Животът е най-приятен, когато нищо не мислим... ~ Софокъл (Portrait

" Животът е най-приятен,
когато нищо не мислим... " ~ Софокъл

(Portrait of Erasmus of Rotterdam writing, 1523, by Hans Holbein the Younger, Kunstmuseum Basel)

Глупостта е на всички места
Най-напред вижте с каква далновидност се е погрижила природата, тази майка и създателка на индивида, та на никое място да не липсва фалшификация от нелепост. Според мнението на стоиците мъдростта не е нищо друго с изключение на следване на разсъдъка, а нелепостта е вълнуване от напора на възприятията. За да не бъде животът им печален и печален, Юпитер е дарил на хората повече усеща от разсъдък – отношение двадесет и четири към едно. Освен това той затворил разсъдъка в тясно ъгълче на главата, а цялото останало тяло дал на пристрастеностите. При това единствено на един разсъдък противопоставил два най-необуздани тиранина: гневът, който е затънал като в цитадела в гърдите и в самото сърце, извор на нашия живот, и похотта, която има цялостна власт чак до края на мъжката възраст. Делничният човешки живот напълно ясно демонстрира какъв брой е слаб разсъдъкът против тия два врага. Докато разсъдъкът стачкува до пресипване и проповядва нравствени правила, тъй като единствено това му е разрешено, гневът и пристрастеността мятат примка на своя стопанин и с още по-голяма ненавист викат против него, до момента в който той отстъпи отпаднал и съобщи ръцете си.

Както няма нищо по-глупаво от ненавременна мъдрост, по този начин също няма нищо по-неблагоразумно от побъркано здравомислие. Побъркан назовавам всекиго, който не се преценява със съществуващото състояние и не желае да върви в крайник с времето, който не помни главния закон на всеки гуляй – или пий, или си върви – и който желае комедията да не е комедия. Напротив, същинско здравомислие е, щом си се родил смъртен, да не желаеш да бъдеш умен повече от вероятното: или доброволно да бъдеш благосклонен към множеството, или вежливо да грешиш с него. Но това е същинска нелепост, споделят някои. Няма да диспутирам с тях, само че от своя страна и те би трябвало да признаят, че това е точно да играеш комедията ни живота.

Създаденото от природата какъв брой доста надминава във всяко отношение това, което е основало изкуството, подражавайки на нея! Никога не бих могла да възхваля оня петел Питагор, който самичък е бил всичко: мъдрец, мъж, жена, цар, частно лице, риба, кон, жаба, мисля даже и гъба, само че не считал никое животно по-нещастно от индивида, защото всички други живи същества били удовлетворени от даденото им от природата, а единствено човек се опитвал да излезе от границите на своята орис.

Колко малко наподобяват нещастни пък ония, които са най-близко до мозъка и нелепостта на животните и не замислят нищо отвън човешките благоприятни условия. Нека се опитаме да поясним това не със философски ентимеми, само че с един най-прост образец. Няма нищо по-щастливо от оня жанр хора, които нормално назовават шутове, глупави, елементарни и безумни. Това са най-хубави имена съгласно моето мнение. На пръв взор може би ще кажа нещо неуместно и неуместно, само че то си е самата чиста истина. Преди всичко тия хора са свободни от какъвто и да било боязън от гибелта – това не малко зло, заклевам се в Юпитер. Те не познават гризене на съвестта, не се плашат от таласъми, не треперят от призраци и вампири, не се изтезават от боязън пред надвисващи беди, не се тревожат от вяра за бъдещи добрини. Изобщо не се раздират от хиляди грижи, с които е цялостен нашият живот. Не се срамят, не отдават почести, за нищо не молят, не завиждат, не обичат. Прибавете към това, че освен те самите се радват, скачат, пеят и се смеят, само че и на всички, с които се срещат, доставят наслада, закачливост, забавление и смях, като че ли са пратени по милостта на боговете, с цел да разведрят тъгата на човешкия живот. Поради това и хората, които имат най-различно отношение едни към различен, всички обаче се отнасят по един и съши метод с глупавите, като към близки, викат ги на посетители, хвалят ги, глезят ги и в неволя им се притичват на помощ; разрешават им безнаказано да приказват и да правят каквото си желаят. Никой не желае да им вреди, даже и дивите зверове не им вредят заради някакво естествено възприятие за тяхната непорочност.

