Кой прекръсти циганите у нас на роми?
Как да променим „ Балалайка “ и да запеем „ Ромка остаряла пуши с лула “?
Коментирайки неотдавнашната експанзия над служители на реда в ромската махала в Ботевград, зам.-министърът на вътрешните работи Стефан Балабанов сподели: „ Това се случва за следващ път, това е една процедура на тези наши роми събратя и не знам за какво някои ги назовават роми “.
Кой и за какво в действителност прекръсти нашите роми на роми? С какво думата ром е по-добра от думата ром, която е наложена от епохи в международен мащаб и в България? Всички организации у нас, занимаващи се с въпросите на ромите, назовават себе си „ ромски “, а във Великотърновския университет дори са основали компетентност „ ромистика “ (ново измислена дума) и „ ромски език “. Защо е нужно това? Защо карат българските роми да се срамят от думата „ ром “, и изкуствено да им се втълпява, че те са „ роми “?
Думата „ роми “ е остаряла като света. Днес я използват французи, руснаци, португалци, холандци, германци, унгарци, италианци, поляци, сърби и доста други нации. В България ромите са се разселили още по време на турското иго и са станали съставка от българското общество. Във всяка една страна, където се настаняват, те имат собствен принос към локалната просвета, на тях се посвещават музикални творби и лирични стихотворения, стават и герои на филми. Кармен от операта на Бизе е циганка. Йохан Щраус написва цяла опера „ Цигански барон “. В Русия Пушкин написва известната поема „ Цигани “. Руските цигански романси са фамозни, в никакъв случай руснаците няма да ги нарекат ромски. В една прелестна съветска ария „ Смуглянка “ се пее: „ Лятна ранна заран беше,/ зърнах аз в прилежащия двор,/ там циганка- молдованка/ гроздови зърна береше. “
Испанците, също като руснаците, обичат своите роми, за които се счита, че са първосъздатели на фамозния испански народен танц фламенко. В Испания великият стихотворец Лорка основава едно от най-прекрасните си стихотворения „ Невярната брачна половинка “, за любовна среща сред млад ром и циганка.
Циганите са музикален народ и един от обичаните им принадлежности е цигулката. Най-големият маджарски стихотворец Шандор Петьофи в „ Покрай селските дувари “ разказва по този начин терзанията на един влюбен: „ Покрай селските дувари/ с циганите- цигулари/ ще се бродя ще се клатя/ със бутилка във ръката! “
Животът на ромите е предмет и на игрални филми в доста страни. През 1967 година сръбският режисьор Александър Петрович основава „ Срещал съм и щастливи роми “, а през 1998 година Емил Кустурица прави „ Циганско време “. В Съветския съюз през 1975 година молдовският режисьор Емил Лотеану прави кино лентата „ Таборът отива към небето “ за трагичната обич на двама млади роми, конекрадецът Лойко и хубавицата Рада, получил интернационалните награди на фестивали в Прага, Белград и Париж. Но и ние не оставаме обратно – през 1996 година българският режисьор Георги Дюлгеров прави кино лентата „ Черната лястовица “, спечелил премия на фестивала „ Златната роза “ във Варна, описващ любовна история сред млади ром и циганка.
Българският ром е необятно упоменаван в българското национално творчество. Една национална ария от Самоковско носи името „ Циганче сграбчва хубава Дана “. Песента е и смешна, и трогателна: откраднал младия ром хубавата Дана и я завел в неговото село, там й почернили лицето, „ три дни на чад държале, та да си стане църна циганка “. Дана му родила дете, само че един ден избягала, върнала се в нейното си село, майка й изначало не я познала, а след това „ земала три ока сапун, три дни е блага, блага и трила, додек станала бела бугарка “. Но Дана не издържала и след няколко дни се върнала в циганското село и там видяла, че детето й плаче, и попитала циганките за какво плаче, а те и отвърнали: „ Тако ми бога, бела бугарко,/ Еве стана три дни и три нощи/ Ка си ошла макя по заложба,/ Нема макя от заложба да пристигна “.
