Как да отглеждаме бял маргарит – супер медоносното растение
Как да отглеждаме бял маргарит – белият маргарит (Symphoricarpos albus) е широколистен шубрак, който дава бели плодове. А аленият маргарит плододава розови плодчета, които са малко по-малки като размер от белите топчета. Важно е да знаем обаче, че всички елементи на този шубрак са отровни, в случай че се ядат, тъй че внимавайте!
Ботаническа подредба:
- Латинско име: Symphoricarpos albus е научното название на този шубрак. Той е член на семейство Бъзови ( Caprifoliaceae ).
- Общи имена: Това растение е известно като снежноплодник, симфорикарпос, снежна ябълка.
Характеристики за развъждане:
Симфорикарпосът е шубрак, който у нас се употребява за потребностите на публичното озеленяване. Също по този начин е извънредно скъп медонос и е доста положително допълнение към всеки пчелин. Напълно студоустойчиво и сухоустойчиво растение, което може да вирее на всички места в България.
Белият маргарит ще доближи зрял размер от 120-150 см височина и широчина, създавайки заоблена форма. Предпочита място с целодневно слънце, само че може да вирее и на полусянка. Светлозелените листа са с яйцевидна, заоблена или елипсовидна форма. В края на клоните в края на пролетта до края на лятото се появяват клъстери от дребни розови цветове.
Белият маргарит няма никакви искания към почвата. Може да се оправи даже и в огромна суша, стига корените да са имали опция да се закрепят надълбоко в почвата. Може да понася и бедните почви, където други растения могат да се провалят.
Как да засадим или размножим бял маргарит
Можем да размножим тези растения благодарение на покълнали семена , благодарение на резници или посредством вкореняване на отказ . За да отгледаме разсад от бял маргарит благодарение на семена, ще би трябвало да скарифицираме семената (или стратификация), с цел да подобрим степента на поникване. Иначе няма да имаме кой знае каква успеваемост.
По-лесният и безпроблемен вид е да си нарежем резници. Това се прави през зимата, през Януари, Февруари или Март. За задачата би трябвало да намерим зрели растения, от които да нарежем 20-30 см резници. Готовите резници можем да сложим в кофа с мокър речен пясък и да ги държим там до момента в който пуснат корени и времето на открито се стопли.
Другата алтернатива с резниците е напряко да ги забодем в земята. Резникът се забива до към 1/3 от своята дължина в земята. Внимаваме по-дебелата част да е в земята. Това може да се направи и в снежно време, като само земята не би трябвало да е замръзнала.
Съвет: преди да забодете резниците в земята, може да ги натопите за 1 денонощие във вода, с прибавен препарат-вкоренител!
Разстоянието сред резниците не би трябвало да е повече от 50 см. По този метод можем да създадем жива ограда, която ще стане по-гъста и красива. Рано през пролетта, преди разлистването, можем да оформим оградата в мечтаната посока, тъй като снежноплодникът се поддава на образуване. Храстите могат да се употребяват и като солитери.
Последният ни вид е да разсадим нови растения от бял маргарит благодарение на отводи. Отвод можем да създадем, в случай че към този момент имаме огромно растение. За задачата вземаме няколко клончета, нормално тези, които са най-близо до земята. И ги затрупваме с почва в средата, тъй че върха на клончето да си пораства на воля.
За по-добро вкореняване, можем с изострен нож да обелим деликатно част от кората на мястото на закопаване. По този метод след известно време, заритата в земята част от растението ще пусне корени. През идващия сезон можем да отрежем отвода от майчиното растение. Можем и да си го оставим по този начин.
Как да отглеждаме бял маргарит през първите години
През първите 2-3 години, главните ни грижи се състоят най-много в поливането. Водата е извънредно значима за първичното развиване на растенията, без значение дали сме употребявали разсад от семена, резници или подготвени вкоренени растения. Ето за какво би трябвало да поливаме нашите млади растения по-често и щедро.
Целта е дребните растения от бял или червен маргарит да пуснат допустимо най-бързо корени. Което ще е гаранция за бъдещото им развиване. Може да мулчираме мястото към всяко едно растение, за по-доброто опазване на влагата.
Можем да торим нашите растения с добре угнил оборски тор или с компост . Това ще подтиква още повече растежа.
След третата година, ние можем да преустановим нашите грижи, тъй като растенията към този момент ще са задоволително мощни, с цел да се оправят и без нашата помощ. Но не пречи да поливаме с вода, в случай че в природата е нямало дълго време превалявания. Единственото нещо, за което в този момент би трябвало да се грижим е резитбата.
Този шубрак обича да създава издънки и може да стане инвазивен. Ще би трябвало да го следим от близко и да ги отстраняваме, когато се появяват, в случай че не желаеме да се популяризира. В края на зимата и началото на пролетта би трябвало да подрежем клонките, т.е. да оформим короната. Това ще ускори корените и цъфтежа.
Белият маргарит като медоносно растение – по какъв начин да отглеждаме бял маргарит
Белият маргарит е извънредно медосно растение. Белият маргарит има продължителен разцвет, като започва от юни и продължава през цялото лято според региона.
Добиви и нектародайност : Според някои изследвания, един цвят отделя от 6,9 до 10,5 мг нектар и е със захарност 34,4%. От 1 дка може да се получи от 30 до 50 кг мед. Пчелите посещават цветовете на цъфналия бял или червен маргарит от ранна заран до късна вечер. Също и при неподходящо време, да вземем за пример при едва преросяване, захлаждане и други От цветове пчелите събират и прашец.
Времето на разцвет е съвършен за развиването на зимните пчели, ето за какво всеки пчелар би трябвало да има бял маргарит на своя пчелин!
Медоносни растения, дървета и шубраци за пчелина – 10 оферти
Медоносни растения, дървета, шубраци за пчелина – разнообразната пчелна паша е извънредно значима за медоносните пчели. Всеки пчелар се стреми да усилва медоносните растения в своя пчелин и към него. Всеки регион в България е с друга медоносна растителност и с друго прашецоотделяне и нектароотделяне в другите месеци. За да бъдем сполучливи пчелари и да…
