Историята на Уроса Аршид - първата жена пожарникар с хиджаб
Как един урок по сигурност в учебно заведение се трансформира в задача? История за силата на духа и битката с предразсъдъците. Историята на Уроса Аршид – първата жена пожарникар с хиджаб във Англия.
Тя е на 27 години и е от Нотингамшър. Семейството ѝ имигрира на острова от Пакистан, където Уроса е била единствено два пъти през живота си.
След като приключва учебно заведение - едвам на 18, става персонален треньор и по този начин 6-7 години. Мечтата ѝ обаче остава една – да избавя човешки животи.
„ Всичко стартира, когато бях към момента дребна и ходех на учебно заведение. Пожарникари пристигнаха в учебно заведение да ни преподадат урок по сигурност. Бях удивена от всичко, което направиха. В моите очи те бяха същински супергерои. Тогава си мисля, че семето беше посято, тъй като аз желаех да работя и да оказвам помощ на хората. Спасяването на човешки животи е най-прекрасното нещо “, споделя Уроса.
През 2018 година ориста ѝ се трансформира. От пожарната работа в Нотингам стартират да набират хора. Уроса кандидатства и става първата жена пожарникар с хиджаб във Англия.
Майка ѝ и брачният партньор ѝ са компактно до нея, само че да бъдеш първата и единствена жена с хиджаб в пожарна работа се оказва напълно нелесна задача.
„ Трябва да покажем и да образоваме младото ни потомство, че няма значение какъв е произходът ти, от кое място си, на какъв брой години си, какъв пол си. Всичко това няма значение. Срещала съм злост и в пожарната, и в обществото. Тази злост в действителност идва от стандартите. Хората не проумяват и не схващат, че жена може да прави тази работа, че набожен човек може да я работи или жена с хиджаб “, споделя Уроса.
Тя изяснява това с неналичието на обучение и схващане измежду обществото за хора като нея.
„ Понякога може да бъде малко самотно, само че да се надяваме няма да е за дълго и други като мен ще се причислят скоро “, добавя тя.
Преди да стане експерт в работата си, Уроса минава през тежко и дълготрайно образование.
„ Когато аплайваш и те одобряват, образованието продължава от 13 до 15 седмици и е много интензивно. То включва доктрина, процедура и се учиш на толкоз доста неща всеки ден, само че един път като го преминеш, възприятието е необикновено “, споделя Уроса.
Следват две години изпитателен период, тъй че образованието продължава, само че работейки.
„ Преди да стана част от това, преди даже да аплайвам, нямах концепция, че всичко това ще се случи, че ще бъда първа в нещо. Нямах визия. Бях просто малко момиче, което има фантазия и желае да работи нещо, с което да оказва помощ на хората, спасявайки животи и имайки положително въздействие в обществото “, споделя Уроса.
Ежедневието ѝ е цветно.
„ Работата включва доста повече от това да изнасяш хора от горяща постройка. Има толкоз други неща. Те не схващат, че всички ние работим като екип, никой не работи самичък. Дните ни в работата са доста натоварени. Първо, вършим началните си инспекции. Информираме се с най-актуалната информация за пожарната сигурност, която е излязла. След това прекарваме час във фитнеса, където би трябвало да упражняваме и да поддържаме тялото си. След това вършим подготовка. Тя включва извършения за разнообразни обстановки като по време на пожар или реакция след него. Всичко, обвързвано с работата ни “, споделя Уроса.
„ След обяд вършим публичния си дълг. Преди ковид ходехме в учебни заведения, в домовете на хората да даваме препоръки по сигурност и да слагаме противопожарни аларми “, добавя тя.
„ Това не беше първичната ми цел. Аз просто желаех да стана пожарникар. Но в този момент, когато към този момент работя това, съзнавам, че правейки го, имам това положително въздействие над хората. Показвам им, че могат да станат пожарникари и могат да работят нещо отвън нормата. Прекрасно е, че такава опция се демонстрира на хората, изключително на тези в малцинствата “, счита Уроса.
