Къде е Бог в свят с коронавирус? ♥ Джон ЛЕНОКС
„ Къде е Бог в свят с ковид? “ Това пита оксфордският професор по математика, философия на науката и християнски апологет Джон Ленокс в най-новата си книга, носеща същото заглавие. В тази дребна, само че задълбочена творба той разсъждава за ковид от позицията на разнообразни мирогледи и демонстрира, че християнството освен ни оказва помощ да го разберем, само че и ни предлага действителна вяра. Как да се оправим с рецесията, която трансформира целия ни доскорошен живот и ни захвърля в голям океан от паники и неустановеност? Как да продължим, на какво да се опрем? Споделяме определени фрагменти от книгата на проф. Ленокс, която приключва с признанието му: „ Аз самият се боря с доста компликации, за които ми се желае да имах повече изясненост. Един ден ще я имаме. Междувременно считам да вървя след съвета на великия просветител от 19-ти в. Чарлз Хадън Спърджън:
„ Бог е прекомерно добър, с цел да бъде нечовечен, и е прекомерно умен, с цел да бърка. И когато не можем да проследим ръката Му, би трябвало да се доверим на сърцето Му. “
♥ Усещане за накърнимост
То е много сюрреалистично. Ето ме - аз съм посред седемдесетте, седнал съм си вкъщи с жена си, виждам по малкия екран министъра на опазването на здравето, който ни осведоми, че може би ще би трябвало да останем затворени у дома още четири месеца, с цел да се опитаме да избегнем пандемията от ковид, която залива света. (Има доста коронавируси и тъкмо този се назовава Covid-19, само че ние ще го назоваваме просто „ ковид “ в тази брошура.) Трудно ни е да повярваме, че тази пандемия има капацитета да стане най-страшната до този миг, и че всичките ни досегашни преценки и прогнози евентуално ще се окажат надалеч под действителността. Размерът на всичко това наподобява като взет от някоя антиутопия. И въпреки всичко, то се случва действително.
Никога до момента не сме виждали градове и даже цели страни да се блокират, граници да се затварят, пътуването да се стопира. Прекратени са всички услуги с изключение на най-необходимите. Масовите спортни събития са анулирани. Замрелите градове, блокирани в самоизолация, излъчват боязън. Скоростта, с която пандемията се популяризира, подлага на голямо натоварване здравните системи на всички страни, а производството на нужните запаси се форсира както в никакъв случай до момента.
Европа стана центърът на пандемията, произлязла от Китай. Телевизиите демонстрират празни улици и празни лавици на супермаркети, празни игрища и празни църкви. А лечебните заведения са претъпкани и има изострен дефицит на кревати. Фирми банкрутират, хора губят работата си. Страхът дебне на всички места и се усилва с повишаването на броя на засегнатите.
Един от основните резултати е растящото възприятие за накърнимост. Мнозина от нас са привикнали с един много постоянен свят, в който животът е бил рационално предсказуем. Сега всичко това наподобява се срутва - нещата, на които сме разчитали, към този момент ги няма и се оказваме изложени, както в никакъв случай до момента, на сили отвън нашия надзор. Хората се опасяват за здравето си - физическо и душевно; за фамилиите и приятелите си - особено за възрастните и немощните; за обществената си среда; за снабдяването си с храна; за работните си места и икономическата си сигурност. И за безчет други неща.
В такава несигурна и нестабилна среда е доста елементарно да се изгуби възприятието за съразмерност. Все отново, ние наподобява нямаме проблеми да възприемем статистиката за смъртните случаи от грип всяка година. По данни на Английската държавна организация за публично здраве за последните пет години в Англия са умирали приблизително по 17 хиляди души на година от грип. За Съединени американски щати Центърът за надзор и предварителна защита на заболяванията дефинира броя на умрелите от грип от октомври 2019 година до март 2020 година на сред 23 и 50 хиляди. Оценката за броя на починалите по пътищата в целия свят е към 1,35 милиона за 2019 година И все пак коронавирусът ни плаши повече от всички тези данни заради необятното си разпространяване, експоненциалното разгръщане на епидемията и шокиращия си капацитет да убие неизброими множества хора. Напълно осъзнавам, че когато вие четете тези редове, от ковид ще са починали доста повече хора, в сравнение с в този момент, когато аз пиша.
