Ужасяващата съдба на кинозвездата от 70-те Виолета Донева
Живот като трогателен филм има. Началото е повече от ужасяващо – татко й, който не помни е царски офицер и е разстрелян от Народния съд, когато тя е единствено на годинка и половина. Месеци по-късно майка й е прибрана от „ националната власт ” и 8 месеца е в неопределеност. Грижата за бебето Виолета е оставена на бабата, която получава период от 12 часа да напусне фамилния апартамент в най-баровската махала на София край Докторската градина. Двете са на произвола на ориста. Приютява ги в мазето си един юрист.
По това време подпомагане на майка и щерка на „ врагове на народа ” е еднакво на помощ за евреи при предходния пронацистки режим. Докато бабата и внучката се крият в подземието, чичо Борис, който ги е приютил им урежда като юрист рандеву с майката, която е зад решетките в Централния софийски затвор. По-късно майката е освободена, само че е оставена без приходи, а бабата умира от рак. Чичо Борис носи на нещастните си „ квартирантки ” храна в кутия от обувки.
Когато времената на репресии омекват, въпреки всичко майката се класира в това, което в този момент е НАТФИЗ и стартира с обиколките на провинциалните театри, където работи. Заплащането е повече от нищожно – чай, сирене и самун е менютото на бедните богати девойки. Но Виолета става отличничка на гимназията в Кюстендил, след това се записва Театралната академия. Там среща и се дами за режисьора Людмил Стайков, като става и звездата на дебютния му филм от 1972 година Обич, в който си партнира със Стефан Данаилов, Невена Коканова и другите суперзвезди на тогавашното ни кино. Лентата й донася награди в Москва, Париж, Златната роза във Варна. Заради антифашистката нишка, Стайков и Донева са харесани във Франция и са пратени на специализация там през 1974 година В Париж се срещат с други леви интелектуалци като Ив Монтан и Марина Влади, която пък включва след брака си и самия съветски бард Висоцки в компанията им.
Когато се връща в България, фамилната двойка прави освен сина си Иво – през днешния ден и той е режисьор, само че и кино лентата Допълнение в закона за отбрана на страната по сюжет на навършилия преди дни 100 година Анжел Вагенщайн. Отново възторг. По-късно пътищата на създателите се разделят, Виолета се дами за състезател. А Стайков прави суперпродукциите си Хан Аспарух и Време разделно по починалия от дни Антон Дончев, което му донася депутатско място и издигане до кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Донева все по-малко е снимана в киното през 80-те, след това то де факто стопира през 90-те. Но тя играе на сцената чак до началото на предишното десетилетие, като даже стига до шеф на Театър Възраждане, макар че театралната аудитория я познава основно от функции във Военния спектакъл.
създател: СЛАВА
...
По това време подпомагане на майка и щерка на „ врагове на народа ” е еднакво на помощ за евреи при предходния пронацистки режим. Докато бабата и внучката се крият в подземието, чичо Борис, който ги е приютил им урежда като юрист рандеву с майката, която е зад решетките в Централния софийски затвор. По-късно майката е освободена, само че е оставена без приходи, а бабата умира от рак. Чичо Борис носи на нещастните си „ квартирантки ” храна в кутия от обувки.
Когато времената на репресии омекват, въпреки всичко майката се класира в това, което в този момент е НАТФИЗ и стартира с обиколките на провинциалните театри, където работи. Заплащането е повече от нищожно – чай, сирене и самун е менютото на бедните богати девойки. Но Виолета става отличничка на гимназията в Кюстендил, след това се записва Театралната академия. Там среща и се дами за режисьора Людмил Стайков, като става и звездата на дебютния му филм от 1972 година Обич, в който си партнира със Стефан Данаилов, Невена Коканова и другите суперзвезди на тогавашното ни кино. Лентата й донася награди в Москва, Париж, Златната роза във Варна. Заради антифашистката нишка, Стайков и Донева са харесани във Франция и са пратени на специализация там през 1974 година В Париж се срещат с други леви интелектуалци като Ив Монтан и Марина Влади, която пък включва след брака си и самия съветски бард Висоцки в компанията им.
Когато се връща в България, фамилната двойка прави освен сина си Иво – през днешния ден и той е режисьор, само че и кино лентата Допълнение в закона за отбрана на страната по сюжет на навършилия преди дни 100 година Анжел Вагенщайн. Отново възторг. По-късно пътищата на създателите се разделят, Виолета се дами за състезател. А Стайков прави суперпродукциите си Хан Аспарух и Време разделно по починалия от дни Антон Дончев, което му донася депутатско място и издигане до кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Донева все по-малко е снимана в киното през 80-те, след това то де факто стопира през 90-те. Но тя играе на сцената чак до началото на предишното десетилетие, като даже стига до шеф на Театър Възраждане, макар че театралната аудитория я познава основно от функции във Военния спектакъл.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