Как да адаптираме ценностите на прага на климатична катастрофа? Необходими

Как да приспособяваме полезностите на прага на климатична злополука? Необходими са основни промени – идеологически, обществени, стопански и софтуерни. Това споделя в собствен разбор в climateka.bg Асен Ненов. Асен Ненов е създател на Климатека, еколог, учил е биотехнологии, занимавал се е с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИББИ) към Българска академия на науките. Работил в областта на потребителската отбрана в асоциация “Активни потребители” и BEUC. Съучредител е на Институт кръгова стопанска система (ИКИ); член е на „ Анонимните климатици “, „ За Земята “ и Кооперация „ Хранкооп София “. Натрупват се от ден на ден доказателства, че с повишаването на измиранията на типове, се трансформират основни процеси, свързани с продуктивността и устойчивостта на земните екосистеми (Hooper, 2012). Ежедневните решения, които индивидът взима, повлияват отрицателно животоподдържащата система на планетата – почнало е всеобщо измиране на типове. Решенията ни се базират на споделените посред ни полезности, които ще дефинират дали нашата цивилизация и даже биологичен тип, ще успее да си откри място в бъдещето на планетата. От фината конфигурация на културно-еволюционния ни завет ще зависи кои поведенчески изяви, ще преминат оттатък пагубната климатична преграда и ще ни изведат от множеството ни рецесии. А от това ще зависят доста животи. Известно е, че климатичната система има пет подсистеми – литосфера, криосфера, хидросфера, атмосфера и биосфера. Биосферата е онази обитаема част от Земята, в която живото намира опция за изява и възпроизводство. Биосферата не е елементарен общ брой от материални обекти, както може би ни наподобява, заради разграничаващото обучение, което получаваме в училище; вместо това, биосферата е мрежа от взаимоизгодни и благотворни взаимоотношения. Ако елементи от системата стартират бързо да отпадат, избрани нейни характерности и функционалности, дължащи се на синергични взаимоотношения, има възможност да не се случат изобщо – само че това е единствено модел. А в действителността, като разследване, някои благотворни за нас систематични услуги, могат да бъдат прекъснати. Все отново главното, което биосферната система дава, е опция за живот и заради това, не бихме желали тази система от подсистеми да действа по непредвидим метод или да затихне. Но по какъв начин стоят нещата в реалност? Проучване на популацията на всички птици в Северна Америка за интервал от 48 година (Rosenberg, 2019), демонстрира хипотетичен спад на броя птици с цели 3,2 милиарда, което съставлява към 30% от разнообразието, регистрирано през 1970 година Тези заключения са доказани без значение и от данните от радарната система NEXRAD сред 2007 година и 2017 година, и по-слециално метеорологичните радари WSR-88D, които сканират, с изключение на хоризонтално, и отвесно, заради което могат да разграничават и наблюдават мигрирането на ята птици. Нека уточним в точния момент, че 30% понижаване на разнообразието не значи 30% понижаване на числеността на всички типове – може да значи по-голямо понижение на числеността на дадени фамилии, родове или типове, и растеж при други. В последните години излиза наяве, че фокусирани върху изчезващите или застрашените от изгубване типове пропущаме забележителното, тук-там, понижаване на популациите на необятно публикуваните локални типове. Фигура 1: Промяна на популациите от птици в Северна Америка. (A) Сравнението на популациите и траекториите на 529 типа птици, демонстрира загуба на 2,9 милиарда птици от 1970 година насам. (B) Загуба на многообразие се следи във всички съществени биоми, без влажните зони. (C) Пропорционална смяна на популацията спрямо 1970 година (D) Видове, намаляващи във всеки от биомите. Източник: Rosenberg, 2019 Биосферата е система, а когато в една система стартират да понижават битовете – т.