Притча за гнева и белезите, които оставя в душите ни
Живял в миналото експлозивен и невъздържан младеж. Веднъж неговият татко му подал торбичка с пирони и му споделил да забива по един в дървената врата всякога, когато се ядоса.
Първият ден забил десетина. След седмица-две младежът почнал да сдържа гнева си и гвоздеите също почнали да понижават. Постепенно за него ставало все по-лесно да въздържа експлоадиранията си до деня, в който не забил нито един гвоздей в дървената врата. Той споделил щастливата вест с татко си.
Тогава възрастният човек го посъветвал всякога, когато успее да се въздържи, да изважда по един гвоздей от вратата. След няколко месеца синът извадил и последния пирон. Тогава татко му го завел до вратата и му посочил дупките по нея:
-Тази врата в никакъв случай към този момент няма да бъде такава, каквато беше преди. Същото се случва и с индивида, когато го наругаеш и нагрубиш. В душата му остава тъкмо подобен белег - като тези дупки.
