Добрият учебник по история - кратки уроци и автентични документи, за да накарат децата да мислят
Как четирима преподаватели от Великотърновския университет виждат образованието по история
Доц. Иван Лазаров: Учебникът би трябвало да показа обикновено историческия развой, не би трябвало да възпитава в зверски шовинизъм или в народен нихилизъм
Проф. Милко Палангурски: България не е направила цивилизационния си избор нито на 9 септември, нито на 10 ноември. Направила го е през Възраждането с възобновяване на българската държавност
Проф. Красимира Мутафова: За първи път от няколко години тематиката с определението османско иго, османско господство, османско наличие е пренебрегната от полемики какво учат децата. За мен е симптом за нормализация на общественото мислене
Доц. Виолета Стойчева: Учебниците се тестват посредством студентите - бъдещи учители. Те преподават по тях и си виждаме слабостите
Как се прави добър учебник по история, който да се схваща и от тройкаджии, и от отличници? Какво би трябвало да включва той и какви са клопките при написването? С тези въпроси се обърнахме към одобрени създатели на уроците за българското минало от Великотърновския университет. Тази година някои от най-обичаните търновски професори и доценти участваха в написването на 3 от учебниците по “История и цивилизации ” за 10-и клас. На кориците на разнообразни издателства стоят имената на проф. Милко Палангурски, проф. Петко Петков, проф. Пламен Павлов, проф. Красимира Мутафова, доцент Иван Лазаров, методистите доцент Виолета Стойчева и Юлия Симеонова. Търновската историческа школа е с одобрени обичаи в създаването на учебните книги, тъй като ВТУ е модерна “Даскалоливница ”, както би споделил Дядо Славейков.
“Учебниците се тестват посредством студентите - бъдещи учители. Те преподават по тях и си виждаме слабостите ”, споделя методистът доцент Виолета Стойчева.
“Ние би трябвало да напишем учебник, който да дава отговор на държавните просветителни условия - какво би трябвало да знаят нашите деца, какво да научат по история на България за обособените равнища на просветителна степен и с което те след това да станат жители ”, добавя проф. Милко Палангурски. Привежда и образец - единствено 7% от българите след довеждане докрай на приблизително обучение се занимават или търсят каквато и да е информация за историята. “Т.е. това, което ученикът научи за тези години, това му е до живот. Между другото, това важи за по-голяма част от специалностите, в случай че човек не се профилира в несъмнено направление ”, добавя той.
Казва, че с доцент Иван Лазаров са от първите създатели, които в прехода трябвало да запълнят неналичието на неидеологически учебници. “Яли сме попарата на учебникарството, което е доста мъчно ”, добавя. В последните години въпреки всичко от конкуренцията на разнообразни екипи почнало да се основава по-пъстроцветно просветително меню.
“Първото, което вършим, е идея за учебника. Тя се създава въз основата на образователната стратегия. След това я обсъждаме всички дружно и всеки създател има опция през призмата на заложените акценти в образователната стратегия да формулира заглавия на уроците. Към писането на учебник се пристъпва, откакто сме прецизирали даже броя на знаците на главния текст. Това беше един от значителните проблеми - да успеем да се разположим на три страници в учебник за 10-и клас ", разкрива технологията на положителния учебник доцент Стойчева. Ако се разпънат с даже още по една страница на урок, учебникът ще е по-дебел от Библията, майтапят се от авторския екип. Така е, тъй като е решено, че тринайсет и половина века родна история и още минимум 1000 години преди този момент цивилизация по нашите земи би трябвало да се учат в една година. Техния “свили ” на 280 страници.Той има и електронно четим вид.
“Текстът, който приготвяме като експерти, може да бъде доста добре допълнен и напълно показан с документи, нови извори, в това число непубликувани до момента изображения, схеми, карти ”, вмята проф. Красимира Мутафова, която е създател на тематиките за османския интервал.
Историците са безапелационни, че по-трудно се написа за деца, тъй като и тези, които се борят за великата тройка, би трябвало да схванат урока. “Честно казано, всеки от нас е сънувал най-малко по два пъти всеки урок, тъй като знае, че за всяка дума може да бъде нападнат. Зад всяко изречение стои най-малко една публикация в научните издания и това, което би трябвало да излезе като синтез, не е плод на хрумка, а е надълбоко преосмислено ”, настояват те.
