Как да си обясним, когато нещата не се получат според

Как да си разбираем, когато нещата не се получат съгласно упованията ни? Защо някои хора са по-успешни от други? Например за какво Епъл са толкоз новаторски? Година след година са по-успешни от конкуренцията си. И въпреки всичко те са просто компютърна компания. Точно като всички останали. Имат достъп до същите гении, същите организации, същите консултанти, същите медии. Тогава за какво наподобява, че имат нещо друго? Защо Мартин Лутър Кинг водел придвижването за цивилен права? Не е бил единственият човек, страдал в Америка, преди гражданските права. И сигурно не е бил единственият популярен оратор за времето си. Защо той? И за какво братята Райт съумели да извършат следен, ръководен от човек полет, когато сигурно е имало и други екипи по-добре квалифицирани, по-добре финансирани, само че не са съумели да създадат това.

Оказва се, че има модел – всички велики и вдъхновяващи водачи и организации в света – всички те мислят, работят и споделят тъкмо по еднакъв метод. И той е тъкмо противоположният на общоприетия. Вероятно това е най-простата концепция. Нарекох я „ Златният кръг “.

Какво? Как? Защо?

Всеки човек, всяка организация на планетата знаят какво вършат. Някои знаят по какъв начин да го създадат. Но доста малко хора знаят за какво вършат това, което вършат. И под „ за какво “ нямам поради „ за облага “. Това е резултат. Винаги е резултат. Под „ за какво “ имам поради „ Каква е задачата ви? “ Каква е идеята, в която вярвате? Защо съществува вашата организация? Защо ставате от леглото заран? И за какво на някого би трябвало да му пука?

Начинът по който мислим и действаме, по който споделяме е извън във вътрешността – първо измисляме какво да вършим, по-късно по какъв начин да го създадем и едвам най-после за какво го вършим. Това е лесният метод.
Начинът по който всички вдъхновяващи водачи мислят е противоположният – от вътрешната страна на открито – от за какво през по какъв начин, към какво.
Хората не купуват това, което правиш, те купуват повода да го правиш.
Хората не си имат работа с теб, тъй като им би трябвало това, което имаш ти, а си имат работа с теб тъй като имат вяра в това, което вярваш и ти.

Всичко се корени в правилата на биологията. Ако се направи напречно сечение на човешкия мозък, гледан от горната страна надолу, се вижда е, че той е разрушен на три огромни съставния елемент. Неокортексът ни коренспондира с въпроса „ Какво? “. Отговорен е за цялата ни рационална и аналитична мисъл и език. Лимбичните ни мозъци, които подхождат на по какъв начин и за какво, дават отговор за всичките ни усеща, като например доверие и преданост. Отговарят за човешкото държание и взимане на решения и нямат потенциал за език. Когато споделяме отвън-навътре хората разибрат големи количества комплицирана информация като особености, изгоди, обстоятелства и числа. Но това не стимулира държанието им. Когато споделяме отвътре-навън приказваме непосредствено на частта от мозъка, която управлява държанието и тогава разрешаваме на хората да го рационализират с осезаемите неща, които споделяме и вършим. Ето от кое място идват инстинктивните решения. Понякога можеш да дадеш на някого всичките обстоятелства и числа, а той да каже: „ Знам какво споделят всички обстоятелства и детайлности, само че просто нямам положително чувство “. Защото частта от мозъка, която управлява вземането на решения, не управлява езика.

Или от време на време казваш, че следваш повелите на сърцето си или съгласно душата си. Е, скърбя да ви го кажа, само че това не са други елементи от тялото, които управляват държанието. Всичко се случва в лимбичния ви мозък, който управлява вземането на решения, само че не и езика.
Тайната на триумфа е не да наемате хора, които имат потребност от работа, а да наемате хора, които имат вяра в това, в което и вие. Ако наемеш хора, които просто са положителни в работата си, ще имаш хора, които ще работят за теб за парите, само че в случай че наемеш хора, които имат вяра в това, в което и ти, те ще работят за теб с кръв, пот и сълзи.