е. самия брой взаимодействащи детайли в нея – преходите сред положенията ѝ стават по-резки – в някакъв краен и приказен вид, системата колабира до два бита с внезапен преход сред единствено две положения – като сред черно и бяло, без никакви нюанси и преливащи се цветове. Преход от летен дъждец до негасим с месеци, огромен горски пожар; от дълга суша до внезапно и щедро наводняване. И в случай че не внимаваме, ще си помислим, че причина за разлива на реката е в огромното количество прииждаща вода. Опитът обаче, демонстрира нещо друго – не водата предизвиква наводнението, а неналичието на живот. В интервала сред 1872 година и 1926 година, по разнообразни аргументи, вълците в Националния парк „ Йелоустоун “ са изтребени изцяло. Около половин век по-късно, през 1974 година, вълците биват вписани измежду застрашените от изгубване типове в Съединени американски щати и това дава съображение през 1995 година да се стартира реинтродуциране на вълци от Канада в парка „ Йелоустоун “. В идващите години изядената от огромния брой елени растителност, стартира да се възвръща, тъй като елените заобикалят някои територии заради заплаха от нахлуване от вълци. Възстановяват се популациите на птици, бобри, мишки, редица растения. Тези и други резултати, водят до такива дълбоки промени, че се стига до подсилване на крайбрежията на реките, понижаване на ерозията и меандрите и други Вълците, неумишлено укрепвайки крайбрежия на реки, трансформират даже географията на планетата. И това е образец единствено с един тип, а познатите ни типове са милиони. В една система няма странични участници или странични резултати – всички елементи на системата намират ново равновесие, щом пораждат нови условия. Разбира се, когато има външен напън, да вземем за пример от промени в околната среда, има и реакция към тях, която цели да резервира вътрешното равновесие. Промяната, обаче, не просто включва инцидентни външни изяви на вътрешното, а изисква фундаментални вътрешни промени в метода на разбиране на мястото ни в природата, отчитайки вероятните резултати на решенията ни върху биосферата. Норвежкият мъдрец проф. Арне Нейс, в неговото задълбочено проучване в региона на екософията, предлага няколко базови правилото, които можем да употребяваме, с цел да осъвременим мисленето си за природата и за себе си. Сред тях ще потърсим новата ценностна и културна призма, която може да ни изведе оттатък пагубната климатична преграда, която цивилизацията ни сама е изпречила пред себе си. Всичко живо, неговото благосъстояние и многообразие е значимо. Съществува, не всеки път очевиден за нас, биосферен ред, който се постанова да бъде приет и почитан от индивида. Често ни се случва да назоваваме неправилно някакъв неявен ред – безпорядък, само че това е породено само от липса на знание за другояче наличния ред. Независимо дали сме се самозаблудили, че знаем всичко и от тази позиция, можем да решаваме за всичко и всички, този, не всеки път очевиден ред, съществува и поддържа нашия живот. В нашия човешки случай, практическото приложение на този принцип би означавало, да вземем за пример, уверено понижаване на екоцида в международен мащаб с дейно приложена цялостна и повсеместна възбрана на използването на биоциди (хербициди, фунгициди, инсектициди, акарициди, пестициди и т.н). Понеже, става известно – наводнението е по-голямо, не поради прииждащия огромен размер вода, а тъй като няма задоволително живот в покрайнината. С изключение на витално значимото за хората, нямаме право да понижаваме благосъстоянието и разнообразието на живото.
