Кадровият дефицит, финансирането и анонимните сайтове са сред проблемите на регионалните медии, посочиха журналисти от Хасково
Кадровата обезпеченост, лисата на улеснен достъп до финансиране по европейски и национални стратегии и планове, както и неналичието на регулация и бистрота при уеб сайтове, основани за дезинформация и обслужване на избрани ползи, са измежду главните проблеми, обрисувани от публицисти от Хасково по време на полемиката „ Бъдещето на районните вести “. Обсъждането беше проведено от Българската телеграфна организация (БТА) и Съвета за електронни медии (СЕМ) и се организира в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София с директни включвания от пресклубовете на организацията в страната.
В Хасково в полемиката участваха притежателят на уеб страницата xnews.bg Тихомир Петков, журналистът от Haskovo.net Божидар Събев и кореспондентът на Българското национално радио (БНР) в Хасково Живка Тодорова.
Тихомир Петков сложи акцент върху нуждата районните медии да получат по-пряк и улеснен достъп до европейско финансиране. По думите му сега кандидатстването по европейски планове минава през тежки регулации, което затруднява дребните районни медии, които разполагат с стеснен човешки запас. Според него поддръжката посредством европейски и държавни стратегии би помогнала на локалните медии да бъдат по-конкурентоспособни и по-независими в изискванията на лимитирани финансови запаси.
Божидар Събев уточни, че едно от най-големите преимущества на районните медии – близостта им до хората и техните проблеми – елементарно може да се трансформира и в тяхна уязвимост. Той означи, че обществените мрежи все по-често заобикалят обичайните медии като източник на информация. Според него главното преимущество на публицистиката остава професионалната работа на готови публицисти, които ревизират обстоятелствата и носят отговорност за оповестеното наличие. Събев подчертава и върху това, че рекламата и договорите с общините могат да се трансфорат в инструмент за въздействие върху публицистичната политика.
Живка Тодорова насочи вниманието към кадровия проблем в районната публицистика. Тя означи, че не вижда засилен интерес на младежи към специалността в по-малките обитаеми места поради тежките условия на работа и ниското възнаграждение. Като образец тя уточни отразяването на събития в отдалечени региони на област Хасково, работата при пожари, произшествия и спешни обстановки, както и нуждата публицистите постоянно да изминават огромни дистанции.
Тодорова обърна внимание и на казуса с анонимните интернет уеб сайтове, които популяризират непроверена информация и подправени вести. Тя напомни случаи от района, при които сходни изявления са съдействали за разпространяването на клюки и дезинформация. Според нея е нужна по-голяма бистрота по отношение на това кой стои зад сходни интернет издания.
Кореспондентът на БНР в Хасково уточни още, че локалните медии постоянно работят с стеснен човешки запас и се сблъскват с компликации при достъпа до навременна информация от институциите. По думите ѝ връзката все по-често минава през пресслужби и съгласувателни процедури, което забавя даването на информация от публичен интерес.
В края на полемиката участниците се сплотиха към мнението, че е належащо повече внимание от страна на институциите към проблемите на районните медии, както и по-голяма децентрализация на осведомителните процеси. Според тях осведоменото общество основава повече полезности, а неналичието на информация поражда клюки и дезинформация.
Българска телеграфна агенция предложения да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София присъединяване потвърдиха повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани бяха изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
В Хасково в полемиката участваха притежателят на уеб страницата xnews.bg Тихомир Петков, журналистът от Haskovo.net Божидар Събев и кореспондентът на Българското национално радио (БНР) в Хасково Живка Тодорова.
Тихомир Петков сложи акцент върху нуждата районните медии да получат по-пряк и улеснен достъп до европейско финансиране. По думите му сега кандидатстването по европейски планове минава през тежки регулации, което затруднява дребните районни медии, които разполагат с стеснен човешки запас. Според него поддръжката посредством европейски и държавни стратегии би помогнала на локалните медии да бъдат по-конкурентоспособни и по-независими в изискванията на лимитирани финансови запаси.
Божидар Събев уточни, че едно от най-големите преимущества на районните медии – близостта им до хората и техните проблеми – елементарно може да се трансформира и в тяхна уязвимост. Той означи, че обществените мрежи все по-често заобикалят обичайните медии като източник на информация. Според него главното преимущество на публицистиката остава професионалната работа на готови публицисти, които ревизират обстоятелствата и носят отговорност за оповестеното наличие. Събев подчертава и върху това, че рекламата и договорите с общините могат да се трансфорат в инструмент за въздействие върху публицистичната политика.
Живка Тодорова насочи вниманието към кадровия проблем в районната публицистика. Тя означи, че не вижда засилен интерес на младежи към специалността в по-малките обитаеми места поради тежките условия на работа и ниското възнаграждение. Като образец тя уточни отразяването на събития в отдалечени региони на област Хасково, работата при пожари, произшествия и спешни обстановки, както и нуждата публицистите постоянно да изминават огромни дистанции.
Тодорова обърна внимание и на казуса с анонимните интернет уеб сайтове, които популяризират непроверена информация и подправени вести. Тя напомни случаи от района, при които сходни изявления са съдействали за разпространяването на клюки и дезинформация. Според нея е нужна по-голяма бистрота по отношение на това кой стои зад сходни интернет издания.
Кореспондентът на БНР в Хасково уточни още, че локалните медии постоянно работят с стеснен човешки запас и се сблъскват с компликации при достъпа до навременна информация от институциите. По думите ѝ връзката все по-често минава през пресслужби и съгласувателни процедури, което забавя даването на информация от публичен интерес.
В края на полемиката участниците се сплотиха към мнението, че е належащо повече внимание от страна на институциите към проблемите на районните медии, както и по-голяма децентрализация на осведомителните процеси. Според тях осведоменото общество основава повече полезности, а неналичието на информация поражда клюки и дезинформация.
Българска телеграфна агенция предложения да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София присъединяване потвърдиха повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани бяха изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