♥ Страданията са валутата, с която се изплащат дълговете и подписаните полици на греха
Job (1905) by Sir William Orpen (1878-1931)
Страданията
Те основават потребната сензитивност, нужна за същинското схващане на любовта.
На пръв взор страданията и любовта са две противоположни величини, само че това е единствено плод на нашето духовно незнание. Любовта, използвана тук като разбиране, е нещо напълно друго от това, което ние разбираме в катадневието си. Но за Великата безначална причина, на която е обещано друго име заради другите езици на земята, тя е нещо напълно друго. Нека да Го назоваваме Абсолютния, Който няма форма, тъй като неговата форма е безграничната галактика. Именно Той, Който е Любов, е позволил страданията не като наказване или отплата, а като пробуждаща мощ, която ни защищава от прекомерното отдалечаване от любовта.
Страданията имат отношение към корените на Вечното дърво на живота. Те са, които изсмукват от плодоносната почва силата и соковете на растението, на непоклатимостта, на могъщата резистентност на дървото, без тях не могат да се развиват стъблото, клоните, листата, плодовете и цялата прелестна корона на дървото.
„ О, за какво са тези премеждия! “ - провикват се с горестна тъга хората на нашия свят. Небето мълчи, изчезва и утешителният глас, който от време на време проехтява в минутите на тежка и мъчителна размисъл. Но Абсолютният към момента не лишава страданията им, тъй като Той не желае да осъди душата, в която живее искрица от Неговата същина, на тесногръд, неправилен живот. В страданията човешката монада позволява сложните въпроси и задания. Какво друго с изключение на страданията дава на възприятията потребната закалка? Без тях индивидът става необработен и недодялан. Страданията ще му придават деликатност, мекост и онази най-съществена съставния елемент на любовта, която се назовава състрадание.
Страданията са способи за растенето по този начин, както вятърът, който люлее стъблата на младата фиданка, я прави устойчива и яка. Чак когато тази фиданка се трансформира в всесилен, внушаващ почитание и мощ дъб, който не се смущава от ветреца и от бурите, тогава той схваща за какво са били потребни страданията на неговото растение.
Никога човек не ще се научи да люби, в случай че не е минал през мъчителната подготовка на страданията. И в случай че в миналото срещнем човек, който има обич, подготвена за лоялност и за всяка жертва, би трябвало да знаем, че той е разрешил въпроса и тайната на страданието.
Има в човешката душа един чужд още алхимизъм, който трансформира страданията в обич. До него са се домогвали единствено тези, които са понасяли чудотворната предприемчивост на страданието.
Великият, Безначалният и Абсолютният, Който е основал всичко и го управлява безпогрешно в пътя на развиването, знае за пътя на душите повече от всеки различен. Той знае, че душите са минали като ангелите в един свят, където има безконечна светлина и естетика. Когато тези души слязат на физическия свят, те бързо усещат и познават ограничаването на този твърд тримерен свят и почват да страдат. Страданието идва освен заради подсъзнателно доловената горест за „ изгубения свят “, само че и заради ред аргументи в материалните закони, които лежат като неразрешени въпроси на персоналната и родова карма. Страданията са валутата, с която се изплащат задълженията и подписаните полици на прегрешението. Чрез тях се изправя нарушеното равновесие на Великата истина и се пробужда в душата свещеното копнение на любовта.
Чрез страданията познаваме чистотата, която в миналото загубихме в мрачните криволичения по свещената пътека.
Освобождаването от страданията не идва посредством натрупването на ненавист към тях, само че посредством обич към нещо, към което се стремиш и копнееш. При всички случаи в живота човек да не позволява подозрение в Божествения промисъл. Той би трябвало да знае и да е безспорно убеден, че пътят, в който е влезнал, е прав. Колкото и сложен да е този път, той ще го води до Абсолютния. Както посредством изкушението небето изпитва убеждението ни, по този начин и посредством страданието изпитва силата на любовта, която имаме.
Понякога индивидът, който е решил да стане възпитаник на великата просвета, бива поставян на мощни прекарвания. С това се калява неговата устойчивост и резистентност на съзнанието му. Животът на земята не може да мине без интензивни прекарвания. Живот без такива прекарвания е живот на спящи души.
Щом човек преживее с достолепие това, което се случва в неговия живот, той ще види и познае небесната обич, която сплотява всички.
Съзнанието на тръгналия по този заветен път би трябвало да е всеки път будно. Той би трябвало да внимава, тъй като в битието има не малко изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, с цел да го примамят, и в случай че е допустимо, да го отклонят от пътя му.
Формата и опаковката на някои феномени, видимо основни, само че в същина незначими, от време на време смущават. Не би трябвало да се смущаваме от тези незначителни неща, а постоянно да търсим поставената ни безконечна концепция. На нея единствено би трябвало да се дава цена.
Който живее в светлина, той би трябвало да разбере, че сенките са нереални. Нека да стане предписание това, че би трябвало умишлено да се отбягват както мислите, по този начин и възприятията, които внасят мрачевина в човешкото схващане.
Три са основните правила: Истината, която изключва всяко удоволствие; Мъдростта, която изключва всяка лекота; и Любовта, която изключва всяко принуждение.
От: „ Съзвездия “ (Есета върху мисли изказани от Учителя Беинса Дуно), изд. „ Бяло приятелство “, 1997 година
Картина: Job (1905) by Sir William Orpen (1878-1931)