Циганският претекст съществува и в актуалната българска литература. Йордан Йовков в „ Старопланински митове “ споделя за неосъществената обич на красивата циганка Божура, влюбила се в българина Василчо и самоубила се след гибелта му. Елин Пелин разказва в своя роман „ Скорецът “ огромната и трагична обич сред ром гуслар, наименуван „ Скорецът “ и младото циганско момиче Зуза. През 1981 година писателят Банко Банков издаде повестта „ Циганско лято “, а през 2009 година Пенчо Ковачев издаде алманах разкази „ Цигански шанс “. Българските поети Александър Муратов в „ Край Вит “, Иван Давидков в „ Циганско чергило “ и Иван Рудников в „ Пейзаж “ разказват живота на българските роми.
Българските роми са също музикални, като съветските, испанските и други. Елисавета Багряна в „ Радио “ написа: „ Свирете ми, цигулки, екнали в нощта,/ пей циганино! “
Цигански претекстове има и в творчеството на поетите Влади Любенов и Ивайло Диманов, който в „ Покаяние “ оприличава есента по този начин: „ Есента ме поглежда с подигравка и потегля нататък,/ есента е хубавица мургава с черни коси…/ Отведи ме отсам, моя циганко млада,/ отведи ме отсам и душата ми неверна избави. “
Прекрасни стихове, само че пробвай се да опишеш прелестната есен като ромска и момичето като „ моя ромко млада “! Или пък да смениш сантименталния облик в песента на Грета Ганчева „ Балалайка “: „ Циганка остаряла пуши с лула/ и си спомня за младостта „ с отблъскващото „ Ромка остаряла пуши с лула “?
В България си имаме и един цигански стихотворец, който твореше в предишното – Усин Керим, и в един негов стих написа:.. “Циганин съм. Ала нож във джоба аз не нося и не дебна кон да ти открадна! “
Е, правилно, че има някои роми, които не признават, че персоналната благосъстоятелност е неприкосновена. Днес роми по селата крадат овошките на селяните, само че преди демокрацията те имаха работа в кооперативните стопанства и се изхранваха, и в градовете имаха работа, служеха и в трудовите войски, които им даваха професионални умения, нямаше потребност да крадат с цел да се прехранват.
Имат ли и други недостатъци ромите? Имат, несъмнено. Много цигански фамилии раждат повече деца, в сравнение с могат да изхранят и отгледат. Женят невръстни момчета и девойки. От безработица, беднотия, необразованост – тяхна си е виновността, че изваждат прибързано децата си от учебните заведения – постоянно демонстрират настъпателност, въодушевление против представители на властта, сграбчват колове и хвърлят камъни, трошат коли за спешна помощ на спешна помощ, по тази причина, че не са пристигнали съгласно тях в точния момент, а и властта заобикаля да ги респектира с приложимост на мощ, когато това явно се постанова, страхувайки се да не се разпали пожар.
Но могат да си решат всичките недостатъци, в случай че се оправят с най-важните – да се провеждат и да си търсят правата, като избират свестни водачи, а не цигански барони, и най-много като образоват децата си.
А циганският жанр в международен мащаб има свои видни представители. Цигански генезис имат френският режисьор Тони Гатлиф, великият френски футболист Ерик Кантона, крилото на „ Севиля “ Хесус Навас, италианският футболен национал Андреа Пирло, великият испански цигулар и композитор Пабло Сарасате, гениалният испански китарист Пако де Лусия, световноизвестният китарист и джаз реализатор от френско-белгийски генезис Джанго Райнхард, музикантите от Джипси Кингс и доста други. У нас си имаме изключителният сърдечен хирург доктор Чирков, журналистът и стихотворец Христо Христов, почетен през 1998 година с огромната премия за любовна лирика в град Ланчиано, Италия, поетесата Сали Ибрахим, художникът Сюлейман Сеферов, огромният акордеонист Ибро Лолов, виртуозният цигулар Венци Такев, участничката в Евровизия Софи Маринова, фолк певицата Бони, имаме си Серафим Тодоров, един от най-великите български боксьори за всички времена с 3 международни и 3 европейски трофеи, наш е и олимпийският медалист по бокс Борис Георгиев. Имаме си дори и наш гей-певец с превъзходен глас – Азис.
Българските роми, харесваме ли ги или не, са си наши, те са българи от цигански етнос, част от българския народ, и са оставили важен белег в нашата история, обичай и просвета като роми, а не като роми. Една щастлива циганка – обществената работничка в Брезник Даниела Захова, която дефинира себе си не като ромка, а като циганка, споделя: „ И като ме видят хората не да споделят: циганска му работа, а да кажат: ето, това е преуспяла циганка, която желае да бъде нещо в обществото “.
