Как да направим есенното засаждане – един човек засадил една

Как да създадем есенното засаждане – един човек засадил една круша на скат покрай гората. На нея, горката, пада час и половина утринно слънце, а в най-дългите летни дни малко повече и следобед. През останалото време е засенчена от дърветата в гората. Тя се простира с всички клони в една посока и подрязването й всякога се трансформира в комплицирана логическа задача.

Това е образец за неуместно засаждане като избор на място. Затова в този момент ще разгледаме какви са главните условия на плодните дръвчета и по какъв начин да създадем есенното засаждане. Кога е по-добре да ги засадим в разнообразни райони и какво да създадем, в случай че не е допустимо да се изпълнят изискванията на дръвчетата.

Най-добрите условия за семковите и костилковите плодни дръвчета

Най-често семковите плодни дръвчета (ябълки, круши, дюла, мушмула и др.) имат следните желания:

• Сравнително предпазена от вятъра зона, т.е. ниски дървета, шубраци и здания наоколо са добре пристигнали.
• Добрa, само че не несъразмерна осветеност. Хубаво е слънцето да ги напича съвсем през целия ден, само че да има някакъв интервал в който да са на сянка.
• Предпочитат едва кисела или неутрална почва.
• Да няма застояла вода. Близкото разположение на подземните води унищожава съвсем всички овощни дървета, заради което е нужен дренаж в градините.

Костилковите дръвчета (череши, сливи, джанки, кайсии, праскови, бадеми и т.н.) са най-вече степни растения и изискванията за тях са малко по-различни:

• Имат потребност от пространство и придвижване на въздуха – в непроветриво пространство костилковите овошки мигновено ще получат всевъзможни гъбични болести.
• Имат потребност от доста слънце, колкото повече слънце, толкоз по-сладка е черешата. И сливите също. Черешите и кайсиите без слънце ще страдат доста, вместо да порастват и да дават плод.
• Предпочитат едва алкална или неутрална почва – торфените блата не са за костилкови плодове.
• Костилковите дръвчета страдат повече от несъразмерна влага, в сравнение с семковите дръвчета. Това е изключително правилно за райони, където зимите са влажни. На доста влажни почви, кореновата шийка на костилковите овошки е предразположена към гъбички, които при първа опция ще се открият на дървото и бързо ще го „ обхванат “.

Тоест костилковите дръвчета би трябвало да са на по-високо място с неутрална почва, оптималната светлина, пространство и въздух. Ако има подземни води наоколо и корените на костилковите дръвчета доближат до тях, ще загинат без предизвестие.

Устойчивостта на огромното многообразие от неподходящи фактори мощно зависи от типа и сорта на растението. И още повече – от подложката.

Тънкостите в избора на вид – по какъв начин да създадем есенното засаждане

В днешно време можем да намерим всякаква информация за другите сортове плодни дръвчета. Обаче върху каква поставка е присадено дръвчето знаят единствено в разсадника. Нека да разгледаме разновидностите, като използваме ябълкови подложки като образец.

Най-често като поставка на ябълковите дръвчета се употребява дива ябълка. Например “киселицата ” е най-подходящата  подложка за ябълката . Ако употребяваме такава поставка, животът на присаденият вид ябълка се трансформира в безкрайна битка с желанието на дървото да бъде “по-бързо растящо, по-високо, по-силно ”. Получава се доста мощен напредък, по-късно нахлуване в плододаване (ябълките ще стартират да плододават на 5-7 година). Но дървото ще живее доста дълго време, като ще дава плодове несметно, даже и на вашите внуци. С подобаващите грижи несъмнено.

Ето за какво е доста значимо да изберем верния вид овошки, които са присадени на подобаващи за нашия район подложки. Защото има подложки, които са по-подходящи за южните региони, осигурявайки невисок растеж, ранна зрялост, резистентност на суша, само че са склонни към формиране на коренови издънки. Но и тяхната резистентност на заледяване е много по-слаба. Препоръчват се за полуслабо и едва растящи сортове. Подходящи са за неполивни условия.

