Отпусни се, красива си и така с всичките си недостатъци! Съвършенството е илюзия, която кара хората да страдат
Животът е сложен. Животът от време на време ни изпраща тествания, които си мислим, че не може да преодолеем. Изпитания, които ни разрушават на дребни късчета и оставят след себе си една огромна празнина. Понякога тези тествания не идват като поредни събития или случки, а като хора. Хора, които се преструват за наши другари и хора, които добре играят своите функции. Те играят по метод, по който съумяват да заблудят даже и най-мъдрия човек.
И елементарно попадаме в клопката им, изключително в случай че сме жадни за обич. Още повече, когато те ни споделят това, което ние желаеме да чуем. И дават обещание, че ще ни дадат нещото, от което имаме най-голяма потребност. Но когато разкрият същинската си същина, разочарованието може да ни убие.
Възможно е с години да се упрекваме за това, че сме ги позволили толкоз близо нас, с цел да ни наранят. Че сме си разрешили да се разкрием пред тях и да покажем накърнимост. А те просто са играли. Но нямаме виновност, че са положителни артисти, нито пък, че ние сме жадни за обич. Кажете ми кой естествен човек не мечтае да обича, само че и да бъде обичан в това време? Любовта, която дава, да се връща назад при него?
Истината е, че всеки ще бъде засегнат от някой различен, както и ние самите ще нараним част от хората, които ще срещнем. Но дали в действителност тези хора нараняват нас или по-скоро ни боли от нашите лични упования по отношение на тях? Независимо от това какъв брой ще те наранят, би трябвало да се научиш да се изправяш всякога, когато падаш.
Нормално е да падаш. Нормално е да се проваляш. Нормално е да се чувстваш от време на време по този начин, като че ли си на ръба на нервна рецесия. Като детонация, която всеки миг ще се взриви. Няма постоянно щастливи и усмихнати хора. Забрави за съвършения живот, той е заблуда.
Чувствата и страстите, които крием надълбоко в себе си и не ги споделяме с близките, рано или късно излизат от нас. Хората сме дъга от страсти, мемоари, усеща. И без значение какъв брой разнообразни сме по отношение на физическите ни характерности, истината е, че всички ние си приличаме толкоз доста.
Копнеем за любовта, щастието и красивия живот. Искаме да бъдем щастливи и да живеем умерено. Но не осъзнаваме, че ние самите сме виновни за това. Не бива да чакаме прекомерно доста от другите, тъй като в последна сметка никой не ни е задължен, както и ние не сме длъжни на никого. Трябва да се научим да обичаме себе си и да разчитаме единствено и само на нас самите.
Вярата в Бог е тази, която ни крепи и която ни дава сили да продължим да живеем, когато ни се умира. Когато извънредно ни боли и когато душата ни скърби. За условия, отминали моменти, хора. Чувствителността, която притежаваме е тази, която ни прави по-силни. А вярата, че в миналото ще срещнем Любовта и копнежът по нея, потвърждават, че ние сме хора.
Бъдете малко по-мили с другите. Не знаете през какво минава индивидът против вас. Бъдете по-мили и със себе си. Захвърлете стремежът за перфекционизъм, който води до извънредно отчаяние и ви кара да се чувствате постоянно неудовлетворени и непълноценни.
Съвършенството е заблуда. Отпусни се. Красива си и по този начин с всичките си дефекти. Плакала си? Нормално е да плачеш, когато обичаш. Допуснала си неточност? О, блага, кажи ми кой не е? Грешките са неизменима и значима част от нашето израстване. Била си отхвърлена? Понякога не ни е писано да бъдем с хората, с които желаеме. И не може да създадем нищо друго, с изключение на да приемем този факт и да продължим напред.
Болката и обидата все в миналото ще си отидат от нас. Може би част от тях ще останат надълбоко в сърцата ни и ще ни припомнят понякога за огорчението от несподелената обич, само че пък… това е Животът. И от време на време просто би трябвало да се примирим. За несподелената обич. За проваления изпит. И за несполучливите опити. Защото не е значимо какъв брой пъти падаш, а дали се изправяш всякога по-късно. Защото по този начин се става мощен човек.
А ти си мощна. И можеща. И красива. И би трябвало да живееш. Напук на всичко. Напук на всеки. Заради теб самата. Животът е скъп подарък от Бог. И е същинска привилегия, че си жива. Помни това. И си спомняй за това всякога, когато ти се умира. Всеки път, когато боли. Защото ти си мощна и може да преодолееш всичко. Просто вярвай. Силно. В Бог. И в себе си.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
