Животът на Женг Пингру, макар и кратък, е изпълнен с

Животът на Женг Пингру, въпреки и къс, е изпълнен с доста събития и промени, протичащи се по време на Втората китайско-японска война. В окупираният град Шанхай социалистката борави с чара си и известността си, с цел да помогне на страната си да се освободи от вражеските набези. Нейната история по-късно се трансформира и във вдъхновението на доста романи и филми.

Тя е родена през 1918 година в провинцията Женжианг, намираща се в Източен Китай, в интервал, в който страната ѝ е разпокъсана от продължителни цивилен войни. Баща ѝ е Женг Юан – прочут китайски националист – е на посещаване в Япония и се среща с любовта на живота си, майката на Пингру – Ханако Кимура. За времето си Пингру като дете от разбъркан брак е необичайност, само че ще употребява това в своя изгода, по-късно в живота си. Дамата владее съвършено китайският и японският.

За десетилетия Китай се намира в политическа неустойчивост, още откогато британците се намесват в по този начин наречената Опиумна война през 19 век. Между 10-те и 30-те години на 20 век няколко разнообразни групи се появяват и се надпреварват за власт и с нея да построят новият Китай. Най-силните политически сили са Куман Танг (националистите) и комунистите. Бащата на Пингру е старши пълководец на националистите и служи на Сун Ятсен – първият президент на Република Китай. Той работи и известно време като професор в университета Фудан в Шанхай, който е учреден през 1905 година. Пингру, вместо да отиде на сигурна позиция в университета, в който преподава татко ѝ, взема решение да следва право и политология в колежът Шанхай.

Семейство Женг са много известни измежду шанхайските социалисти и постоянно посещават разнообразни мероприятия и събития, проведени от висшите общества там. Пингру постоянно участва на тях и набира известност, поради неповторимата си хубост, пристигнала в резултат на смесената си народност. Знак за налагането на нейната визия измежду социалистите е появяването ѝ в списания като Лианю – едно от най-разпространените по това време, когато е едвам на 18 година през 1937 година.

Скоро тихият ѝ и спокоен живот ще се преобърне и младата госпожица ще бъде забъркана в политическите игри за власт, които опустошават Източна Азия. Още от началото на века Японската империя набира сили на западния Тих океан. Първо японската армия сполучливо причисляват Корея към личната си територия и по-късно се насочват към Китай. През 1931 година Манджурия е открита като марионетната страна Мачукуо, където се намира в този момент Североизточен Китай. Конфликтите сред двете страни избухват години напред, само че те не се разрастват отвън битки за територии и дипломатическо напрежение.

Въпреки че Пингру е на половина японка, тя е изцяло срещу експанзията от японските бойци към китайските жители. Макар и пълнолетна неотдавна, тя взе участие в шанхайски митинг против експанзията на Японската империя в Северен Китай. Демонстрациите не оказват помощ, неизбежният спор се случва през юли 1937 година, прочут като Инцидентът на моста Лугоу. С това се слага и публично началото на Втората китайско-японска война. Неспособността на Китай да се модернизира задоволително бързо и да реализира връзки със Запада, както прави врага му, изиграва огромна роля в загубата на тази борба. За няколко месеца Япония съумява да плени огромни градове като Шанхай и Нанкин, само че те не са публично анексирани към Манджурия, а по-скоро основават провинциално държавно управление в тях. В разследване на тези събития се основава режимът на Уан Дзинуей през 1940 година.

Тези държавни управления са ръководени от китайски колаборационисти, работещи под властта на японците. След рухването на Шанхай в ръцете на врага, Женг дружно с други деятели, се причислява към растящата китайска съпротива, а скоро по-късно става националистически разузнавач под прикритие. Тя е значима част от екипът, поради способността си да приказва японски, когато навлиза във вражеската територия. Заминава се с подслушване и записване диалози сред японски офицери и бойци. Това е единствено началото на една доста по-вълнуваща задача.

Най-тежката задача, която ѝ е предоставена, е убийството на Динг Мокен. Мишената ѝ е някогашен политик, само че с последването на японската окупация той се причислява към тайната полиция на колаборационистите. Активен в Шанхай, Динг даже открива своето централно ръководство в града. На това място са арестувани и измъчвани пандизчии, всички с щемпел – врагове на новия режим. Женг е определена за задачата в резултат на обстоятелството, че по някаква случайност Динг е бил шефът на гимназията, в която е учила като дребна. Според опозиционното придвижване, предходната връзка с него може да употребява за примамване на задачата, а по-късно и за елиминиране. През 1939 година се реализират няколко инцидентни срещи на двамата по улиците на града или по другите мероприятия, които постоянно посещават. Планът се трансформира доста, откакто омразата се заменя с по-топли усеща. Пингру има свободата да рапортува всяко негово придвижване и го прави.

Взима се решение по кое време и къде Динг би трябвало да почине – на 21 декември през нощта. Датата не е инцидентна, двамата са поканени на светско събитие от другар и считат да го посетят. Инструкции са, че на връщане от празненството тя би трябвало да накара обичания си да я закара до улицата Нанкин. Ролята ѝ в цялата интервенция е единствено да заведе Динг на точната локация, където дебнещите палачи ще довършат задачата.

Както е уговорено Пингру загатва на Молкен, че в действителност доста желае да спре с него до магазин за облекла, където си  е харесала едно доста красиво палто. Той се съгласява, само че когато идват вижда двама подозрителни мъже, въртящи се към магазина от другата страна на улицата. Недоверчивият мъж бързо взема решение да излезе начело и се затичва към колата си, преди убийците да имат късмет за го гръмнат в главата, до момента в който Женг още е в магазина. Опитът им приключва с неуспех, който заплашва и самата шпионка.

Не лишава дълго време на Динг да осъзнае, че ласките на Пингру са свързани с неговото непринудено ликвидиране. За увещание той написа писмо на обичаната си, канейки я в централното си ръководство на къс диалог. Преди дамата даже да е имала късмет да стъпи в постройката е задържана от тайната полиция. Тя прекарва няколко седмици в ареста преди да се вземе окончателното решение за нейната екзекуция. Убита е на загадка локация през февруари 1940 година на 22-годишна възраст. По-голямата част от фамилията ѝ не доживява да види освобождението на Китай – единствено 5 години по-късно, в резултат на тежките сражения.

Молкен продължава да държи високи позиции в Народното събрание – първо като министър председател на културата и по-късно на превоза. Неговото царуване завършва малко преди края на войната, когато японците го упрекват в измяна и го екзекутират.

Снимки: Wikipedia