Защо? Защото, както разбрахме към този момент – живото поддържа живота, а намаляването на живите (като многообразие и брой) утежнява прогнозата на останалите живи. Ако продължим нататък с това размишление, неизбежно ще достигнем до извода, че в случай че осъществяваното от консумативното общество не бъде променено, ще се доближи сериозна точка, нататък от която живото няма да може да основава живот и да го поддържа. А това ще значи и мъчно обратими промени в естествените кръговрати, географията, микроклимата, водите, леда и даже литосферата, т.е. резултатите ще се разпространят и в останалите четири подсистеми на климатичната система. Системите се характеризират и с противоположни връзки, и въпреки да ни икономисват грубото си държание първоначално, те постоянно реагират на дразнителя – от време на време в най-неочакван миг и по непредвиден метод. Началното „ съмнение “, даже в някои от безпощадните отговори на системите, се корени в способността им да поемат и компенсират ненапълно външния напън, само че това е допустимо единствено в избрани, и не всеки път очевидни за нас, граници. Нека разгледаме образец, който е по-периферно показан в медиите, без да е незначителен – за кърлежите като вектор на африканската чума по свинете (Kleiboeker, 2001) Кърлежите имат комплицирана екология и прекарват основна част от съществуването си в непаразитиращ режим, което ги излага на въздействието на изменяща се околна среда. И тъй като в затопляща се водна планета, с повишаването на температурата, нараства и влажността, това уголемява по едно и също време ареала на разпространяване и дейните сезони за огромна част от кърлежите. При този климатичен сюжет (Gray, 2009), е открито, че осем типа кърлежи могат да открият по-северни непрекъснати популации. Освен непосредствено пренасяните от кърлеж към човек болести, има и такива, които се придвижват по животните, към индивида и засягат продоволствието, т.е. и стопанската система, напълно непосредствено. Пренасянето на ДНК-вируса на Африканската чума по свинете (АЧС) става по разнообразни способи, само че основно с присъединяване на кърлежите по дивите свине. Същевременно, съгласно Организацията на Организация на обединените нации по издръжка и земеделие (FAO) вирусът на АЧС, може да оцелее цели 8 година в популацията на кърлежите. Особено икономическо значение имат за индивида тези кърлежи, които усилват ареалите си на север и интензивността си през повече месеци от годината, поради опцията АЧС да попадне в свинекомплекс – биологически уязвима монокултурна фабрика за калории. Връзката е индиректна, само че човешкият напън върху биосферата води до доста и разнообразни благоприятни условия за противоположен напън с непредвидена посока – в последно време вирусни (SARS, MERS, SARS-2) или паразитни (малария) болести се появяват за първи път в човешката популация или се реактивират след изцяло премахване преди години; трансформира се също и географията на разпространяване на тези патогени, последваща измененията в средата. В допълнение, се оказва, че използването на пестициди за справяне с „ вредители “, генерира увеличаваща се антибиотична резистентност у редица бактерии, които попаднали в индивида, предизвикват труднолечими до летални инфекции – така наречен супербактерии, които са способени да се оправят с един, повече или с всички от антибиотиците, с които актуалната фармация разполага. Човешката интервенция в екосистемите е неустойчива, което се форсира и усилва от експоненциално възходящия брой хора.

Решителното усъвършенстване изисква основни промени – обществени, стопански, софтуерни и идеологически.
Преди да можем да назовем какви биха били тези промени, следва да отучим част или всичко от наученото за света от антропоцентристкото индустриално обучение и интензивно да вникнем в естеството на това, в което сме поканени да участваме – мрежата от взаимоотношения на живото. Смирено приемайки екоцентричността и подхождайки с почитание към всеки жив развой, създание и същества, можем да разберем дефиницията на великия Р. Букминстър Фулър за благосъстоянието, което съгласно него е: „ броят следващи дни, в които можем да поддържаме избран брой хора в положение на физическа и метафизическа регенерация. “ Значи, че облагата ни, от кръговратите на биосферата е, че живеем. Синергията от взаимодействащите си материални детайли на системата на живота е самият живот. Идеологическите промени, споделя проф. Нейс, ще изискат по-добро качество на живота, вместо повишение на стандарта на живот. И в случай че Брутният вътрешен продукт мери ненапълно стандарта на живот, а самият показател може да се покачва при войни и бедствия, значи в горното има аргумент. Качеството на живота е надалеч не стопански измерител, т.е. с цел да обхванем този знак, ще се наложи да оставим встрани търговията, оборотите, заемите, лихвите, Брутният вътрешен продукт и други, по-абстрактни модели, които употребяваме с цел да измерим стандарта на живот. Нейс прибавя като финален принцип апела, че тези, които одобряват предходните няколко правилото, са виновни да допринесат за реализирането на нужните промени. Въпросът стои настоящ и към нас.