Вече признахме, че всички усеща са подвластни на Глупостта. По този белег хората разграничават мъдреца от глупавия: първият се води от разсъдъка, а вторият от възприятията. Тъкмо по тази причина стоиците държат настрани мъдреца от всички безредици като от люти заболявания, а възприятията са освен водачи на всички, които бързат към пристанището на мъдростта, само че са и като шпори и остен при всяко проявление на добродетелта и подбудители към всяко положително дело. Наистина срещу това се афишира Сенека, този двоен стоик, който не разрешава на мъдреца каквото и да било душевно неспокойствие. Но по този метод той не оставя нищо от индивида, само че основава по-скоро някакъв нов господ, който в никакъв случай не е съществувал, нито ще съществува. Или още по-ясно да се изразя, Сенека издига мраморно сходство на човек, вцепенено и лишено изцяло от всякакво човешко възприятие.

Допускам, че самата природа се грижи да не се популяризира нашироко измежду смъртните тая болест – мъдростта. Известно е, че синът на Цицерон бил неподобаващ за името на татко си, а мъдрият Сократ имал синове, които приличали доста повече на майка си, в сравнение с татко си, или както напълно вярно е писал някой си – глупаци.

Покани мъдреца на гощавка и той ще смути всички или с тъжното си безмълвие, или с неуместните си въпроси. Викни го на танци и ще видиш, че играе като камила. Вземи го със себе си на публични занимания и той ще скапе удоволствието на народа единствено с навъсеното си лице. Ето за какво мъдрецът не е потребен нито на себе си, нито на родината си, нито пък на околните си, тъй като е некомпетентен в най-обикновените каузи и е прекомерно надалеч от общоприетото мнение и общоустановените традиции. Поради това огромно отдалечаване от живота и нравите по нужда се поражда ненавист. Какво в действителност става измежду смъртните, което да не е цялостно с нелепост, т.е., което да не се прави от глупци и измежду глупци?

Даже когато дамата се опита по някакъв метод да наподобява мъдра, тя не реализира нищо и става двойно по-глупава; все едно, че някой желае да заведе вол на атлетически надпревари макар всевъзможен разсъдък, както се споделя. Удвоява порока си всеки, който макар природата рече да му сложи багрило на добродетел и да трансформира дарбата си. Право споделя гръцката поговорка: „ Маймуната си е постоянно маймуна, даже да бъде облечена с багреница ". Също по този начин и дамата си е постоянно жена, т.е. глупава, каквато и маска да си сложи. Но аз не считам дамите толкоз глупави, та да се обидят от тия ми думи, тъй като и аз самата съм жена, затова Глупостта им приписва нелепост. Ако вярно обмислят работата, дамите ще би трябвало да признаят, че дължат на Глупостта това, че са доста по-щастливи от мъжете.

Колко малко бракове щяха да останат дълготрайни, в случай че множеството каузи на съпругите не останеха секрети заради безгрижието и тъпотата на мъжете! И това справедливо се отдава на Глупостта. Тя има заслуга, та брачната половинка да е към момента блага на брачна половинка си и мъжът да е благ на жена си, домът да е спокоен и да се резервира фамилната връзка. Служи за подбив излъганият мъж, рогоносецът, и по какъв начин ли не го назовават, когато с целувки суши сълзите на прелюбодейната си брачна половинка. Колко е по-добре обаче той по този начин да се заблуждава, вместо да се изтезава от ревнивост и да изпълва всичко с нещастия!

Нека се върна отново към щастието на глупавите. След като прекарат живота си в огромна наслада, без никакъв боязън от гибелта и предусещане за нея, те отиват напряко в Елисейските полета, с цел да забавляват там с шегите си благочестивите и безгрижни души.
Нека в този момент съпоставим някой влъхва със ориста на този малоумен шут! Нека си представим някой човек, пример на мъдрост, който цялото си детство и младост е прекарал в проучване на науките, а най-приятната част от живота си е изхарчил в бдения, грижи и изтощителен труд, та не е могъл да вкуси през останалата част от живота си ни минимум наслаждение. Той е спестовен, безпаричен, печален, начумерен, придирчив и нечовечен към себе си, за другите нетърпим и омразен, и се разделя с живота преди време. Впрочем какво значение има по кое време ще почине човек от тоя тип, който в никакъв случай въобще не е живял! Ето ви съвършения облик на влъхва!

Човешкият живот въобще не е нищо друго с изключение на игра на нелепостта.

Фрагменти от Μωρίας Εγκώμιον, 1510, " Възхвала на Глупостта ", изд. Народна просвета
Изображения ~ wikimedia.org