Историята на любимата пица
Където и да отидете по света, пицата постоянно е там, тъй като има особено място в сърцето и небцето на хората.
От корените си в кухните в Италия и по този начин до през днешния ден, пицата носи кулинарна приятност по целия свят. Тази храна е спечелила статуса си на емблема на удоволствието. Родината на пицата е Италия, въпреки че има исторически сведения сочат, че гърци, римляни и египтяни също са приготвяли ястия, сходни на пицата. Според записите персите са пекли плоски хлябове, покрити със сирене, сос и разнородни добавки.
Историята на пицата
Пицата, която познаваме през днешния ден обаче, е през 18 век. По време на ръководството на кралете Бурбони Неапол се е трансформирал в един от най-големите и бързо разрастващите се градове в Европа. Подхранван от морската търговия и непрекъснатия приток на нови поданици, популацията на Неапол нараства от 200 000 през 1700 година до 399 000 през 1748 година.
Всички тези нови, само че небогати поданици на града, имали потребност от на ниска цена изхранване. Така се появява пицата, която била по едно и също време налична и комфортна храна. Пиците започвали да се продават нарязани на части от улични търговци. Това е и повода през 18 век по-заможните хора да гледали на пицата с неуважение.
По време на пътешестване до Неапол през 1889 година крал Умберто I и кралица Маргарита се уморили от комплицираните френски ястия, с които непрекъснато се хранели. Затова те поискали от неаполитанския готвач Рафаеле Еспозито да им сготви локални ястия. Той направил три типа пица: една със свинска мехлем, сирене и босилек; друга с тип дребна рибка; и трета с домати, сирене моцарела и босилек. Кралицата хареса най-вече третата, ето за какво и този тип пица носи нейното име Маргарита.
От корените си в кухните в Италия и по този начин до през днешния ден, пицата носи кулинарна приятност по целия свят. Тази храна е спечелила статуса си на емблема на удоволствието. Родината на пицата е Италия, въпреки че има исторически сведения сочат, че гърци, римляни и египтяни също са приготвяли ястия, сходни на пицата. Според записите персите са пекли плоски хлябове, покрити със сирене, сос и разнородни добавки.
Историята на пицата
Пицата, която познаваме през днешния ден обаче, е през 18 век. По време на ръководството на кралете Бурбони Неапол се е трансформирал в един от най-големите и бързо разрастващите се градове в Европа. Подхранван от морската търговия и непрекъснатия приток на нови поданици, популацията на Неапол нараства от 200 000 през 1700 година до 399 000 през 1748 година.
Всички тези нови, само че небогати поданици на града, имали потребност от на ниска цена изхранване. Така се появява пицата, която била по едно и също време налична и комфортна храна. Пиците започвали да се продават нарязани на части от улични търговци. Това е и повода през 18 век по-заможните хора да гледали на пицата с неуважение.
По време на пътешестване до Неапол през 1889 година крал Умберто I и кралица Маргарита се уморили от комплицираните френски ястия, с които непрекъснато се хранели. Затова те поискали от неаполитанския готвач Рафаеле Еспозито да им сготви локални ястия. Той направил три типа пица: една със свинска мехлем, сирене и босилек; друга с тип дребна рибка; и трета с домати, сирене моцарела и босилек. Кралицата хареса най-вече третата, ето за какво и този тип пица носи нейното име Маргарита.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