Тя се надява скоро да стане майка и да съобщи посланието на децата си, а това е - няма невъзможни неща, а единствено пропуснати благоприятни условия.
Тя е на 27 години и е от Нотингамшър. Семейството ѝ имигрира на острова от Пакистан, където Уроса е била единствено два пъти през живота си.
След като приключва учебно заведение - едвам на 18, става персонален треньор и по този начин 6-7 години. Мечтата ѝ обаче остава една – да избавя човешки животи.
„ Всичко стартира, когато бях към момента дребна и ходех на учебно заведение. Пожарникари пристигнаха в учебно заведение да ни преподадат урок по сигурност. Бях удивена от всичко, което направиха. В моите очи те бяха същински супергерои. Тогава си мисля, че семето беше посято, тъй като аз желаех да работя и да оказвам помощ на хората. Спасяването на човешки животи е най-прекрасното нещо “, споделя Уроса.
През 2018 година ориста ѝ се трансформира. От пожарната работа в Нотингам стартират да набират хора. Уроса кандидатства и става първата жена пожарникар с хиджаб във Англия.
Майка ѝ и брачният партньор ѝ са компактно до нея, само че да бъдеш първата и единствена жена с хиджаб в пожарна работа се оказва напълно нелесна задача.
„ Трябва да покажем и да образоваме младото ни потомство, че няма значение какъв е произходът ти, от кое място си, на какъв брой години си, какъв пол си. Всичко това няма значение. Срещала съм злост и в пожарната, и в обществото. Тази злост в действителност идва от стандартите. Хората не проумяват и не схващат, че жена може да прави тази работа, че набожен човек може да я работи или жена с хиджаб “, споделя Уроса.
Тя изяснява това с неналичието на обучение и схващане измежду обществото за хора като нея.
„ Понякога може да бъде малко самотно, само че да се надяваме няма да е за дълго и други като мен ще се причислят скоро “, добавя тя.
Преди да стане експерт в работата си, Уроса минава през тежко и дълготрайно образование.
„ Когато аплайваш и те одобряват, образованието продължава от 13 до 15 седмици и е много интензивно. То включва доктрина, процедура и се учиш на толкоз доста неща всеки ден, само че един път като го преминеш, възприятието е необикновено “, споделя Уроса.
Следват две години изпитателен период, тъй че образованието продължава, само че работейки.
„ Преди да стана част от това, преди даже да аплайвам, нямах концепция, че всичко това ще се случи, че ще бъда първа в нещо. Нямах визия. Бях просто малко момиче, което има фантазия и желае да работи нещо, с което да оказва помощ на хората, спасявайки животи и имайки положително въздействие в обществото “, споделя Уроса.
Ежедневието ѝ е цветно.
„ Работата включва доста повече от това да изнасяш хора от горяща постройка. Има толкоз други неща. Те не схващат, че всички ние работим като екип, никой не работи самичък. Дните ни в работата са доста натоварени. Първо, вършим началните си инспекции. Информираме се с най-актуалната информация за пожарната сигурност, която е излязла. След това прекарваме час във фитнеса, където би трябвало да упражняваме и да поддържаме тялото си. След това вършим подготовка. Тя включва извършения за разнообразни обстановки като по време на пожар или реакция след него. Всичко, обвързвано с работата ни “, споделя Уроса.
„ След обяд вършим публичния си дълг. Преди ковид ходехме в учебни заведения, в домовете на хората да даваме препоръки по сигурност и да слагаме противопожарни аларми “, добавя тя.
„ Това не беше първичната ми цел. Аз просто желаех да стана пожарникар. Но в този момент, когато към този момент работя това, съзнавам, че правейки го, имам това положително въздействие над хората. Показвам им, че могат да станат пожарникари и могат да работят нещо отвън нормата. Прекрасно е, че такава опция се демонстрира на хората, изключително на тези в малцинствата “, счита Уроса.
Тя се надява скоро да стане майка и да съобщи посланието на децата си, а това е - няма невъзможни неща, а единствено пропуснати благоприятни условия.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