Как да „излекувате“ алчността за играчки на детето?
Как да „ излекувате “ алчността за нови играчки на детето, поучават психолози. Колата играчка е толкоз скъпа за детето, колкото е същинската нова кола за нас. Децата са склонни да възприемат всевъзможни предмети и играчки като част от себе си.
Често на детската площадка можете да чуете следните послания към децата:
„ Не бъди лаком “, „ Сподели с момичето (момчето) “, „ Остави другото дете да играе с твоите играчки “, „ Трябва да споделиш с другите “ и така нататък
Как да „ излекувате “ алчността за играчки на детето?
Нека да разберем дали възрастните работят вярно в такава обстановка?
Първо, в никакъв случай не би трябвало да определяте детето си като алчно. Не би трябвало да критикувате личността на детето, можете да изразите отрицание единствено на дейностите му. На второ място, в такава обстановка би трябвало да се вземе поради възрастта на детето. В последна сметкау нежеланието за шерване не е безусловно обвързвано с понятието лакомия. 
играчки на детето
Алчността в детството е натурален предпазен механизъм. Детето се пробва да отбрани правото си да има личните си неща. То просто пази това, което има и което му е в действителност скъпо.
На възраст от 1-2 години детето просто се учи да пази границите си и да споделя „ не “. Понятието лакомия за него към момента не съществува.
Препоръки: Не оказвайте напън върху детето. Ако то не се научи да споделя „ не “, може да израсне като персона, която елементарно може да бъде манипулирана от другите.
На 2 години детето към този момент може да разграничи своето от непознатото. То би трябвало да е несъмнено, че движимостите му ще бъдат неприкосновени и ще принадлежат единствено на него.
играчки на детето Препоръки: Границите на детето би трябвало да се съблюдават. Можете да вземете нещата му единствено с негово позволение.
На 3-4 години детето към този момент знае по какъв начин да отхвърля. То навлиза в нов стадий от живота си – на социализация. В тази възраст връзката става водеща активност за детето. Играчките и нещата влизат в ролята на принадлежности, с които може да откри връзка с други деца. Споделяйки, едно дете може да завоюва друго хлапе.
Но тук има и заплаха. Близките връзки с други деца не би трябвало да получават оттенъка на „ стокови “. В този случай детето губи религия в безусловната обич и приемане, личността му се обезценява.
Препоръки: Задачата на родителите е да научат детето да прави разлика сред такива понятия, като отбрана на личните движимости от офанзивите на други хора и откровената лакомия, по този начин да се каже, от щета.
Опасни известия: „ Ако не споделиш, никой няма да играе с теб! “
играчки на детето Алчността на 5-7 годишно дете може да е обвързвана с вътрешна какофония. Един образец е алчността към братята и сестрите. Може би тук има ревнивост към родителите. Детето усеща, че получава по-малко внимание, обич, топлота и грижи, в сравнение с неговите братя и сестри.
Алчността може да се прояви и в фамилии, където родителите са непрекъснато заети и „ изплащат “ децата си. Тези неща стават скъпи. И е естествено, че детето ще реагира мъчително на всяка офанзива. Колкото и необичайно да звучи, остатъкът от обич и внимание също води до нарушено детско държание.
Дете, от което безусловно се издухват прашинките, се трансформира в тесногръд човек. Струва му се, че светът се върти към него и близките би трябвало категорично да извършват желанията му. Прекалено спестовните деца не разрешават даже да се пипат движимостите им, с цел да запазят целостта им. Срамежливите деца не желаят да споделят нещата си, тъй като те им дават възприятие за сигурност. Детето стартира изключително да цени нещата си по време на стрес. То стартира да образува система от полезности както морални, по този начин и материални. И ние, родителите, оказваме помощ за образуването на тази ценностна система.
играчки на детето Понякога даже не виждаме по какъв начин си опонираме. Например, може да се чудите за какво детето ви не може да показа една от дузина коли или да изхвърли красиво камъче, открито на улицата. В същото време, ние самите не се стремим да се разделим с нещата си и да ги споделим с някого. Ние сами го учим да не пипа нещата на майка си и татко си. Поставете се на мястото на детето. И се пробвайте да почитате възприятието му за благосъстоятелност и пространство.
Причини, заради които децата стават алчни.
Спокойно може да се каже, че фамилията е асъдействало за алчността на детето. В последна сметка, както към този момент стана ясно от горното, детето не се ражда алчно. Какво способства за това:
Вашият личен образец. Детето отразява държанието на родителите.
Фрази и послания: „ Не бъди лаком! Не е красиво! “, „ Не носи играчките си на детската площадка, ще ги счупят “, „ Ако не си прибереш играчките, ще ги дам на различен “, „ Ако счупите играчките си, ще ги дам в детската градина “, „ Повече няма да закупувам “ и така нататък
Родителите споделят такива думи и даже не се замислят какъв брой съществено ги приема детето, а по-късно са сюрпризирани от появяването на негативни черти в характера му. Какво би трябвало да извършите, в случай че към този момент е образувана нездравословна форма на държание и е достигнала до прекаленост?
Обичайте детето си абсолютно! Висококачественият прочувствен контакт е най-хубавата предварителна защита на всички проблеми, в това число алчността. Не му угаждайте прекалено много! Не се отдавайте на викове и прищявки. В фамилната система детето не би трябвало да заема първо място (то е на родителите), в противоположен случай то може да порасне като дребен тиранин.
Покажете с образец по какъв начин можете да покажете благотворителност, съчувствие и грижа към другите. Прочетете литературни образци за това кое е положително и кое е неприятно. Не поставяйте етикети на детето си. Не се карайте, не критикувайте, не го засрамвайте пред очевидци! Не го сравнявайте с другите деца. Научете го да разменят играчките си. В случай, че детето не споделя играчките си, само че без скрупули на съвестта взема непознати, обяснете му, че това е непочтено. Хвалете детето си за проявената благотворителност!
И по този начин, от време на време не е елементарно да се оправяме с характера и капризите на детето ни, изключително, когато се демонстрират на деската площадка и би трябвало да реагираме внимателно, само че твърдо и изрично. Но и това се учи. Просто не изпадайте в нервни прояви, в това време изрично му покажете по какъв начин е добре да постъпи детето. Но му дайте и време да реагира, в случай че не стане от първите пъти, ще се получи с времето.
