Как изглеждат изборите в България през погледа на един международен

Как наподобяват изборите в България през погледа на един интернационален наблюдаващ. Какви странности има, какви нередности, какво може да се подобри… Пред ФАКТИ приказва Жулиен Арно, който е лекар по политически науки и дълготраен наблюдаващ на изборния развой в България.

- Г-н Арнo, от доста години следите изборния развой в България. Гласуване с хартия, с машини, смесено… Каква еволюция виждате в метода на гласоподаване в България?
- Разнообразието от способи за гласоподаване повдига въпроса за равенството пред закона, без значение от страната. Методите са разнородни: хартиени бюлетини, гласоподаване по пощата, електронно гласоподаване, гласоподаване по интернет и мобилни урни за хора с увреждания или възрастни хора, които упражняват правото си на глас от вкъщи си. На процедура съществуването на голям брой способи за гласоподаване разрешава да се доближи до допустимо максимален брой жители посредством унищожаване на обществените и географските бариери. Това е, което прави системата допустима и законна за популацията. В България измененията в изборния кодекс от 2021 година насам не съумяват да отговорят на нито една от тези характерности.

- Според вас какво се пробва да се направи с въвеждането на машинния избор. Какви качества има машината пред хартията?
- Съществуват доста неправилни схващания по отношение на методите на гласоподаване. Нито машинното гласоподаване, нито хартиените бюлетини са по-ефективни против измами или корупция. Простотата на процедурата за гласоподаване дефинира гладкото протичане на изборите: резултатност, попречване на нередности заради неточност или недоумение, попречване на измами и надзор върху процеса. Въз основа на моите наблюдения и тези, споделени с мен, изборният развой в България в действителност не е ненужно комплициран. Българите може би се самоосъждат по-строго, в сравнение с би трябвало. Сложността се крие повече в изборната система за парламентарни избори и представянето на бюлетините. Защо тогава да се трансформират нещата посредством въвеждане на машини за гласоподаване?

Защото има съмнение сред популацията и политическите партии. Не виждам никакво решаващо преимущество на машинното гласоподаване пред гласуването на хартия.

Виждам обаче два минуса. Първият е, че на хората, изключително на възрастните хора, би трябвало да се изяснява по какъв начин да боравят с машините. Това не е непреодолимо. Членовете на изборните комисии оказват помощ на тези хора, до момента в който районните изборни комисии и общините провеждат разяснителни сесии. Вторият е, че машината може да се повреди, тъй че са нужни механически и човешки запаси, с цел да се оправи с това, както и... хартиени бюлетини, за всеки случай!

- Колко е значимо броенето на бюлетините. Какво е вашето наблюдаване върху процеса, при който се броят бюлетините в България?
- В България следих единствено изборни секции с машини за гласоподаване.

- Основният проблем, който се показва в България, е в попълването на протоколите. Как може да се изчистят грешките, да се изчистят операциите?
- Първо, грешките са естествени, тъй като изборният ден е доста дълъг, от време на време доста натоварен и настава отмалялост. Дори аз, във Франция, където работя (доброволно, както всички останали) в изборна комисия в Париж, съм ги прави л, макар че познавам добре материята! Най-добрият метод да ги предотвратим е по-задълбочено образование, със симулации, в допълнение към групови сесии. Парадоксално, само че увеличената периодичност на изборите от 2021 година насам би трябвало да приготви изборните комисии по какъв начин да се оправят с тези процедури и да понижи грешките.

Що се отнася до операциите, България е избрала да оборудва изборните секции с видеокамери, които излъчват онлайн в интернет (какъвто не съществува във Франция), което е още един знак, в случай че е нужен подобен, за липса на доверие в системата.

Това понижава опциите за манипулиране на резултатите в изборните секции, само че по моя опит, когато се случват операции, те нормално се случват преди или след гласуването.

- В момента България още веднъж е сложена пред избори и още веднъж политиците се „ надлъгват “ да има машинен избор, да няма книжен. Тезата пък против машините е, че може да бъде пипан софтуерът, който брои. Вие по какъв начин гледате на това?
- За страдание, българските политици в никакъв случай не пропущат опция да разпалят несъгласия и в допълнение да дискредитират политическата система. Мисля, че електронното гласоподаване единствено по себе си не е неприятно, само че хартиените бюлетини са за предпочитане: те са осезаеми за жителите, както безусловно, по този начин и преносно, и разрешават по-голямо гражданско присъединяване. Като се има поради проблемите по отношетие на доверието на българите в политиката, това е от значително значение.

