Тъжната душа убива по-бързо от всяка болест
Животът не е елементарен. Той е изпълнен с възходи и падения и в случай че душeвността ни не е задоволително мощна, може да рухнем след всяка една компликация, с която се срещнем. Понякога тъгата може по-често да участва в живота ни, в сравнение с насладата. Всеки един от нас има друг предел на болежка и всяка една душа бива наранена по друг метод. Да, всеки го боли друго, само че в последна сметка си приличаме по едно – всички мечтаем за щастието. Но къде е то? Всеки приказва за него и всеки го търси. Едва ли има човек на света, който да не мечтае да бъде благополучен. Но уви – какъв брой от нас могат да се дефинират като такива?
Има доста неща, които ни пречат да бъдем и да се усещаме щастливи. И стремежът за перфекционизъм е измежду тях. Също като това да гледаме по какъв метод живеят хората към нас. И да се съпоставяме с всеки, без да си спомним, че сме разнообразни, с цел да се допълваме, а не съпоставяме или конкурираме. Защото сравнението и желанието да сме най-хубави носи единствено незадоволство, гняв и горест. А кому са нужни?
Ето кои са аргументите, заради които дамите могат да се усещат тъжни.
Липса на работа
Това значими освен за женския пол, само че и за мъжкия. Липсата на работа и най-много затрудненото финансово състояние постоянно карат човек да изпада в меланхолия и обезсърчение. Времената, в които живеем станаха толкоз сложни и за жалост това състояние няма скоро да се промени към по-добро.
Кариерата е тази, която ти дава религия и самочувствие. Когато една жена има лична кариера и е самостоятелна, тя е самостоятелна и задоволена. Дори и да няма шанс в любовен проект, работата е тази, която я утешава. Тя ѝ оказва помощ да преодолява любовните разочарования и е нейната най-голяма упора. А неналичието на работа може да накара и най-смелата и мощна жена да се съобщи в ръцете на отчаянието и да се остави депресията да превземе тялото и душата ѝ.
Неуспехи в любовта
Едва ли има на света жена, която желае да бъде сама и не желае да изпита възприятието обич най-малко един път в живота си. Е, да, може би ще има някои дами измежду четящите, които да отрекат, че се нуждаят от обич, с цел да бъдат щастливи, само че всички знаем, че е точно по този начин. Любовта ни дава сили. Кара ни имаме вяра в красивото, в слънцето, в добротата. Любовта е тази, която ни прави по-смели и с помощта на нея, ние започваме да имаме вяра в своите качества и в самите нас. Любовта ни прави щастливи.
А неналичието на обич ни кара да се усещаме тъжни, обезверени, уязвими и даже гневни. Когато няма обич в живота ни, неговият смисъл се губи. И по този начин постоянно всичко останало ни става изцяло безразлично. Не изпитваме наслада, благополучие, нито пък религия и вяра. Отсъствието на любовта кара хората и най-много дамите да изпадат в тежки депресии, от които доста мъчно може да се спасиш.
Нещастна обич
И още веднъж загатваме любовта и нейното голямо въздействие върху живота и щастието ни. За страдание има доста връзки, в които отсъства любовта, уважението и надлежно щастието. И четейки това, незабавно се сещате за най-малко една ваша близка другарка или позната, която се намира тъкмо в такава връзка – токсична.
Любовните връзки са комплицирани. Всъщност те са доста елементарни, само че ние хората сами ги усложняване и сами се вършим нещастни. Много дами стоят във връзка, която им носи единствено отрицателни страсти. Причините са най-различни, като най-честата е боязън от самотност или неспособността дамата да се устоя сама. Но каквато и да е повода, никоя жена не би трябвало да бъде с мъж, който я кара да се усеща тъжна, нервна или незадоволително добра за него. Защото всички тези отрицателни усеща унищожават душeвността ѝ и нараняват душата ѝ. И доста постоянно дамите с сходни любовни връзки изпадат в депресии и губят интерес към живота.
Тъжната душа убива по-бързо от всяка друга болест. И най-тъжното от всичко това е, че ние сами позволяваме това да се случи с нас. Всичко е в нашите ръце. И щастието. И живота. И любовта. Но сме толкоз заслепени от нереалната визия за живот и триумф, че не може да забележим същински значимите неща, които са смисълът на живота. Но кой е отговорен, с изключение на ние самите?