Основният спор в този момент е към наличието за тоталитарния режим. “България не е направила цивилизационния си избор нито на 9 септември, нито на 10 ноември. Тя го е направила през Възраждането с възобновяване на българската държавност. Ние сме приели модела на актуалните демократични страни с най-важните права и свободи още от Великата френска гражданска война - правото на благосъстоятелност, правото на съдружие, персоналното право, правото на набожност, тъждество пред закона, изборно право, надзор върху управляващите и така нататък Т.е. това, което се е случило след 9 септември 1944 година, в последна сметка се оказва връщане даже в предосвобожденския интервал като политическа система. То няма по какъв начин да получи добра оценка за пред нашите деца. Други приказки и опити за полемики на научно равнище са непотребни ", безапелационен е проф. Палангурски, експерт по нова история.
По противоречивите моменти с македонците за историята той споделя, че междудържавната комисия няма да роди нищо, тъй като не историците могат да решат тези разногласия, а политиците.
“Трябва да сме наясно, че разказът на една нация е нейният крепеж. Нашия роман си го знаем, не сме си кривили кой знае какъв брой съвестта.
“Техният роман е на чурук дъска, както споделя българинът, и тази дъска, в случай че бъде отстранена, това значи да се взриви изобщо концепцията за история и еднаквост на македонския народ ”, разсъждава проф. Палангурски.
“В нашия учебник аз няма какво да внимавам с македонските тематики, виждам да не икономисвам нищо. Ако стигнем до костите на Гоце Делчев, когато ги извадиха от гроба и ги внесоха в Народния спектакъл, преди да ги пренесат в югославското посолство, тогавашният регент Тодор Павлов изнесе тирада, че Гоце Делчев най-сетне си отива в своята татковина. Когато българската държавност в лицето на най-висшите представители е обявявала един народ за различен, разумно е след години някой да ти задава въпрос: Кога говорихте истината? ”, продължава професорът. Според него позитивното е, че към този момент има разговор на равнище просвета. Определя решението да честваме дружно Св. св. Кирил и Методий, св. Климент и Самуил като крачка в вярната посока.
“Хубавото е, че се търсят общите точки, а не нещата, които ни разделят. Това го прокарваме и през Средновековието, и през османския интервал, когато сме били част от една империя и сме нямали никакви трудности за другарство. Субективността стартира от гледните точки. Те се разминават, само че фактът си остава. По-важното е, че дирим пътищата за сближението посредством общата ни история. Да, към този момент сме разнообразни, само че факт е, че към този момент имаме площад за другарство - посредством обучение, просвета, стопанска система и споделено минало ”, добавя доцент Иван Лазаров философията им в учебника за десетокласниците.
Проф. Красимира Мутафова дава образец: Ние не слагаме въпроса дали Карпош е български, или македонски воин, а одобряваме, че това е първото въстание на хайдути с политически цели, и нямаме проблеми с това.
Тя отбелязва, че за първи път от няколко години тематиката с определението “османско иго ”, “османско господство ”, “османско наличие ” е пренебрегната от полемики какво учат децата.
“За мен е симптом за нормализация на общественото мислене. Трябва да се осъзнае, че това е една неделима част от нашето минало и че тези епохи би трябвало да се познават и да се показват на учениците по наличен, само че справедлив метод. “Османско наличие ” няма в писаните учебници ”, споделя проф. Мутафова.
Според авторския колектив те са избегнали няколко от клопките, които крие историята като показване пред учениците.
“Първо - не допуснахме учебникът да бъде построен единствено като история на политическите придвижвания, случки, войни, ръководства. Второ - да сложим всичко под сянката на православието и да отречем всичко друго. И третият капан бе опцията да представим историята идеологизирано. Част от текстовете ни дават една информация, тя се добавя от документите, а дано изводите и наблюденията да ги вършат учениците дружно със своите учители. Ето това назовавам едно обикновено показване на историческия развой, а не превръщането на учебника в средство за подготовка на пушечно месо или на нещо друго, т.е. образование в зверски шовинизъм или в народен нихилизъм ”, обобщава доцент Лазаров.
