Всеки творец трябва да има собствен път, казва скулпторът Георги Георгиев
Животът на създателя е забавен. Всеки ден е друг, а в днешно време и нерешителен, споделя скулпторът Георги Георгиев. Въпреки това е безапелационен: Ако мога да се върна обратно във времето, не бих избрал друга специалност. Занаятът ни е прекрасен, тъй като оставаш знак след себе си.
В изложбата в изложба " Сезони " скулпторът демонстрира произведения, както той се показва - и нови, само че и по-стари, правени в последните 10 години. Това, което ги сплотява обаче е любовта. Повечето неща, които върша са двойка - момче и момиче в ранна възраст, по-късно в зрелост и най-после в залеза на живота, изяснява създателят и прецизира: Когато се занимаваш с изкуство постоянно оставаш млад.
На въпрос: Кога и кой е запалил любовта му към скулптурата? Георги Георгиев с екстаз дава отговор, че това става откакто прочита книгата за Микеланджело " Страдание и екстаз ". Разбира се, не пропуща и ролята на родителите си, които го насочват към изкуството, само че въздействието на книгата е решаващо.
От преподавателите си - професорите Величко Минеков и Емил Попов, Георги Георгиев е научил, че всеки създател би трябвало да има личен път и най-важното, че би трябвало да изпитва обич към това, което основава.
А дали мечтае за момента, в който скулптурите му да бъдат разпознавеми, Георги Георгиев дава отговор, че би се радвал да реализира това, тъй като действително човек се развива всеки ден. А другояче повече от 10 години взе участие в разнообразни симпозиуми по света. Казва, че най-често е бил в Дания и Китай, където се е срещнал със стотици свои сътрудници и никой от тях не прави произведения като неговите, въпреки че не е изключено някъде по света да има ваятел, който работи по сходен метод. Обяснява, че доста малко гледа в интернет за да копира. Това, от което се учи, са старите класици, които по думите му са доста разнообразни: от Фидий и Микеланджело, през Роден и до нашите съвременници.
Още - чуйте в звуковия файл.
В изложбата в изложба " Сезони " скулпторът демонстрира произведения, както той се показва - и нови, само че и по-стари, правени в последните 10 години. Това, което ги сплотява обаче е любовта. Повечето неща, които върша са двойка - момче и момиче в ранна възраст, по-късно в зрелост и най-после в залеза на живота, изяснява създателят и прецизира: Когато се занимаваш с изкуство постоянно оставаш млад.
На въпрос: Кога и кой е запалил любовта му към скулптурата? Георги Георгиев с екстаз дава отговор, че това става откакто прочита книгата за Микеланджело " Страдание и екстаз ". Разбира се, не пропуща и ролята на родителите си, които го насочват към изкуството, само че въздействието на книгата е решаващо.
От преподавателите си - професорите Величко Минеков и Емил Попов, Георги Георгиев е научил, че всеки създател би трябвало да има личен път и най-важното, че би трябвало да изпитва обич към това, което основава.
А дали мечтае за момента, в който скулптурите му да бъдат разпознавеми, Георги Георгиев дава отговор, че би се радвал да реализира това, тъй като действително човек се развива всеки ден. А другояче повече от 10 години взе участие в разнообразни симпозиуми по света. Казва, че най-често е бил в Дания и Китай, където се е срещнал със стотици свои сътрудници и никой от тях не прави произведения като неговите, въпреки че не е изключено някъде по света да има ваятел, който работи по сходен метод. Обяснява, че доста малко гледа в интернет за да копира. Това, от което се учи, са старите класици, които по думите му са доста разнообразни: от Фидий и Микеланджело, през Роден и до нашите съвременници.
Още - чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