Мик Джагър, карабинерите и Еолийските острови: Където никой не заключва дома си
Представете си Стромболи – дребен вулканичен остров с едвам 500 поданици край Сицилия. Малко след среднощ на 20 май двама карабинери влизат в градината на бистро „ Ла Либрерия “. Те прекъсват празненство с музика под намерено небе. Поводът е краят на фотосите на новия филм на италианската режисьорка Аличе Рорвахер The Three Incestuous Sisters. Продукцията е снимана през последните седмици точно на този остров.
Сред гостите се откроява именитият Мик Джагър. Той играе ролята на надзирател на фара в новия филм. На празненството участват още Дакота Джонсън и носителката на „ Оскар “ Джеси Бъкли. Режисьорът Паоло Сорентино и артистът Джош О’Конър също са част от звездната компания. О’Конър чества своя 36-и рожден ден с торта във формата на вулкана Стромболи. Мик Джагър го прегръща под звуците на Dancing Queen на АББА. Изабела Роселини, която също взе участие във кино лентата, е отлетяла ден по-рано за фестивала в Кан. Именно на този остров нейните родители Ингрид Бергман и Роберто Роселини се влюбват по време на фотосите на кино лентата „ Стромболи “.
Полицейската интервенция наподобява съвсем неуместна за място, което живее главно от туризма. Общинска разпоредба на Липари не разрешава музиката навън след среднощ в сряда вечер. Правилата разрешават шумни занимания единствено в събота и предпразнични дни. Някой от прилежащите къщи се оплаква и карабинерите са длъжни да реагират. Музиката се стопира без кавги, а заведението получава санкция от 1032 евро. Историята за прекъснатото празненство на Джагър бързо обикаля международните медии и провокира бурни реакции измежду локалните.
Местната асоциация Brand Eolie, която обезпечава работа на над 1300 души, публично се извини на музиканта. Те го поканиха да се върне като специфичен посетител на архипелага. Този халюцинационен епизод обаче разкрива доста по-дълбоката същина на Еолийските острови. Това не са просто вулкани, първокласни яхти и фотоси за обществените мрежи. Това е общественост от хора, влюбени в характерната светлина и мириса на сол.
На остров Липари сходни човешки истории могат да бъдат срещнати на всяка крачка. Силвия Карбоне има дребния хотел „ Казаянка “. Тя е родом от Сиена, само че избира острова за собствен непрекъснат дом. Силвия оставя документите на гостите на безлюдна рецепция с необятно отворена врата към улицата. Ключовете за стаите висят на показ и всеки преминаващ може да влезе несмущаван. На остров Липари локалните поданици не заключват къщите си и оставят ключовете на таблата на колите си. На острова никой нищо не краде и доверието сред хората е цялостно.
Силвия споделя своята персонална история, до момента в който пътува към Археологическия музей:
Живях в Сиена до 1989 година Работех в детска градина и имах възприятието, че една част от живота ми е завършила.
Тя е желала смяна, а Липари постоянно е бил нейното леговище. Баща ѝ е бил стихотворец от зоната Кането на острова. Тя си спомня за него с усмивка:
Беше стихотворец. През пролетта сваляше обувките си и не ги обувaше до зимата.
Силвия наследява остаряла фамилна сграда, употребена в миналото за преправка на пемза, и я трансформира в хотел.
Харесва ми да посрещам хора. Това е моят метод да пребивавам.
Винопроизводителят Масимо Ленч също намира своя нов живот тук. Той идва от северния град Бергамо със фамилията си през 2000 година по време на странствуване с яхта.
Влюбих се незабавно в Липари.
Днес неговото имение „ Кастеларо “ е един от най-впечатляващите винени планове в Южна Италия. Винарната „ Кастеларо “ употребява античен способ за развъждане на лозя върху вулканична почва, богата на обсидиан и пемза. Това е образец за „ героично лозарство “, където всяка лоза се обработва ръчно. Лозята са засадени по метода alberello, с цел да оцелеят под непрекъснатия морски вятър. Избата е издигната подземен и употребява естествена вентилация, а колоните ѝ разкриват пластове вулканична история на 20 хиляди години.
Еолийските острови са територия на непрекъсната битка сред индивида и природата. На северния бряг на Липари се намират белите кариери за пемза. Тази промишленост е изхранвала генерации фамилии до 2005 година. Днес изоставените халета и ръждясалите структури наподобяват на фон от постапокалиптичен филм. Пемзата и обсидианът са родени от еднакъв материал, само че са цялостни противоположности.
Остров Вулкано припомня за силата на земята със мощната миризма на сяра. Древните римляни вярвали, че там се намира ковачницата на господ Вулкан. Днес туристите посещават калните бани и вършат преходи до големия кратер с диаметър половин километър. Ресторантът „ Тенеруми “ на остров Вулкано е единственият вегетариански обект в Европа с две звезди Michelin. Шеф готвачът Давиде Гуидара работи с диви треви и артикули от личните градини на хотела.
Архипелагът от седем острова в действителност е единствено забележимата част на голям естествен феномен. Еолийските острови са част от голям подводен вулканичен комплекс, разпрострян се на 200 километра. Островите са се формирали през последния един милион години. Стромболи изригва съвсем непрестанно към този момент повече от две хиляди години. Подземните магми тук са богати на калий и провокират чести трусове.
Организацията Brand Eolie се пробва да промени имиджа на архипелага. Те желаят да покажат островите като целогодишна културна и гастрономическа дестинация. Най-красиви са месеците май и октомври, когато светлината е мека, а улиците са спокойни. Предприемачите се стараят да основат работа за младежите отвън летния сезон.
Не желаеме младите да отпътуват вечно.
На остров Салина животът тече по друг метод измежду лозя и маслинови дървета. Там е сниман филмът „ Пощальонът “, трансформирал острова в знак на средиземноморската хубост. Панарея притегля първокласните яхти, до момента в който Филикуди и Аликуди остават съвсем диви. В Аликуди няма коли, а магаретата към момента придвижват багажа по каменните стълби.
Еолиите не оферират елементарен живот. През зимата морето постоянно прекъсва връзките с континента. Единствената връзка остават фериботите. Именно тази изолираност основава чувството за особена независимост. На Липари няма летище, а най-бързият метод за стигане е с транспортен съд от пристанище Милацо в Сицилия. Тук времето има друга скорост, а всеки залез припомня за какво античните гърци са считали тези острови за дом на боговете.
