Държавата вече има конкретни идеи как да затваря безполезни университети
Как страната да може да закрива университети - отговор на този въпрос показва нов план за промени в Закона за висшето обучение, оповестен на публично разискване.
Въпросът е изключително настоящ поради непрекъснатите констатации, че в България има от ден на ден университети и де факто висшите образователни заведения се борят за студенти, а не студентите се борят за висше обучение, което повдига и въпроса какъв брой качествено е това обучение.
Съгласно новото предложение, зад което стои министърът на образованието Красимир Вълчев, висше образователно заведение (ВУЗ) ще бъде закривано, в случай че два пъти поредно не получи институционална акредитация от Националната организация за оценяване и акредитация . Акредитация ще се отхвърля при оценка на висшето учебно заведение под 4 при 10-бална канара, написа в. " 24 часа ".
При първи отвод университетът ще има 18 месеца да се поправи и да изиска нова оценка. Ако не го направи или втората оценка също е под 4, ще се закрива, плануват препоръчаните нови текстове в закона. Отказът за акредитация съществуваше и до този миг, само че единственото следствие от него беше, че страната стопира дотацията.
Институционална акредитация ще се прави на всеки 6 години. Досега интервалите бяха сред 3 и 6 година според от получената от всеки ВУЗ оценка.
Университетът да има оценка от програмната акредитация най-малко 8 в обещано професионално направление, с цел да открива нови специалности в него, планува друга от измененията.
Въвежда се и мораториум за откриването на нови факултети и филиали . Временната възбрана ще продължи, до момента в който държавното управление създаде национална карта на висшето обучение и тя бъде утвърдена от Народното събрание. Картата ще показва съответно къде какъв брой студенти се образоват в дадена компетентност, както и какви са потребностите на пазара от такива фрагменти, излиза наяве от предложенията на Красимир Вълчев. За откриването на нов факултет пък се предлага аршин - най-малко 3 катедри.
Университетите у нас са 51. Според разбор на държавното управление от 2017 година страната има потребност от не повече от 10 висши учебни заведения.
Други оферти
Ректорите към този момент ще работят на мениджърски контракти, подписани с просветителния министър, откакто бъдат определени от общото заседание на ВУЗ-а. Министърът ще им слага цели за осъществяване и ще получава от тях годишни доклади, ще утвърждава и стратегия за развиване на всеки университет.
Промените поставят край и на така наречен летящи професори. Едно хабилитирано лице към този момент ще може да взе участие в акредитацията единствено на един ВУЗ. Досега всеки професор можеше да е упълномощен в два. Общините, на чиято територия има университети, ще имат свои представители в настоятелствата им.
Дотук твърдо мнение показва ректорът на Великотърновския университет Христо Бонджолов. " Не мога да приема централизацията и това, че МОН търси метод да се разпорежда и да въздейства върху изборите и политиката на университетите посредством Закона за висшето обучение ”, сподели той, с конкретизиране, че към момента не е видял финалния текст на плана. Не е склонен и с това министерството да взема решение къде какви специалности да има. " Или имаме пазарна стопанска система, или политика на указите. Лениновото време е отминало и не мога да приема, че някой желае да върне времето обратно ”, сподели още проф. Бонджолов.
Въпросът е изключително настоящ поради непрекъснатите констатации, че в България има от ден на ден университети и де факто висшите образователни заведения се борят за студенти, а не студентите се борят за висше обучение, което повдига и въпроса какъв брой качествено е това обучение.
Съгласно новото предложение, зад което стои министърът на образованието Красимир Вълчев, висше образователно заведение (ВУЗ) ще бъде закривано, в случай че два пъти поредно не получи институционална акредитация от Националната организация за оценяване и акредитация . Акредитация ще се отхвърля при оценка на висшето учебно заведение под 4 при 10-бална канара, написа в. " 24 часа ".
При първи отвод университетът ще има 18 месеца да се поправи и да изиска нова оценка. Ако не го направи или втората оценка също е под 4, ще се закрива, плануват препоръчаните нови текстове в закона. Отказът за акредитация съществуваше и до този миг, само че единственото следствие от него беше, че страната стопира дотацията.
Институционална акредитация ще се прави на всеки 6 години. Досега интервалите бяха сред 3 и 6 година според от получената от всеки ВУЗ оценка.
Университетът да има оценка от програмната акредитация най-малко 8 в обещано професионално направление, с цел да открива нови специалности в него, планува друга от измененията.
Въвежда се и мораториум за откриването на нови факултети и филиали . Временната възбрана ще продължи, до момента в който държавното управление създаде национална карта на висшето обучение и тя бъде утвърдена от Народното събрание. Картата ще показва съответно къде какъв брой студенти се образоват в дадена компетентност, както и какви са потребностите на пазара от такива фрагменти, излиза наяве от предложенията на Красимир Вълчев. За откриването на нов факултет пък се предлага аршин - най-малко 3 катедри.
Университетите у нас са 51. Според разбор на държавното управление от 2017 година страната има потребност от не повече от 10 висши учебни заведения.
Други оферти
Ректорите към този момент ще работят на мениджърски контракти, подписани с просветителния министър, откакто бъдат определени от общото заседание на ВУЗ-а. Министърът ще им слага цели за осъществяване и ще получава от тях годишни доклади, ще утвърждава и стратегия за развиване на всеки университет.
Промените поставят край и на така наречен летящи професори. Едно хабилитирано лице към този момент ще може да взе участие в акредитацията единствено на един ВУЗ. Досега всеки професор можеше да е упълномощен в два. Общините, на чиято територия има университети, ще имат свои представители в настоятелствата им.
Дотук твърдо мнение показва ректорът на Великотърновския университет Христо Бонджолов. " Не мога да приема централизацията и това, че МОН търси метод да се разпорежда и да въздейства върху изборите и политиката на университетите посредством Закона за висшето обучение ”, сподели той, с конкретизиране, че към момента не е видял финалния текст на плана. Не е склонен и с това министерството да взема решение къде какви специалности да има. " Или имаме пазарна стопанска система, или политика на указите. Лениновото време е отминало и не мога да приема, че някой желае да върне времето обратно ”, сподели още проф. Бонджолов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