- Били сте наблюдаващ в България. Как се купуват гласове?
- По време на моите наблюдения пазаруването на гласове беше необятно о бсъждана тематика, въобще не табу, даже измежду корумпирани лица. Корупцията се демонстрира посредством раздаването на хранителни кошници или пари в брой, в размери от 25 до 50 евро.

Според моите наблюдения това събитие визира най-вече ромската общественост,

а главните аргументи са обществените условия, неграмотността и общественият надзор, упражняван от частни организации, по-специално пастори, които нямат даже съществени богословски знания.

- Във Франция купуват ли се гласове?
- Нулев риск не съществува на никое място. Следователно, несъмнено равнище на риск, колкото и ниско да е то, е неизбежно във всички страни. Според френски обществени източници този риск е необичаен. Кристиан Шарпи, президент на Националната комисия за счетоводство на изборите и политическо финансиране, обаче беше интервюиран на 19 септември 2025 година от вестник Le Monde.

Той изрази загрижеността си по отношение на възможни опити за пазаруване на гласове от мрежи за трафик на опиати по време на общинските избори през март 2026 година

Във Франция, както и в България и другаде, главната заплаха, даже повече от пазаруването на гласове, се крие в натиска, упражняван от представители на обществените управляващи или бизнеса, с цел да се повлияе на вота. За благополучие, в ерата на смарт телефоните и обществените медии става все по-трудно да се упражнява напън, без да бъдеш оголен.

- С 50 или 100 лв. се купува глас в България. Това един европеец може ли да го проумее?
- Абсолютно не! Това е оскъдна сума, даже за България.

- Купеният избор обезпечава власт в Народното събрание, която по-късно се мултиплицира във въздействие по места. Къде е демокрацията?
- Купуването на гласове и корупцията съществуват и в властническите режими и диктатурите…

- Винаги след избори в България непознатите наблюдаващи дефинират протичането им като обикновено, само че с „ дребни изключения “. Колко е почтен вотът в България?
- Споделям това мнение. Българската изборна система е почтена и транспарантна на всички равнища. Срещнах всеотдайни и грижовни хора в изборните секции. Това отношение е от значително значение за възобновяване на доверието на жителите. Членовете на районните изборни комисии са отдадени доброволци, водени от надълбоко възприятие за социална работа. Районните и общинските администрации, както и полицейските сили, са изцяло мобилизирани. Това е работа, която изисква доста време и запаси. Всички тези хора заслужават самопризнание. „ Незначителни изключения “ не трябва да петнят репутацията на честните хора.

- Защо във Франция няма машинен избор?
- И въпреки всичко, машинното гласоподаване съществува! През 2025 година то е било употребявано в 63 общини (от общо 34 874), представляващи почти 1500 изборни секции и 3% от електората, или 1,5 милиона гласоподаватели. Машините за гласоподаване са позволени от френското законодателство от 1969 година, а електронните модели от 2003 година

Хартиените бюлетини и ръчното гласоподаване може да наподобяват архаични, само че са доста ефикасни.

Гражданите са осведомени със системата и ѝ се доверяват. Гласуването има и ритуално измерение: фамилии, обхващащи две или даже три генерации, се събират, младежите, които гласоподават за първи път, вършат фотоси, някои родители слагат бюлетината пред децата си, с цел да ги насърчат да гласоподават и така нататък Това е част от по-широк обред - изложение на признателност към доброволците в изборните секции, среща със съседи или определени длъжностни лица и чувство за принадлежност към гражданска общественост. Може да наподобява наивно, само че е доста мощно.

- Сега в България се разяснява концепцията за основаването на преброителни центрове, с цел да не се преправят протоколите. Според вас това ще сработи ли?
- Колкото повече стъпки добавяте към една интервенция, толкоз по-сложна става тя и толкоз по-голям е рискът от неточности. Това е изключително правилно, когато става въпрос за съоръжение и личен състав. Проблемът с процесите се крие не толкоз в самата процедура, колкото в хората, които се пробват да фалшифицират резултата.
-------------------------------------
Жулиен Арно е лекар по политически науки от Университета Париж-Пантеон-Асас, където е водил месечен семинар за държавните промени и Европейския съюз в посткомунистическа Европа от 2013 до 2017 година Той е и специалист в Европейската комисия. От 2013 година е наблюдаващ на избори в района на ОССЕ и е бил дълготраен наблюдаващ в България през септември-октомври 2022 година