики има деен културен продан, който се отразява и на киното. В Източна Германия се демонстрират руски филми, снимани по съветската класическа литература от XIX-ти и XX-ти век – „ Война и мир “, „ Как се каляваше стоманата “. За децата е основан анимационният филм „ Ну, погоди “, който на немски се превежда като Hase und Wolf.
Съветските фенове от своя страна също на драго сърце гледат продукцията на източногерманското кино студио DEFA. Най-популярни са взаимните филми на Съюз на съветските социалистически републики и Германска демократична република – „ Щит и меч “, „ Хора и зверове “. Филмите, снимани без присъединяване на Москва, също събират цялостни зали със фенове.
Apachen (1973)
Gottfried Kolditz / DEFA-Indianerfilm, 1973
Докато на Запад се гледат уестърни, в социалистическите страни се развиват техните аналогии – „ истърните “, или „ червени уестърни “. Перлите на този род са филмите за индианци с югославската звезда Гойко Митич. Те са доста известни в Съюз на съветските социалистически републики. Ако съставим ранглиста на най-касовите източногермански филми в Съветския съюз, то те ще заемат повече от половината от позициите в челната десетка. Най-успешният от тях е филмът „ Апачи “, който събира повече от 40 милиона фенове – съвсем една трета от тогавашното население на страната.
Индианските филми на DEFA са реакцията на Германска демократична република на западните филми с сходна тема. На първо място това са акомодации на авантюристичен романи на Карл Май, снимани във Федерална Република Германия. Западните филми са налични за публиката на социалистическите страни и тя доста ги харесва. По тази причина Източният блок би трябвало да предложи на жителите си собствен аналог, който да измести любовта към западната продукция от сърцата на публиката. Така през 1966 година се появяват „ Синовете на Голямата мечка “, последвани от повече от 10 кино лентата, основани на романите на Лизелот Велскопф-Хенрих, Джеймс Фенимор Купер, Томас Майн Рид, които са познати на руските деца.
Gottfried Kolditz / DEFA-Indianerfilm, 1973
Ако западните филми демонстрират индианците като кръвожадна навалица, враждебно настроена към героичните бели хора, то източните филми оферират диаметрално противопоставен взор върху историята. В тях мощни и смели индианци стават освободители на родината си и се опълчват на потисничеството на колонизаторите, които потискат и от време на време даже се пробват да унищожат коренното население на Америка.
Заобиколени от аура на достойнство и подвиг, индианците мощно навлизат в игрите на руските деца. „ Играта на „ индианци “ се счита за по-престижна от „ играта на война “, „ червени и бели “ или „ шпиони и граничари “. Дори най-популярните руски герои – Неуловимите отмъстители, отстъпват по известност на Улзана и Бдителния сокол “, .
Die Elenden (1958)
Jean-Paul Le Chanois / DEFA, 1958
В края на 50-те години са пуснати едновременно четири взаимни кино лентата на Франция и Германска демократична република. Един от тях е акомодацията на „ Клетниците “ на Виктор Юго, историята на някогашния пандизчия Жан Валжан и неговия преследвач, полицейският контрольор Жавер. Повечето от актьорския състав, сценаристите и режисьорът Жан-Пол льо Шаноа са изселници от Франция, огромна част от всеобщите подиуми са снимани в Източна Германия.
Киното, което сплотява буржоазен Париж със социалистически Берлин, е направено с голям размах – в фотосите са включени огромни декори и голям брой статисти. Сега „ Клетниците “ се счита за един от първите европейски блокбъстъри.
Все отново касовият триумф на кино лентата в Съюз на съветските социалистически републики не е обезпечен единствено от това. Произведението на Юго е доста обичано тук, по това време в Съветския съюз към този момент има родна кино акомодация на книгата, това е филмът „ Гаврош “ от 1937 година. Вярно е, че тази лента, приспособена за младите фенове, е доста съкратена по отношение на първоизточника. От всички сюжетни линии на епичния разказ е непокътната единствено историята за ориста на момчето бунтовник, което героично умира за обективна идея.
Jean-Paul Le Chanois / DEFA, 1958
„ Клетниците “ на льо Шаноа също не е изцяло еднакъв с текста на Юго. Основната разлика е възрастта на основните герои. Ако в оригинала те принадлежат към едно и също потомство, то във кино лентата от 1958 година Жавер среща Жан Валжан като дете, което е наследник на надзорник в пандиза.
