Раната "Близък изток": Войната в очите на палестинци, които живеят у нас
Как наподобява войната в очите на палестинци, които живеят в България, само че пазят спомените си за Родината и какъв е изходът от нестихващото напрежение в района от десетилетия споделя доктор Мохамад Ейк.
Д-р Мохамад Ейк живее в България от 50 години. У нас става лекар по биология. Жени се за българка. Ражда му се щерка, към този момент се радва и на внук. През годините доктор Ейк има аптека, работи и в Българската академия на науките, в този момент на 73 години и е пенсионер по болест. Преди да пристигна в България е бил и академични учител в Алжир. Докато и там не избухва революция.
Каква връзка имате с линията Газа?
Аз съм палестинец първо. Това е част от моята Родина. Хората, които живеят там, 70% от тях, в случай че не повече са бежанци като мен. Аз съм изпъден в Сирия или моето семейство, а те са изгонени в линията Газа.
Имате ли близки в този район, с които поддържате контакт?
В град Хaйфа, по-точно едно село, което се споделя Тантура, то е от най-хубавите курорти на Израел. Последно през септември бях там. Аз посетих освен моето градче Тантура, аз съм ходил в град Ака, в Назарет във Витлеем, в Рамала, в регионите, където се споделят самостоятелната власт, където в действителност няма никаква власт. Видях въоръжени хора, патрули, те най-вече младежи с най-различни кожи – черни, светли със сини очи.
Какво Ви описват Вашите далечни родственици? Какво се случва в тази част на Израел?
Като под окупация, нямат никакви права, нямат независимост, нямат независимост. Навсякъде има пункт, военни бариери, където спираш би трябвало да се представиш. Ако се усъмнят в нещо, като бръкнеш в джоба си да вземем за пример, стрелят те, напряко убиват.
Как наподобява войната в Близкия изток във Вашите очи?
Всички хора знаят – насилието поражда принуждение и окупация. Защо се стигна до тук? Защото Израел желае да прави чисто еврейска страна. В същото време споделя, че е демократична страна, тя е оазис на демокрацията в Близкия изток. Това опонира на демокрацията. Хората, които не са част от „ Хамас “, по какъв начин възприемат организацията? Възприемат я като освободителна организация.
2016 година съм посетил Палестина или Израел за първи път в живота си, само че като българин, като палестинец изобщо, те не ни признават. Ние не съществуваме за тях. Толкова бях щастлив, че да вървя в родния завършек на татко ми, на майка ми, обаче в това време бях доста печален и доста ме боли, тъй като влизам в качеството си на чужденец, на екскурзиант в личната татковина.
Това е Израел, да. То Израел и Палестина е едно и също. От 1948 година към този момент публично има страна Израел, където по резолюция на Организация на обединените нации би трябвало да има две страни – Палестинска и Израелска. От 75 години съществува тази израелската страна, аз запитвам интернационалната общественост и света – къде е палестинската страна. Защо я няма до в този момент?
Какъв е изходът на войната оттук насетне?
Решението е да се сътвори една демократична страна, да живеем заедно, както аз пребивавам тук в България от 50 години, но аз не съм изгонил никого нито от вкъщи, нито съм му вземал работата. Както Южна Африка. Тези, които са колониалисти те нямат място, а евреинът и аз, които имаме вяра, че корените са ни оттова е добре пристигнал, само че да сме наедно в правата и в отговорностите.
Вие имате ли другари евреи?
Да, имам. Аз нямам отношение към евреите. Добре пристигнали са, ще живеем дружно. Аз съм срещу тези, които отхвърлят мен, моето право, взимат ми Родината и ме гонят.
Аз съм за мира, кой обича войната, само че да има обективен мир. Да ни основават правата. Ние сме народ, който обича живота, както всички хора. Обичаме живота, да ни дадат това право.