Няма по-добър образец от братята Райт. Самюел Лангли е чужд за множеството хора. Съвсем при започване на ХХ век стремежът към реализирането на човешки полет бил изключително публикуван. Всички се опитвали. И Лангли имал това, което бихме нарекли рецептата за триумф. Получил 50 000 $ от Военното министерство, с цел да измисли тази „ летяща машина “. Парите не били проблем. Той имал място в Харвард и извънредно положителни връзки. Познавал всички огромни мозъци на това време. Наел най-хубавите мозъци, които можело да се купят с пари. А пазарните условия били фантастични. От „ Ню Йорк Таймс “ го следвали на всички места. Как по този начин в никакъв случай не сме чували за него?
Само на няколкостотин благи разстояние Орвил и Уилбър Райт нямали нищо от това, което считаме, че е рецептата за триумф. Нямали никакви пари. Плащали за фантазията си от постъпленията си от магазина си за колела. Нито един човек от екипа им не е бил обучаван в лицей, нито пък самите те. А „ Ню Йорк Таймс “ въобще не се интересували от тях. Разликата била, че двамата Райт били движени от идея, от цел, от религия. Вярвали, че в случай че могат да измислят тази „ летяща машина “, тя ще промени хода на света. Лангли бил друг. Той желал да бъде богат и прочут. Преследвал резултата. Преследвал благосъстоянията.
Хората, които вярвали в фантазията на братята Райт, работели за тях с кръв, пот и сълзи. Хората на Лангли просто работели за заплатата.
Разказват се истории по какъв начин всякога, когато братята излезели на открито, трябвало да вземат по пет комплекта елементи, тъй като толкоз пъти се разбивали, преди да се приберат за вечеря.
В последна сметка на 17 декември 1903 година братята Райт полетели и никой даже не бил там, с цел да ги види. Хората разбрали за това няколко дни по-късно.
И като доказателство, че мотивацията на Лангли е била неправилна, в деня, когато Райт полетели, той се отказал. Можел е да каже: „ Момчета, това е удивително открите, аз ще ви оказа помощ да подобрите технологията си “, само че не го направил. Не бил пръв, не забогатял, не се прочул, тъй че се отказал.
Ако правиш това, в което вярваш, ще привличаш хората, които имат вяра в същото. Това, което правиш би трябвало просто да потвърждава това, в което вярваш.

През лятото на 1963 година 250 000 души се появили на пазара във Вашингтон, с цел да чуят доктор Мартин Лутър Кинг да приказва. Нямало изпратени никакви предложения, нямало уеб страница за разпространяване на датата на събитието. Как станало това? Кинг не бил единственият страховит оратор в Америка. Не бил единственият човек, страдал в Америка преди гражданските права. Всъщност някои от концепциите му били неприятни. Но имал една заложба. Не обикалял в близост да изяснява на хората какво би трябвало да се промени в Америка. Обикалял и казвал на хората в какво има вяра. Аз имам вяра. Аз имам вяра. Аз имам вяра – казвал на хората. И хората, които вярвали в това, в което вярвал той, приели неговата идея за своя, и те разказали на другите хора. Някои от тези хора, основали структури, с цел да чуят за това даже още повече хора. И виж ти – 250 000 души се появили в верния ден, в верния час, с цел да чуят речта му. Колко от тях пристигнали поради него? Нула. Дошли поради самите себе си. Онова, което вярвали, ги предиздвикало да пътуват по осем часа с рейс и да стоят на слънце във Вашингтон измежду август. И не ставало дума за черно против бяло, 25% от публиката били бели. Д-р Кинг вярвал, че в този свят има два типа закони – тези основани от по-висша власт, и тези, основани от индивида. И едвам, когато всички закони, основани от индивида станат съвместими със законите, основани от по-висшата власт, ще живеем в един обективен свят. Просто се случило по този начин, че Движението за цивилен права било съвършеното нещо, което да им помогне да вдъхнат живот на тази идея. Следвали са го не поради него, а поради самите себе си. Все отново той произнася речта „ Имам една фантазия “, а не речта „ Имам един проект “.

Чуйте в този момент политиците с изчерпателните им 12-точкови проекти. Не въодушевяват никого. Защото има водачи има и такива, които водят. Лидерите държат позицията на власт или престиж. Но тези, които водят, ни въодушевяват. Следваме тези, които водят, не тъй като би трябвало, а тъй като желаеме. Следваме тези, които водят не поради тях, а поради самите себе си.

Онези, които стартират със „ за какво “ имат способността да въодушевяват тези към тях и да откриват други, които да въодушевяват тях самите.

Източник: TED: Ideas worth spreading