Лентата се състои от две елементи и продължава близо 3,5 часа. В главното руско списание за кино „ Советски екран “, където „ Клетниците “ и техният режисьор получават цялостен разбор, се отбелязва, че филмовият екип „ съумява, без да претрупва действието с обилие от детайлности, да избере всичко най-интересно и належащо, с цел да характеризира епохата, основните и второстепенните герои “.
Drei Haselnüsse für Aschenbrödel (1973)
Václav Vorlíček / DEFA, 1973
За този филм в „ Съветски екран “ се написа единствено малко известие: „ Тази приказка е близка до децата освен в Чехословакия, само че и в Съветския съюз. Тя влиза в съкровищницата на приказките от цялостен свят “. Въпреки това, известната история за просто момиче, страдащо от офанзивите на мащехата си, само че заради качествата си се омъжва за принц, изпълнена от чехословашкото студио Barrandov и източногерманската DEFA, толкоз се харесва на руските младежи, че към момента се излъчва по малките екрани в Русия.
Чехословакия приспособява и филмира приказката на чешката писателка Божена Немцова, трансформирайки я в „ Три ореха за Пепеляшка “. Бюджетът, провиснал на режисьора Вацлав Ворличек обаче не е задоволителен за кино лентата. Така Източна Германия се причислява към плана, която удвоява първичната сума, а също по този начин подарява на кино лентата живописния палат Морицбург и немски артисти, изиграли краля и кралицата, Ролф Хопе и Карин Леш.
Václav Vorlíček / DEFA, 1973
Отпечатъкът на Германия се резервира и в сюжета на кино лентата. Магията идва на помощ на Пепеляшка не посредством феята кръстница, а посредством ореха, тъкмо като в историята на Братя Грим. Въпреки това, за разлика от остарялата приказка, героинята не чака външна поддръжка, а е подготвена сама да се бори за щастието си с принца.
Между другото в Съюз на съветските социалистически републики доста обичат и други приказки на DEFA- „ Приключенията на дребния Мук “, „ Цар Дроздбрада “, „ Госпожа Буря “, „ Златна гъска “, „ Снежанка и Червената роза “, „ Огниво “, „ Регентруд “, „ Нос джудже “.
създател: ЖАНА НЕЙГЕБАУЕР
източник: bg.rbth.com
Между Германска демократична република и Съюз на съветските социалистически републики има деен културен продан, който се отразява и на киното. В Източна Германия се демонстрират руски филми, снимани по съветската класическа литература от XIX-ти и XX-ти век – „ Война и мир “, „ Как се каляваше стоманата “. За децата е основан анимационният филм „ Ну, погоди “, който на немски се превежда като Hase und Wolf.
Съветските фенове от своя страна също на драго сърце гледат продукцията на източногерманското кино студио DEFA. Най-популярни са взаимните филми на Съюз на съветските социалистически републики и Германска демократична република – „ Щит и меч “, „ Хора и зверове “. Филмите, снимани без присъединяване на Москва, също събират цялостни зали със фенове.
Apachen (1973)
Gottfried Kolditz / DEFA-Indianerfilm, 1973
Докато на Запад се гледат уестърни, в социалистическите страни се развиват техните аналогии – „ истърните “, или „ червени уестърни “. Перлите на този род са филмите за индианци с югославската звезда Гойко Митич. Те са доста известни в Съюз на съветските социалистически републики. Ако съставим ранглиста на най-касовите източногермански филми в Съветския съюз, то те ще заемат повече от половината от позициите в челната десетка. Най-успешният от тях е филмът „ Апачи “, който събира повече от 40 милиона фенове – съвсем една трета от тогавашното население на страната.
Индианските филми на DEFA са реакцията на Германска демократична република на западните филми с сходна тема. На първо място това са акомодации на авантюристичен романи на Карл Май, снимани във Федерална Република Германия. Западните филми са налични за публиката на социалистическите страни и тя доста ги харесва. По тази причина Източният блок би трябвало да предложи на жителите си собствен аналог, който да измести любовта към западната продукция от сърцата на публиката. Така през 1966 година се появяват „ Синовете на Голямата мечка “, последвани от повече от 10 кино лентата, основани на романите на Лизелот Велскопф-Хенрих, Джеймс Фенимор Купер, Томас Майн Рид, които са познати на руските деца.
Gottfried Kolditz / DEFA-Indianerfilm, 1973
Ако западните филми демонстрират индианците като кръвожадна навалица, враждебно настроена към героичните бели хора, то източните филми оферират диаметрално противопоставен взор върху историята. В тях мощни и смели индианци стават освободители на родината си и се опълчват на потисничеството на колонизаторите, които потискат и от време на време даже се пробват да унищожат коренното население на Америка.