♥ Къде е Бог?
В предишното, когато наставали времена на национални бедствия, хората в западния свят се стичали в църквите и водачите на народите призовавали към молитва. В днешно време това се случва рядко - макар че най-малко няколко държавни ръководители приканиха към молитва, както, несъмнено, и доста църковни ръководители по целия свят. Висшият арбитър на Южна Африка Могоенг насочи един незабравим зов: „ Моят апел към всички, които могат да се молят, е да преглеждат като безспорна нужда от през днешния ден нататък да го вършат. “
Но в днешно време все по-малко и по-малко хора имат в живота си каквото и да било божествено измерение. Тъй като на всички места по света църквите се затварят, с цел да се ограничи разпространяването на вируса, мнозина се питат къде е Бог - ако въобще Го има. Дали Той е недосегаем в карантина и самоизолация? Откъде или от кого можем да получим същинска разтуха и вяра?
♥ Катедрали и мирогледи
Във времена на рецесия това, което търсим, е вяра. В една публикация в Ню Йорк Таймс от 10-ти март 2020 година италианският публицист Матия Ферарези написа следното:
„ Светената вода не е дезинфектант и молитвата не е ваксина… Но за вярващите религията е фундаментален източник на духовно излекуване и вяра. Тя е лекарство против отчаянието, дава психическа и прочувствена поддръжка, която е основна за добруването. (Тя също е противоотрова за самотата, която доста медицински експерти показват като един от най-обезпокоителните здравословни проблеми на нашето време.)
На по-дълбоко равнище религията е абсолютният източник на смисъла на живота за вярващите. Най-основната рекламация на всяка вяра е да дава смисъл на цялото съществувание, в това число - а може би и изключително - на условия, белязани от страдалчество и тествания. Ако се отнесете задоволително съществено към тази рекламация, даже физическото здраве, лишено от по-висша цел, стартира да наподобява празно и безсмислено. “ („ God vs. Coronavirus “ в The New York Times, 10 март 2020)
Когато животът наподобява предсказуем и под надзор, е елементарно да отбутваме встрани огромните въпроси или да се задоволяваме с опростенчески отговори. Но таман в този момент животът не е подобен - за никого от нас. Не е изненадващо, че каквато и да е вярата или религиозната ви система, огромните въпроси на живота пробиват до повърхността и изискват внимание.
Коронавирусът изправя всички нас пред казуса за болката и страданието. За множеството от нас това е един от най-трудните проблеми на живота. Житейският опит с право ни е направил подозрителни към опростенчески отговори и лесни опити да се оправим с него.
И по този начин, тук желая да се опитам да избегна този тип „ отговори “ и да размисля дружно с вас, колкото ми е допустимо по-искрено, над някои от концепциите, които са ми помагали да се боря с тези сложни въпроси, и то таман в този момент, когато коронавирусът стартира да трансформира всичко.
Несъмнено още дълго време ще има обвинявания, контраобвинения и контра-контраобвинения за реакцията на всяка страна във връзка с ковид. Но нищо от това няма да ни помогне да се оправим с рецесията, нито да знаем по какъв начин персонално да реагираме най-добре.
Как ще реагираме, неизбежно ще зависи в някаква степен от нашата вероятност. Коронавирусът наподобява по един метод за инфектирана стара жена, която блуждае на границата сред живота и гибелта в интензивно отделение; по напълно друг метод - за лекаря, който я лекува; за фамилията й, което не може да я посети; или за пастора, които се пробва да й помогне. Друга сериозна грижа за мнозина от нас е дали самите ние сме инфектирани, или сме били инфектирани с вируса; дали бихме могли да го предадем, или даже към този момент сме го предали на някой различен.
