Проф. Пламен Панайотов: Трябва да се каже на хората, че проблемите са извън Наказателния кодекс
Качеството на законодателството не е положително! Като експерт в наказателната област си разрешавам да кажа, че то не е положително и от позиция на точка на това, което се твори като наказателни закони. Там е най-опасна обстановката, защото посредством наказателните закони в действителност в най-голяма степен биха могли безпричинно да се обиден правата и свободите на жителите.
Това сподели за предаването „ Нещо повече “ по „ Хоризонт “ професор Пламен Панайотов - учител в Юридическия факултет на Софийския университет и вицепремиер в държавното управление „ Сакскобурготски “ във връзка изнесените от Юридическя барометър данни, че първите поправки на 70% от законите, които създава или поправя Народното събрание, се постановат още в първите 6 месеца от използването им. Той посочи, че кодифицирането на наказателното законодателство изисква положително познаване на всички регламенти, с цел да може професионално да се промени даже единствено една наредба, а модерната наказателна политика допуска към наказателното право да се прибягва, единствено в случай че не може да се реши даден публичен проблем със средствата на другите браншове от правото.
Съветът по законодателството в Народното събрание се състои от извънредно положителни експерти, посочи юристът и прикани законодателите да се обръщат към тях. По мотив многото закони, изпратени в Конституционния съд като противоречащи на главния закон, той съобщи
„ Проблемът, съгласно мен, не е просто и единствено в това, че се постанова всички, които имат съответното пълномощие по закон да го употребяват, изпращайки такива закони за инспекция в Конституционния съд. Проблемът е, че релативно постоянно, освен това в региона на наказателното законодателство, Конституционен съд афишира противоконституционност на една или повече разпореждания, които са изпратени към него за инспекция. Като образец мога да изтъквам напълно скорошното изговаряне, с което бяха оповестени за противоконституционни наредбите за смяната в давностните периоди, освен това с противоположна мощ, по отношение на някои закононарушения, осъществени преди 1989 година по отношение на неспазването на съществени правила в региона на правото като този за правната сигурност, измерение на който е и самата правда – нещо, на което се основава правото като такова “.
„ Законодателството към този момент се трансформира в метод за пререшаване на въпроси, което слага още веднъж под подозрение сигурността и стабилността на правния ред у нас. Това има най-различни отрицателни измерения, включително опцията да се реализира в страната естествен бизнес, респективно хората да знаят какви отговорности и права имат към даден миг “.
„ Честно би трябвало да се каже на хората, че проблемите са отвън Наказателния кодекс “, както и кои са аргументите за тях, уверен е Панайотов.
„ Точното и еднообразно използване на Закона е едно от нещата, които придават смисъл на правовата страна. Без такава сигурност, възприятието за правдивост у жителите постоянно ще остане неудовлетворено. За удоволетворяването на това възприятие в действителност има доста аргументи час по-скоро да се случи “.
Това сподели за предаването „ Нещо повече “ по „ Хоризонт “ професор Пламен Панайотов - учител в Юридическия факултет на Софийския университет и вицепремиер в държавното управление „ Сакскобурготски “ във връзка изнесените от Юридическя барометър данни, че първите поправки на 70% от законите, които създава или поправя Народното събрание, се постановат още в първите 6 месеца от използването им. Той посочи, че кодифицирането на наказателното законодателство изисква положително познаване на всички регламенти, с цел да може професионално да се промени даже единствено една наредба, а модерната наказателна политика допуска към наказателното право да се прибягва, единствено в случай че не може да се реши даден публичен проблем със средствата на другите браншове от правото.
Съветът по законодателството в Народното събрание се състои от извънредно положителни експерти, посочи юристът и прикани законодателите да се обръщат към тях. По мотив многото закони, изпратени в Конституционния съд като противоречащи на главния закон, той съобщи
„ Проблемът, съгласно мен, не е просто и единствено в това, че се постанова всички, които имат съответното пълномощие по закон да го употребяват, изпращайки такива закони за инспекция в Конституционния съд. Проблемът е, че релативно постоянно, освен това в региона на наказателното законодателство, Конституционен съд афишира противоконституционност на една или повече разпореждания, които са изпратени към него за инспекция. Като образец мога да изтъквам напълно скорошното изговаряне, с което бяха оповестени за противоконституционни наредбите за смяната в давностните периоди, освен това с противоположна мощ, по отношение на някои закононарушения, осъществени преди 1989 година по отношение на неспазването на съществени правила в региона на правото като този за правната сигурност, измерение на който е и самата правда – нещо, на което се основава правото като такова “.
„ Законодателството към този момент се трансформира в метод за пререшаване на въпроси, което слага още веднъж под подозрение сигурността и стабилността на правния ред у нас. Това има най-различни отрицателни измерения, включително опцията да се реализира в страната естествен бизнес, респективно хората да знаят какви отговорности и права имат към даден миг “.
„ Честно би трябвало да се каже на хората, че проблемите са отвън Наказателния кодекс “, както и кои са аргументите за тях, уверен е Панайотов.
„ Точното и еднообразно използване на Закона е едно от нещата, които придават смисъл на правовата страна. Без такава сигурност, възприятието за правдивост у жителите постоянно ще остане неудовлетворено. За удоволетворяването на това възприятие в действителност има доста аргументи час по-скоро да се случи “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