Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш

" Животът е къс. И би трябвало да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е неприятен. Да захвърлиш неприятната книга. Да си тръгнеш от неприятния човек. Те са доста - нещата, които не можеш да захвърлиш. Дори от незначителност да си тръгнеш. Много са. Времето е по-скъпо. По-добре да се наспиш. По-добре да хапнеш. По-добре да погледаш огън, дете, жена, вода.

Музиката стана зложелател на индивида. Музиката се натрапва, пъха се в ушите. През стените. През тавана. През пода. Вдишваш музиката и ударите на синтезаторите. Ниските удрят в гърдите, високите вибрират в пломбите.

Представлението не е толкоз безочливо, само че от него също не можеш да си тръгнеш. Шъткат ти. Възмущават се. Спъват те. Харесва им.
Компютърът е прихватлив, свети като видение, приканва като търговка на пазара. Ровиш, търсиш, търсиш. Е, намираш нещо, опитваш се да го приспособиш, изхвърляш, още веднъж ровиш, намериш нещо, въртиш го в главата си, въртиш-въртиш и го изхвърлиш. Общи мисли. Общи приказки.

Не! Животът е къс.

И единствено книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма безочливост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака по кое време ще я вземат две топли ръце. И тя ще се отвори. Ако беше по този начин и с хората. Много сме. Не можеш всички да прелистиш. Дори един не можеш. Дори своя човек не можеш.

Себе си даже.

Животът е къс. Нещо ще се отвори единствено. За нещо ще установиш предписание. За останалото няма време. Законът е един: тръгваш си. Захвърляш. Бягаш. Затваряш или не отваряш! За да не му дадеш мига, предопределен за различен. "

Михаил Жванецки, роден на 6 март 1934 година, е украински публицист, стихотворец, сатирик и артист в личните си пиеси и сатири. Известен е с голямото си творчество и несравнимото си възприятие за хумор