Кой и за какво в действителност прекръсти ромите ни на роми?
Коментирайки неотдавнашната експанзия над служители на реда в ромската махала в Ботевград, зам.-министърът на вътрешните работи Стефан Балабанов сподели: „ Това се случва за следващ път, това е една процедура на тези наши роми събратя и не знам за какво някои ги назовават роми “.
Кой и за какво в действителност прекръсти нашите роми на роми? С какво думата ром е по-добра от думата ром, която е наложена от епохи в международен мащаб и в България? Всички организации у нас, занимаващи се с въпросите на ромите, назовават себе си „ ромски “, а във Великотърновския университет дори са основали компетентност „ ромистика “ (ново измислена дума) и „ ромски език “. Защо е нужно това? Защо карат българските роми да се срамят от думата „ ром “, и изкуствено да им се втълпява, че те са „ роми “?
Думата „ роми “ е остаряла като света. Днес я използват французи, руснаци, португалци, холандци, германци, унгарци, италианци, поляци, сърби и доста други нации. В България ромите са се разселили още по време на турското иго и са станали съставка от българското общество. Във всяка една страна, където се настаняват, те имат собствен принос към локалната просвета, на тях се посвещават музикални творби и лирични стихотворения, стават и герои на филми. Кармен от операта на Бизе е циганка. Йохан Щраус написва цяла опера „ Цигански барон “. В Русия Пушкин написва известната поема „ Цигани “. Руските цигански романси са фамозни, в никакъв случай руснаците няма да ги нарекат ромски. В една прелестна съветска ария „ Смуглянка “ се пее: „ Лятна ранна заран беше,/ зърнах аз в прилежащия двор,/ там циганка- молдованка/ гроздови зърна береше. “
Испанците, също като руснаците, обичат своите роми, за които се счита, че са първосъздатели на фамозния испански народен танц фламенко. В Испания великият стихотворец Лорка основава едно от най-прекрасните си стихотворения „ Невярната брачна половинка “, за любовна среща сред млад ром и циганка.
Циганите са музикален народ и един от обичаните им принадлежности е цигулката. Най-големият маджарски стихотворец Шандор Петьофи в „ Покрай селските дувари “ разказва по този начин терзанията на един влюбен: „ Покрай селските дувари/ с циганите- цигулари/ ще се бродя ще се клатя/ със бутилка във ръката! “
Животът на ромите е предмет и на игрални филми в доста страни. През 1967 година сръбският режисьор Александър Петрович основава „ Срещал съм и щастливи роми “, а през 1998 година Емил Кустурица прави „ Циганско време “. В Съветския съюз през 1975 година молдовският режисьор Емил Лотеану прави кино лентата „ Таборът отива към небето “ за трагичната обич на двама млади роми, конекрадецът Лойко и хубавицата Рада, получил интернационалните награди на фестивали в Прага, Белград и Париж. Но и ние не оставаме обратно – през 1996 година българският режисьор Георги Дюлгеров прави кино лентата „ Черната лястовица “, спечелил премия на фестивала „ Златната роза “ във Варна, описващ любовна история сред млади ром и циганка.
Българският ром е необятно упоменаван в българското национално творчество. Една национална ария от Самоковско носи името „ Циганче сграбчва хубава Дана “. Песента е и смешна, и трогателна: откраднал младия ром хубавата Дана и я завел в неговото село, там й почернили лицето, „ три дни на чад държале, та да си стане църна циганка “. Дана му родила дете, само че един ден избягала, върнала се в нейното си село, майка й изначало не я познала, а след това „ земала три ока сапун, три дни е блага, блага и трила, додек станала бела бугарка “. Но Дана не издържала и след няколко дни се върнала в циганското село и там видяла, че детето й плаче, и попитала циганките за какво плаче, а те и отвърнали: „ Тако ми бога, бела бугарко,/ Еве стана три дни и три нощи/ Ка си ошла макя по заложба,/ Нема макя от заложба да пристигна “.
Циганският претекст съществува и в актуалната българска литература. Йордан Йовков в „ Старопланински митове “ споделя за неосъществената обич на красивата циганка Божура, влюбила се в българина Василчо и самоубила се след гибелта му. Елин Пелин разказва в своя роман „ Скорецът “ огромната и трагична обич сред ром гуслар, наименуван „ Скорецът “ и младото циганско момиче Зуза. През 1981 година писателят Банко Банков издаде повестта „ Циганско лято “, а през 2009 година Пенчо Ковачев издаде алманах разкази „ Цигански шанс “. Българските поети Александър Муратов в „ Край Вит “, Иван Давидков в „ Циганско чергило “ и Иван Рудников в „ Пейзаж “ разказват живота на българските роми.