Как да отгледаме личен кофеин в градината с подобаващи растения

Ако използваме вегетативни (клонови) подложки , би трябвало да знаем, че те имат по-слаба растежна мощ. Също по този начин встъпват по-рано в плододаване и придават по-добра изравненост на присадените растения по размери и количество на добивите. За страдание обаче доста постоянно те са по-слабо приспособими към неподходящи почвено-климатични условия.

Сортовете, присадени върху такива подложки, стартират да дават плод на 2-та или 3-та година, плододават несметно в продължение на 15 години и не порастват над 2,5 метра. Те изискват висока селскостопанска технология – поливане, наторяване, постоянно подкастряне.

И това е единствено за ябълковото дърво! Крушата може да бъде присадена върху поставка на дивачка, глог или дюля, като има свои лични характерности.

Кайсии , сливи и праскови се присаждат върху черешови, сливови, джанкови, кайсиеви подложки.

Черешите и вишните се присаждат на поставка от дива череша. Тя се употребява в региони с мокър климат и със едва кисела реакция на почвата. Присадените дървета са със здрава и добре ситуирана коренова система, с огромни корони, добра плодовитост и дългоденствие.

Как да подрежем овошките напролет – потребни препоръки

Ако вашият регион не е подобен, то тогава се употребява поставка от махалебка. Това е семенна поставка, която е по-сухоустойчива и по-студоустойчива. Има надълбоко проникваща здрава коренова система. Подходяща за засушливи региони и за почви с нараснало наличие на варовик. Индуцира сдържан напредък, ранно встъпване в плододаване и високи добиви.

Оттук следва изводът – закупуването на разсад е по-надеждно в разсадника. Желателно е дръвчетата да са подобаващи за вашия район. Там специалистите ще ви посъветват за овошките, които са най-подходящи за съответните условия. Също по този начин ще ви кажат върху какво са присадени и ще ви опишат в детайли за сорта. Поне по този начин би трябвало да бъде. Ако не съумеете да посетите разсадник или имате потребност от повече информация, добре е да се научите по какъв начин да търсите това, което ви би трябвало в Интернет.

Съвет: в случай че можете да присаждате сами калеми върху някаква поставка, го направете и не купувайте дръвчета от разсадници. Дивите ябълки, круши, сливи (т.н. саморасляци), които са във вашия регион, са доста по-подходящи и приспособени.

Кога да засадим овощни дървета – през есента или пролетта – по какъв начин да създадем есенното засаждане

По-добрият вид е да засадим овошките през есента след листопада. Ако пропуснем този интервал (поради заледяване на почвтата или друга причина), тогава би трябвало да създадем засаждането напролет, преди да стартира вегетацията. Обикновено есенно засаждане на овошки се прави през ноември или декември. Най-добре е то да се извърши скоро след края на вегетацията или най-късно 15 дни, преди да стартират зимните студове.

Рано осъщественото есенно  засаждане на овощните дръвчета  позволява на корените да стартират да калусират (зарастват) раните си още преди да са настъпили зимните студове. Почвата сляга и компактно прилепва до корените. Така овощните дръвчета се намират в положителни условия за прихващане и навреме започване на растежа си напролет.

Ако нямаме опцията да засадим закупените овошки през есента, би трябвало да съхраним фиданките по най-хубавия метод. За задачата изкопаваме плитка дупка, в нея слагаме разсада дружно под ъгъл от към 45°, тъй че корените и стъблата да са под равнището на почвата. Клоните, стърчащи извън, ще би трябвало да бъдат увити с дебела хартия и нещо водоустойчиво.

Покриваме корените с пръст и поливаме кореновата зона. Накрая би трябвало да създадем „ могила “ от още пръст и сухи насипни материали над разсада. За тези цели са подобаващи суха почва, компост, торф, дървени стърготини – каквото има на разположение. Избираме място, което е сенчесто и предпазено, където снегът не се топи дълго време напролет. В заслона разсадът ще спи умерено досега, в който почвата се размрази на слънце и може да се копае.

