Живот в мазе. Почти без храна и вода, на минусови

Живот в мазе. Почти без храна и вода, на минусови температури, до момента в който на открито падат бомби. Това е животът, който Нина и над 100 000 души водят към този момент повече от месец. 

Нина идва от Киев още при започване на войната. С 10-годишния си наследник и тяхната котка. Благодарение на непосредствен другар, се качват в рейсовете обезпечени от българското посолство. Решението да тръгне, взима за половин час. Събира багажа си, само че оставя сърцето си. Не в Киев, а в родния й град-  Мариупол.

Майка й, брат й, брачната половинка му и трите им деца. Нина приказва за тях. 

“Защото виждам какво се случва там. Ужасяващо е.  Моля се най-малко да имат храна ”, споделя през сълзи Нина, която от 2-ри март няма връзка със своите близки.

“До 17 март нямаше никакъв знак от тях. На 17-ти се организира един от кръговете на договаряния сред двете страни и бомбардировките понижиха. Тогава фамилията ми употребявали момента и съумели да избягат в покрайнините на града. По-далеч не посмели, било прекомерно рисково. Там също нямало ток и отопление, само че най-малко било малко по-спокойно. Тогава се свързаха с мен и ми описаха, че миналите 15 дни в действителност са ги прекарали в мазе. Защото бомбардировките и обстрелът не са прекъсвали даже за момент ”, описа още дамата. 

“Нямало храна, нямало вода, нямало нищо. Всички магазини били опразнени от дълго време, само че запасите стигнали за към 2 седмици. Палели огън да се стоплят и да топят сняг, с цел да имат вода. Ако някой от съседите открие някаква храна, се събирали дружно, с цел да я разделят на дребни части, да могат повече хора хапнат нещо. Знам, че региона, в който се намира родния ми дом, е погубен. Може би той също е срутен. По улиците има тела, които просто си лежат по този начин, тъй като няма по какъв начин да бъдат заровени. Има и тела на деца ”, споделя Нина. 

Докато се укривал в бомбоубужище, умрял и чичо й. Каква е повода за гибелта му, Нина не знае. Не може да се свърже с братовчедите си. Знае обаче, че той също не е заровен.

“Две наши познати изчезнали. Близките им ги търсили с дни. Накрая били открити. С раздрани облекла, най-вероятно изнасилени, с белези от побой върху лицата. Стреляли по хора, стреляли по коли, взривявали коли! Няма по какъв начин да избягаш. Хората там са в капан, в бомбоубежищата! Можеш да рискуваш, само че не и в случай че имаш възрастни или трудноподвижни родители или родственици. Няма по какъв начин да ги оставиш и да тръгнеш, доста хора са в тази обстановка ”, споделя още Нина. 

За последно тя беседва с брат си преди седмица. Споделя й, че в региона, в който се намират, съветски бойци стартират да се настаняват в къщите към тях. И че може би ще опитат да потърсят нов заслон. Оттогава връзка със фамилията си Нина още веднъж няма.