Българските роми са също музикални, като съветските, испанските и други. Елисавета Багряна в „ Радио “ написа: „ Свирете ми, цигулки, екнали в нощта,/ пей циганино! “
Цигански претекстове има и в творчеството на поетите Влади Любенов и Ивайло Диманов, който в „ Покаяние “ оприличава есента по този начин: „ Есента ме поглежда с подигравка и потегля нататък,/ есента е хубавица мургава с черни коси…/ Отведи ме отсам, моя циганко млада,/ отведи ме отсам и душата ми неверна избави. “
Прекрасни стихове, само че пробвай се да опишеш прелестната есен като ромска и момичето като „ моя ромко млада “! Или пък да смениш сантименталния облик в песента на Грета Ганчева „ Балалайка “: „ Циганка остаряла пуши с лула/ и си спомня за младостта „ с отблъскващото „ Ромка остаряла пуши с лула “?
В България си имаме и един цигански стихотворец, който твореше в предишното – Усин Керим, и в един негов стих написа:.. “Циганин съм. Ала нож във джоба аз не нося и не дебна кон да ти открадна! “
Е, правилно, че има някои роми, които не признават, че персоналната благосъстоятелност е неприкосновена. Днес роми по селата крадат овошките на селяните, само че преди демокрацията те имаха работа в кооперативните стопанства и се изхранваха, и в градовете имаха работа, служеха и в трудовите войски, които им даваха професионални умения, нямаше потребност да крадат с цел да се прехранват.
Имат ли и други недостатъци ромите? Имат, несъмнено. Много цигански фамилии раждат повече деца, в сравнение с могат да изхранят и отгледат. Женят невръстни момчета и девойки. От безработица, беднотия, необразованост – тяхна си е виновността, че изваждат прибързано децата си от учебните заведения – постоянно демонстрират настъпателност, въодушевление против представители на властта, сграбчват колове и хвърлят камъни, трошат коли за спешна помощ на спешна помощ, по тази причина, че не са пристигнали съгласно тях в точния момент, а и властта заобикаля да ги респектира с приложимост на мощ, когато това явно се постанова, страхувайки се да не се разпали пожар.
Но могат да си решат всичките недостатъци, в случай че се оправят с най-важните – да се провеждат и да си търсят правата, като избират свестни водачи, а не цигански барони, и най-много като образоват децата си.
А циганският жанр в международен мащаб има свои видни представители. Цигански генезис имат френският режисьор Тони Гатлиф, великият френски футболист Ерик Кантона, крилото на „ Севиля “ Хесус Навас, италианският футболен национал Андреа Пирло, великият испански цигулар и композитор Пабло Сарасате, гениалният испански китарист Пако де Лусия, световноизвестният китарист и джаз реализатор от френско-белгийски генезис Джанго Райнхард, музикантите от Джипси Кингс и доста други. У нас си имаме изключителният сърдечен хирург доктор Чирков, журналистът и стихотворец Христо Христов, почетен през 1998 година с огромната премия за любовна лирика в град Ланчиано, Италия, поетесата Сали Ибрахим, художникът Сюлейман Сеферов, огромният акордеонист Ибро Лолов, виртуозният цигулар Венци Такев, участничката в Евровизия Софи Маринова, фолк певицата Бони, имаме си Серафим Тодоров, един от най-великите български боксьори за всички времена с 3 международни и 3 европейски трофеи, наш е и олимпийският медалист по бокс Борис Георгиев. Имаме си дори и наш гей-певец с превъзходен глас – Азис.
Българските роми, харесваме ли ги или не, са си наши, те са българи от цигански етнос, част от българския народ, и са оставили важен белег в нашата история, обичай и просвета като роми, а не като роми. Една щастлива циганка – обществената работничка в Брезник Даниела Захова, която дефинира себе си не като ромка, а като циганка, споделя: „ И като ме видят хората не да споделят: циганска му работа, а да кажат: ето, това е преуспяла циганка, която желае да бъде нещо в обществото “.
Кой и за какво в действителност прекръсти ромите ни на роми?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