Малко известният Регистър на световната памет
Как бихте нарекли лист, който включва гоблените на Байо от 11 век и процедурите по процеса против Нелсън Мандела? Плюс „ Story of the Kelly Gang “, първият игрален филм в света, изработен през 1906 година, и иранската „ Книга на царете “ от 10 век, считана за Илиада на Персия? И даже приказките на братя Грим, фамилните архиви на Алфред Нобел и Трипитака Кореана от 13 век, 81 258 дървени блока, считани за най-пълната сбирка от будистки текстове в света?
Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО), която поддържа подобен лист, го назовава Регистърът на международната памет.
Американската организация разполага с малко пари за съхранения и по тази причина взема решение да отбрани колкото може, като показва в регистъра ръкописи, карти, филми, текстил, звукови файлове и други исторически документи и артефакти.
„ Ние покачваме осведомеността за това какъв брой са значими такива сбирки “, споделя Джоуи Спрингър, старши програмен шеф на Регистъра. „ Това е знак на утвърждение, който им разрешава да набират средства за предпазване и да покачат профила на институцията, която е притежател на сбирката. “
В доста връзки Регистър имитира листата на ЮНЕСКО за международното завещание, който сега съдържа 878 културни или естествени места по целия свят. Определянето на едно място като част от международното завещание покачва престижа му и постоянно ускорява туристическия интерес към него. Вписването в Регистъра също може да има сходно влияние.
Но Регистърът на международната памет, който наброява 158 продукта, е с 20 години по-млад от ЮНЕСКО и е по-малко прочут. Документалните съкровища нормално не могат да бъдат посещавани от туристи и по-скоро биха се харесали на по-тясна, по-добре образована аудитория. Дори някои високопоставени експерти – като Джефри Харфам, шеф на Националния филантропичен център, и Брус Коул, който до неотдавна е ръководител на Националния фонд за филантропични науки – в никакъв случай не са чували за Регистъра, макар че и двамата споделят, че считат, че това е превъзходна концепция. „ Историческото показване на всяка просвета би трябвало да се основава на обстоятелства “, споделя Харфам. „ Всичко, което оказва помощ да се покажат тези обстоятелства пред вниманието на обществеността, е скъпо нещо. “
„ И ЮНЕСКО би желала програмата да бъде по-известна “, споделя Спрингер. В момента се прави изследване, с цел да се дефинира кой знае за регистъра и по какъв начин даден лист е оказал помощ на обектите в него. Но тя също по този начин отбелязва, че известността й може да е по-оскъдна в този случай, защото Съединени американски щати се отдръпват от ЮНЕСКО през 1984 година, като още веднъж се причислиха чак през 2002 година Съединени американски щати имат единствено два детайла в Регистъра: „ Магьосникът от Оз “, подаден от Джордж Ийстман, и картата на света от 1507 година от Мартин Валдсемюлер – първият, който назовава Новия свят „ Америка “. Тя е предоставена от Библиотеката на Конгреса, която има единственото оживяло копие, и от родната на картографа Германия.
Регистърът се уголемява в нечетните години. Във всеки тур всеки член на ЮНЕСКО (193 в момента) може да направи до две номинации. (А в случай че те показват взаимни оферти с друга страна, няма ограничаване.)
Обикновено 14-членна консултативна комисия се среща, с цел да оцени номинациите. Спрингър споделя, че тези разисквания не лишават доста време: заявките би трябвало да бъдат подадени до началото на миналата година и да бъдат подложени на дълъг обзор от специалисти от целия свят.
През 2009 година единственият номиниран артефакт за Съединени американски щати е от институцията Смитсониън и съставлява филмовата и видео сбирка на Джон Маршал с бушмени от интервала 1950-2000. Памела Уинтъл, старши архивист там, прави предлагането. Дългогодишен бранител на запазването на кино лентата, тя научава за Регистъра, когато през 2007 година е определен „ Магьосникът от Оз “, и незабавно се сеща за сбирката на Маршал. „ Той е сниман в 50-годишен интервал, през който група бушмени минава през извънредно развиване от каменната епоха до 20 век “, споделя тя. „ Това е невероятна история. “
Официалната номинация разказва сбирката като „ един от креативните планове на образната антропология на ХХ век. Той е неповторим в света с обсега на своята непрекъсната аудиовизуална документи на една културна група от пустинята Калахари, в североизточната част на Намибия. “
Други номинирани през същата година са Енциклопедията на източната медицина, формирана в Корея през 1613 г.; „ дървените блокове от династията Нгуен “, които оказват помощ за записване на формалната литература и историята на фамилията, управлявало Виетнам от 1802 до 1945 г.; звукова сбирка от локални езици, обичаи, тържества, ритуали, церемонии и музика на Мексико; списък, документиращ екологичната злополука след завиряването на притоците на Аралско море, и Енското евангелие, шедьовър, написан на нускури, остаряла грузинска книжовност, направена частично с алено мастило, неповторимо за Грузия.
За благополучие на панела, няма ограничаване за броя артефакти, който могат да изберат: всичко е въз основата на „ международна значителност “. Това също е хубаво и за света.
