Живял някога един човек. Имал той три мечти – да

Живял в миналото един човек. Имал той три фантазии – да откри добра работа с добра заплата, да се ожени за красиво момиче и да стане прочут по целия свят.
Много неща се случили в живота му, само че тук ще разкажем единствено три от тях.

В едно студено зимно утро, младежът бързал за събеседване за нова работа в една известна компания. До срещата оставали 5 минути, а на него му оставало да измине още много път. Внезапно на пътя си видял паднал по-възрастен човек, който се нуждаел от помощ. Нашият воин го погледнал, помислил го за алкохолик и траял да бърза по пътя си. За благополучие, стигнал в точния момент за събеседването. За жал, не получил мечтаната работа.

В една топла лятна вечер, същият мъж се разхождал из града. Видял група улични актьори и решил да се спре и да се полюбува на тяхното зрелище. Нямало доста фенове, само че пиесата била занимателна и увлекателна. След края, всички фенове приветствали и тълпата почнала да се разотива. Нашият воин и той понечил да си тръгне, само че една ръка го прегърнала през рамо. Била основната героиня – застаряваща актриса-клоун. Тя го попитала, дали спектакълът му е харесал, удовлетворен ли е от актьорите. Но на мъжът не му се водело сходен диалог и бързо-бързо се обърнал и си тръгнал към дома.

В една дъждовна есенна нощ, мъжът бързал да се прибере от рожден ден на собствен другар. Денят бил тежък и той мечтаел по-скоро да си вземе вана и да заспи в мекото си легло. Изведнъж дочул приглушено стенание. Една жена стояла на входа на блока, в който живеел и плачела под дъжда. Била сама, без чадър, мокра и трепереща от мраз. Виждайки мъжа, тя се обърнала за помощ към него. Преживяла била фамилна препирня и желала просто да поговори с някого. Нашият човек се замислил, показал си ваната и постелята, промърморил, че е извънредно изтощен и ангажиран и побързал да се шмугне във входа.

Живял той трагичен живот. И починал.
Попадайки на небето, индивидът срещнал своя ангел-хранител и г о попитал:

– Знаеш ли, аз живях трагичен и никому непотребен празен живот. Имах три фантазии, само че нито една от тях не се сбъдна... Колко тъпо...
– Приятелю, мой, аз направих всичко, за сбъдването на фантазиите ти, само че за това беше нужно само да подадеш ръка, да отвориш очи и сгрееш едно сърце.
– Но защо приказваш?
– Помниш ли падналия на улицата човек? Сега ще ти пояснявам картинката? Този човек беше шефът на компанията, в която толкоз искаше да работиш. Чакаше те доста добра кариера, а ти подмина мъжът, който се нуждаеше от помощ. Единственото, което беше нужно да направиш бе да подадеш ръка.
Помниш ли остарялата актриса, на която дума не сподели? Ако беше гледал деликатно, щеше да видиш, че това е красиво младо момиче, гримирано като смешник, което се бе влюбило в теб от пръв взор. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, красива обич. Всичко, което трябваше да направиш просто да си отвориш очите.
А помниш ли плачещата на входа ти жена? В онази студена дъждовна нощ? Това беше известна писателка, преживяваше фамилна рецесия и имаше нужна просто да поговори с някого от душа, да изплаче тъгата си. Ако й беше оказал помощ да се сгрее и я беше изслушал и утешил, тя щеше да напише книга, в която да опише за това положително. Книгата щеше да я посвети на теб, а ти щеше да станеш прочут – добротата си. Единственото, което беше нужно да направиш тогава – да й предложиш топлината на сърцето си. А ти беше нелюбезен и нечовечен, друже мой.

Човекът въздъхнал надълбоко, схванал грешките си..., само че било към този момент късно.

Затова, вслушвайте се в света в близост, той постоянно предлага благоприятни условия. А помощта – нужно е освен да умеете да поискате, само че да можете и с достолепие да приемате.

Изображение:  " All Souls " Painting by Ronald Raab