Всички ние имаме потребност да осмислим ковид по три разнообразни метода - интелектуално, прочувствено и духовно. И трите са значими и дружно слагат голямо предизвикателство пред всеки човек.
Всички желаеме да имаме интелектуална изясненост. Много хора прекарват часове в гледане на новинарски стратегии и преравят интернет с вярата да намерят някоя нова информация, която ще им помогне да схванат какво се случва. Обаче интелектуалната информация мъчно пробива през пелена от сълзи. Как може човек да откри смисъл - а в случай че не смисъл, то може би вяра - в обстановки, които са опустошителни и необратими? Дълбоките въпроси се изливат на потоци и може би, когато четете това, за вас те към този момент са станали река. Защо това се случи на мен - или на тях? Защо те се заразиха и умряха, а аз бях пощаден? Къде да намеря облекчение на физическата и душевната болежка? Има ли вяра?
Християнинът не е човек, който е разрешил казуса за страданието, а човек, който е обикнал и се е доверил на Бога, който е страдал за него.
♥ Две корони
Коронавирусът се назовава по този начин, тъй като външният му тип прилича корона. Короната е знак на власт и престиж. И безспорно този вирус има голяма власт над нас, хората. Той е незабележим с просто око, само че единствено си помислете какъв брой бързо съумя да принуди милиони, даже милиарди хора да вършат или да не вършат толкоз доста неща.
Той брутално ни припомня за нашата накърнимост. Ние хората елементарно забравяме, че сме смъртни. Коронавирусът е блестящо удостоверение, че и нашето отношение към творението, и отношението на творението към нас е смутено. Това не е случайност.
Но вярата се крие в една друга корона - короната от тръни, положена на главата на Иисус при правосъдния развой преди Неговата екзекуция.
Тази корона ни демонстрира какъв брой бездънен е разривът сред творението и Твореца. Земята е Божие създание, не наше. Ние не сме нейните притежатели, само че ламтим да бъдем. Ние сме единствено настойници и наематели, и освен това повредени. Мнозина от нас са разсипали личния си живот и живота на близките си, а да не приказваме какво сме предизвикали на нашата планета. За хората не може да има два парадайса - един в наличието на Бога и един без Него. Коронавирусът доста бързо унищожава илюзията, че можем да реализираме съвършенство на земята, и трансформира нашата първична реакция на равнодушие и даже блаженство в чувствителен боязън, отчаяние и яд.
В един свят, повреден от следствията на човешкия грях, болката и страданието са неизбежни. Може би сме успявали да се укрием от тази действителност, до момента в който коронавирусът не се развилня по земното кълбо. Сега не можем да го пренебрегваме. Не можем да избегнем и огромните въпроси за живота и гибелта, които той повдига. Ето още веднъж К. С. Луис: „ Ние можем да пренебрегваме даже удоволствието. Но болката упорства да й обърнем внимание. Бог ни нашепва в нашите наслади, приказва ни в съвестта, само че крещи в болката ни - тя е Неговият мегафон, с цел да разсъни един ням свят. “ (The Problem of Pain (Geoffrey Bles, 1940), стр. 81 (Проблемът болка; Нов Човек, 1995 г.)
Може би коронавирусът може да подейства като мощен високоговорител, който да ни подсети действителната статистика - че в последна сметка смъртността измежду човечеството е 100%. Ако това ни подтикне да погледнем към Бога, който може би сме пренебрегнали години наред, само че който е понесъл короната от тръни, с цел да ни върне във връзката със Себе Си и в един нов, идеален свят оттатък гибелта, тогава коронавирусът, без значение от опустошенията, които провокира, ще е послужил на една доста здравословна цел.
Избрано от: „ Къде е Бог в свят с ковид? “, Джон Ленокс, Изд. Верен, 2020 година
Снимка: goodreads.com