А дали децата през днешния ден изобщо четат учебниците, зависи от учителя. “В нашето обучение има рискова клопка. Ние ревизираме нашите деца единствено по два предмета - български език и математика. Естествено, в основните моменти - 7-и и 12-и клас, децата се концентрират единствено за матури и всичко друго отива на назад във времето. След като системата ти е предложила, че тя ти прави оценка познанията единствено по два предмета, естествено, че децата се концентрират единствено върху тях ", приключват с упрек търновските създатели. /24chasa.bg
Доц. Иван Лазаров: Учебникът би трябвало да показа обикновено историческия развой, не би трябвало да възпитава в зверски шовинизъм или в народен нихилизъм
Проф. Милко Палангурски: България не е направила цивилизационния си избор нито на 9 септември, нито на 10 ноември. Направила го е през Възраждането с възобновяване на българската държавност
Проф. Красимира Мутафова: За първи път от няколко години тематиката с определението османско иго, османско господство, османско наличие е пренебрегната от полемики какво учат децата. За мен е симптом за нормализация на общественото мислене
Доц. Виолета Стойчева: Учебниците се тестват посредством студентите - бъдещи учители. Те преподават по тях и си виждаме слабостите
Как се прави добър учебник по история, който да се схваща и от тройкаджии, и от отличници? Какво би трябвало да включва той и какви са клопките при написването? С тези въпроси се обърнахме към одобрени създатели на уроците за българското минало от Великотърновския университет. Тази година някои от най-обичаните търновски професори и доценти участваха в написването на 3 от учебниците по “История и цивилизации ” за 10-и клас. На кориците на разнообразни издателства стоят имената на проф. Милко Палангурски, проф. Петко Петков, проф. Пламен Павлов, проф. Красимира Мутафова, доцент Иван Лазаров, методистите доцент Виолета Стойчева и Юлия Симеонова. Търновската историческа школа е с одобрени обичаи в създаването на учебните книги, тъй като ВТУ е модерна “Даскалоливница ”, както би споделил Дядо Славейков.
“Учебниците се тестват посредством студентите - бъдещи учители. Те преподават по тях и си виждаме слабостите ”, споделя методистът доцент Виолета Стойчева.
“Ние би трябвало да напишем учебник, който да дава отговор на държавните просветителни условия - какво би трябвало да знаят нашите деца, какво да научат по история на България за обособените равнища на просветителна степен и с което те след това да станат жители ”, добавя проф. Милко Палангурски. Привежда и образец - единствено 7% от българите след довеждане докрай на приблизително обучение се занимават или търсят каквато и да е информация за историята. “Т.е. това, което ученикът научи за тези години, това му е до живот. Между другото, това важи за по-голяма част от специалностите, в случай че човек не се профилира в несъмнено направление ”, добавя той.
Казва, че с доцент Иван Лазаров са от първите създатели, които в прехода трябвало да запълнят неналичието на неидеологически учебници. “Яли сме попарата на учебникарството, което е доста мъчно ”, добавя. В последните години въпреки всичко от конкуренцията на разнообразни екипи почнало да се основава по-пъстроцветно просветително меню.
“Първото, което вършим, е идея за учебника. Тя се създава въз основата на образователната стратегия. След това я обсъждаме всички дружно и всеки създател има опция през призмата на заложените акценти в образователната стратегия да формулира заглавия на уроците. Към писането на учебник се пристъпва, откакто сме прецизирали даже броя на знаците на главния текст. Това беше един от значителните проблеми - да успеем да се разположим на три страници в учебник за 10-и клас ", разкрива технологията на положителния учебник доцент Стойчева. Ако се разпънат с даже още по една страница на урок, учебникът ще е по-дебел от Библията, майтапят се от авторския екип. Така е, тъй като е решено, че тринайсет и половина века родна история и още минимум 1000 години преди този момент цивилизация по нашите земи би трябвало да се учат в една година. Техния “свили ” на 280 страници.Той има и електронно четим вид.
“Текстът, който приготвяме като експерти, може да бъде доста добре допълнен и напълно показан с документи, нови извори, в това число непубликувани до момента изображения, схеми, карти ”, вмята проф. Красимира Мутафова, която е създател на тематиките за османския интервал.
Историците са безапелационни, че по-трудно се написа за деца, тъй като и тези, които се борят за великата тройка, би трябвало да схванат урока. “Честно казано, всеки от нас е сънувал най-малко по два пъти всеки урок, тъй като знае, че за всяка дума може да бъде нападнат. Зад всяко изречение стои най-малко една публикация в научните издания и това, което би трябвало да излезе като синтез, не е плод на хрумка, а е надълбоко преосмислено ”, настояват те.