Ами в случай че изискванията не са подобаващи – по какъв начин да създадем есенното засаждане

Нашите градини рядко дават отговор на всички нужни условия за развъждане на всевъзможни растения. Необходимо е да се засадят както семкови, по този начин и костилкови плодни дръвчета. А душата желае нещо по-екзотично, което ще ни изисква някаква лична оранжерия. Да не приказваме за декоративните хортензии и азалии или пък за лавандулата и люляка. Как да угодим на всички!

Градината е дълготрайна вероятност, по тази причина е целесъобразно да се вземе отговорно отношение към нейната организация. За да разберем каква почва имаме, ще би трябвало да създадем разбор на почвата. Или да забележим какви билки порастват върху нея. С билките е по-лесно, защото в другите региони почвата може да се разграничава видимо по киселинност. Не можем да вършим безкрайни проби на всяко ъгълче в градината, само че билките няма да бъдат заблудени. Те също по този начин могат да ни кажат приблизителното равнище на подземните води.

Ако подземните води са по-близо от 3 метра, ще би трябвало да създадем сериозен дренаж на терена, в противоположен случай дърветата ще умрат след известно време, колкото и да засадим. Ако е изцяло невероятно да се извърши дренажна работа, можем да опитаме да решим казуса „ локално “ – намираме най-сухото и най-високо място (или вършим изкуствена могила) и засаждаме стремежи вид върху поставка джудже. Кореновата система ще бъде много компактна и ситуирана повече встрани.

Как да присаждаме калеми върху овошките – подобаващи техники

От друга страна, на сухите места, изключително по скатовете, с изключение на организирането на тераси, които ненапълно задържат водата, могат да оказват помощ и някои растения. Декоративните смърчове, засадени над равнището на градината, „ издърпват “ водата на повърхността. Можем да организираме жив плет от тях да вземем за пример.

Киселинността на почвата е значителен проблем, костилковите овошки изрично отхвърлят да порастват на торфища. Засаждането в огромна яма с дренаж и засипване с алкална почва, последвано от годишно внасяне на деоксидиращи материали (вар, пепел), може да помогне. В същото време засаждания вид би трябвало да се направи на поставка джудже, в противоположен случай голямата череша ще има такава коренова система, че корените ще навлезнат в несъответствуващата почва.

На алкални почви пък оказва помощ въвеждането на торф в ямите за засаждане и постоянното мулчиране с трева към стволовете на овошките. Така леко ще подкиселим почвата и в това време ще задържим влагата.

При огромна сянка на обекта би трябвало да изберем място за засаждане според от типа на растението. За високите овошки засенчването в профил (къща, сгради) е задоволително, само че при липса на засенчващи обекти – те ще се простират доста нависоко. По-трудно е с по-ниските овошки – те имат потребност от намерено небе и от слънце. Ще би трябвало да вземем релативно устойчиви на сянка сортове.

Случва се обстановката да наподобява безнадеждна, т.е. да няма подобаващи места за нашите овошки. Но знайте, че старите ябълкови дървета ще “приемат ” и ябълка, и дюля, а сливата е другарски настроена към всички костилкови плодове, като се изключи черешите и вишните (те са другари посред си). Крушата от своя страна ще се схваща с глога. Ако въпреки всичко към този момент имаме засадена фиданка, която е поставена на неверното място, можем да отрежем калем на пролет и да го присадим върху друго дърво, с цел да запазим сорта.

С това приключваме нашата тематика за това по какъв начин да създадем есенното засаждане на овошките. Дано най-малко малко да сме съумели да ви помогнем с потребна информация!

Как да отгледаме дървета от семена – потребни препоръки

Как да отгледаме дървета от семена – в наши дни от ден на ден разбираме за големите изгоди на дърветата по земята. Без дървета, човечеството е обречено на крах. Защото дърветата създават голяма част от нашия О2, преработват въглеродния двуокис и резервират водата, което е от изключителна значимост сега. Но от ден на ден гори се изсичат поголовно…