Заобиколени от аура на достойнство и подвиг, индианците мощно навлизат в игрите на руските деца. „ Играта на „ индианци “ се счита за по-престижна от „ играта на война “, „ червени и бели “ или „ шпиони и граничари “. Дори най-популярните руски герои – Неуловимите отмъстители, отстъпват по известност на Улзана и Бдителния сокол “, .
Die Elenden (1958)
Jean-Paul Le Chanois / DEFA, 1958
В края на 50-те години са пуснати едновременно четири взаимни кино лентата на Франция и Германска демократична република. Един от тях е акомодацията на „ Клетниците “ на Виктор Юго, историята на някогашния пандизчия Жан Валжан и неговия преследвач, полицейският контрольор Жавер. Повечето от актьорския състав, сценаристите и режисьорът Жан-Пол льо Шаноа са изселници от Франция, огромна част от всеобщите подиуми са снимани в Източна Германия.
Киното, което сплотява буржоазен Париж със социалистически Берлин, е направено с голям размах – в фотосите са включени огромни декори и голям брой статисти. Сега „ Клетниците “ се счита за един от първите европейски блокбъстъри.
Все отново касовият триумф на кино лентата в Съюз на съветските социалистически републики не е обезпечен единствено от това. Произведението на Юго е доста обичано тук, по това време в Съветския съюз към този момент има родна кино акомодация на книгата, това е филмът „ Гаврош “ от 1937 година. Вярно е, че тази лента, приспособена за младите фенове, е доста съкратена по отношение на първоизточника. От всички сюжетни линии на епичния разказ е непокътната единствено историята за ориста на момчето бунтовник, което героично умира за обективна идея.
Jean-Paul Le Chanois / DEFA, 1958
„ Клетниците “ на льо Шаноа също не е изцяло еднакъв с текста на Юго. Основната разлика е възрастта на основните герои. Ако в оригинала те принадлежат към едно и също потомство, то във кино лентата от 1958 година Жавер среща Жан Валжан като дете, което е наследник на надзорник в пандиза.
Лентата се състои от две елементи и продължава близо 3,5 часа. В главното руско списание за кино „ Советски екран “, където „ Клетниците “ и техният режисьор получават цялостен разбор, се отбелязва, че филмовият екип „ съумява, без да претрупва действието с обилие от детайлности, да избере всичко най-интересно и належащо, с цел да характеризира епохата, основните и второстепенните герои “.
Drei Haselnüsse für Aschenbrödel (1973)
Václav Vorlíček / DEFA, 1973
За този филм в „ Съветски екран “ се написа единствено малко известие: „ Тази приказка е близка до децата освен в Чехословакия, само че и в Съветския съюз. Тя влиза в съкровищницата на приказките от цялостен свят “. Въпреки това, известната история за просто момиче, страдащо от офанзивите на мащехата си, само че заради качествата си се омъжва за принц, изпълнена от чехословашкото студио Barrandov и източногерманската DEFA, толкоз се харесва на руските младежи, че към момента се излъчва по малките екрани в Русия.
Чехословакия приспособява и филмира приказката на чешката писателка Божена Немцова, трансформирайки я в „ Три ореха за Пепеляшка “. Бюджетът, провиснал на режисьора Вацлав Ворличек обаче не е задоволителен за кино лентата. Така Източна Германия се причислява към плана, която удвоява първичната сума, а също по този начин подарява на кино лентата живописния палат Морицбург и немски артисти, изиграли краля и кралицата, Ролф Хопе и Карин Леш.
Václav Vorlíček / DEFA, 1973
Отпечатъкът на Германия се резервира и в сюжета на кино лентата. Магията идва на помощ на Пепеляшка не посредством феята кръстница, а посредством ореха, тъкмо като в историята на Братя Грим. Въпреки това, за разлика от остарялата приказка, героинята не чака външна поддръжка, а е подготвена сама да се бори за щастието си с принца.
Между другото в Съюз на съветските социалистически републики доста обичат и други приказки на DEFA- „ Приключенията на дребния Мук “, „ Цар Дроздбрада “, „ Госпожа Буря “, „ Златна гъска “, „ Снежанка и Червената роза “, „ Огниво “, „ Регентруд “, „ Нос джудже “.
създател: ЖАНА НЕЙГЕБАУЕР
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