Основният спор в този момент е към наличието за тоталитарния режим. “България не е направила цивилизационния си избор нито на 9 септември, нито на 10 ноември. Тя го е направила през Възраждането с възобновяване на българската държавност. Ние сме приели модела на актуалните демократични страни с най-важните права и свободи още от Великата френска гражданска война - правото на благосъстоятелност, правото на съдружие, персоналното право, правото на набожност, тъждество пред закона, изборно право, надзор върху управляващите и така нататък Т.е. това, което се е случило след 9 септември 1944 година, в последна сметка се оказва връщане даже в предосвобожденския интервал като политическа система. То няма по какъв начин да получи добра оценка за пред нашите деца. Други приказки и опити за полемики на научно равнище са непотребни ", безапелационен е проф. Палангурски, експерт по нова история.
По противоречивите моменти с македонците за историята той споделя, че междудържавната комисия няма да роди нищо, тъй като не историците могат да решат тези разногласия, а политиците.
“Трябва да сме наясно, че разказът на една нация е нейният крепеж. Нашия роман си го знаем, не сме си кривили кой знае какъв брой съвестта.
“Техният роман е на чурук дъска, както споделя българинът, и тази дъска, в случай че бъде отстранена, това значи да се взриви изобщо концепцията за история и еднаквост на македонския народ ”, разсъждава проф. Палангурски.
“В нашия учебник аз няма какво да внимавам с македонските тематики, виждам да не икономисвам нищо. Ако стигнем до костите на Гоце Делчев, когато ги извадиха от гроба и ги внесоха в Народния спектакъл, преди да ги пренесат в югославското посолство, тогавашният регент Тодор Павлов изнесе тирада, че Гоце Делчев най-сетне си отива в своята татковина. Когато българската държавност в лицето на най-висшите представители е обявявала един народ за различен, разумно е след години някой да ти задава въпрос: Кога говорихте истината? ”, продължава професорът. Според него позитивното е, че към този момент има разговор на равнище просвета. Определя решението да честваме дружно Св. св. Кирил и Методий, св. Климент и Самуил като крачка в вярната посока.
“Хубавото е, че се търсят общите точки, а не нещата, които ни разделят. Това го прокарваме и през Средновековието, и през османския интервал, когато сме били част от една империя и сме нямали никакви трудности за другарство. Субективността стартира от гледните точки. Те се разминават, само че фактът си остава. По-важното е, че дирим пътищата за сближението посредством общата ни история. Да, към този момент сме разнообразни, само че факт е, че към този момент имаме площад за другарство - посредством обучение, просвета, стопанска система и споделено минало ”, добавя доцент Иван Лазаров философията им в учебника за десетокласниците.
Проф. Красимира Мутафова дава образец: Ние не слагаме въпроса дали Карпош е български, или македонски воин, а одобряваме, че това е първото въстание на хайдути с политически цели, и нямаме проблеми с това.
Тя отбелязва, че за първи път от няколко години тематиката с определението “османско иго ”, “османско господство ”, “османско наличие ” е пренебрегната от полемики какво учат децата.
“За мен е симптом за нормализация на общественото мислене. Трябва да се осъзнае, че това е една неделима част от нашето минало и че тези епохи би трябвало да се познават и да се показват на учениците по наличен, само че справедлив метод. “Османско наличие ” няма в писаните учебници ”, споделя проф. Мутафова.
Според авторския колектив те са избегнали няколко от клопките, които крие историята като показване пред учениците.
“Първо - не допуснахме учебникът да бъде построен единствено като история на политическите придвижвания, случки, войни, ръководства. Второ - да сложим всичко под сянката на православието и да отречем всичко друго. И третият капан бе опцията да представим историята идеологизирано. Част от текстовете ни дават една информация, тя се добавя от документите, а дано изводите и наблюденията да ги вършат учениците дружно със своите учители. Ето това назовавам едно обикновено показване на историческия развой, а не превръщането на учебника в средство за подготовка на пушечно месо или на нещо друго, т.е. образование в зверски шовинизъм или в народен нихилизъм ”, обобщава доцент Лазаров.
А дали децата през днешния ден изобщо четат учебниците, зависи от учителя. “В нашето обучение има рискова клопка. Ние ревизираме нашите деца единствено по два предмета - български език и математика. Естествено, в основните моменти - 7-и и 12-и клас, децата се концентрират единствено за матури и всичко друго отива на назад във времето. След като системата ти е предложила, че тя ти прави оценка познанията единствено по два предмета, естествено, че децата се концентрират единствено върху тях ", приключват с упрек търновските създатели. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