Живеем във време на пробуждащо се съзнание – време, в

Живеем във време на пробуждащо се схващане – време, в което изследваме по какъв начин да придадем на свещената женственост по-централен фокус в живота си, с цел да спрем войните, да пробудим състраданието в хората и да се погрижим за майката Земя, която ни дава всичко, от което се нуждаем. В днешното време на огромна смяна е от извънредно значение, да не кажем въпрос на живот и гибел, дамите да се свържат с дълбокото си вътрешно знание и могъщата си креативна сила, с цел да намерят своята пристрастеност и да преобразят света.

Жените в туземните култури
В доста туземни култури по света от австралийските туземци до изконните поданици на Северна и Южна Америка, дамата се смята за свещена, защото е мощно обвързвана с природата, раждането, живота, гибелта, лечебните растения и духовното познание. В тези антични култури свещената женственост се изявява наедно със свещената неустрашимост. Както женският, по този начин и мъжкият аспект на човечеството носят своята скъпа мъдрост и качества. Тези два аспекта се съчетават във всеки един субект, с цел да основат баланс, който утвърждава живота. Но в модерното общество прекомерно постоянно мъжките качества се ценят повече от женските, което основава дисбаланс, подхранван от неустановеност и бездънен боязън. Ако отворим живота си за свещената женственост, бихме възстановили салдото, бихме придобили убеденост и целокупност и бихме развили смелостта да преодолеем страховете си.

В книгата “Свещенният обръч – възобновяване на женствеността в американските индиански обичаи ”, Пола Гън Алън написа:
“В племенните култури царува най-често матриархат и в никакъв случай патриархат. В племенните матриархални системи разнообразни видове персони и темперамент могат да действат добре в обществения ред, тъй като системите са фокусирани върху обществената отговорност, а не върху привилегията. Добруването на младите е от първостепенна значимост, акцентира се фактът, че всички форми на живот се допълват, а централността на мощните дами за общественото благоденствие не се слага под подозрение. ”

Определено е пристигнало време да позволим на дамите да се изявят със своята грижовна, упорита и дива природа, което ще докара до голяма обществена смяна. Време е да се обърнем към свещената женственост, която можем да открием в толкоз доста туземни култури, и да почерпим от нейната мъдрост, с цел да открием нови способи да почитаме Земята и да почитаме нейното обилие.

Дивата природа спяща вътре в нас

Когато човек е обвързван със своето най-дълбоко вътрешно познание, когато може да чуе “гласа на душата ”, той усеща мощна връзка с вселената. Тогава той е кадърен да следва своята вътрешен глас без да прави догадки и без да се съмнява в себе си. Но в днешно време прекомерно постоянно интуицията е притъпена от безкрайните описи със задания и графиците, финансовите проблеми и терзанията по отношение на това какво ще си помислят за нас хората. Списъкът с притъпяващи фактори продължава до безспир. Но дивата жена вътре в нас е способна да се освободи от всички тези терзания, с цел да ускори това, което е най-важно за душата, а точно поривът на сърцето към това, което тя в действителност обича и което е предначертано за нея в този свят.

За да бъдем цялостни и изпълнени, всички ние имаме потребност да разгърнем своя същински Аз пред света. Всеки един от нас има по нещо доста особено и неповторимо за шерване с другите. Ето за какво е нужно всеки човек на Земята да усети свободата да показа този подарък, с цел да можем дружно да създадем справедливия, природосъобразен свят, в който толкоз желаеме живеем.

А всичко това стартира от вътрешната страна. Можем да създадем първата крачка като открием дивата природа във всеки един от нас и й позволим да се прояви в живота ни. Веднъж откакто намерим вътрешния глас – същият глас, който е направлявал нашите предшественици по пътя към лечебната мъдрост и духовното познание, ние се допираме до Свещената Женственост, която направлява всяка една от нас и всеки един от нас. Когато позволим на този интуиция да стане по-силен, когато в действителност се вслушваме в него и го почитаме, ще разберем какъв е нашият подарък и по какъв начин да го споделим със света.

В своята книга “Бягащата с вълци. Инстинктивната природа на дамите ”, доктор Клариса Пинкола Естес написа за женската природа:

“Не е съвпадане, че девствената природа на планетата изчезва, дружно с изчезващото схващане за нашата лична вътрешна дива природа. Не е толкоз мъчно да прозрем за какво старите гори и старите дами се възприемат като не изключително значими запаси. Не е такава тайнственост. ”

Какво се случва, когато дамите се отворят към своята най-дълбока дива природа?

Д-р Клариса Естес е специалист по проучването на групи и племена. Тя работи с дами, които желаят да възстановят връзката със своя същински естествен Аз, която може да е била изгубена по доста аргументи. Клариса употребява сънищата и спомените и ги проучва, употребявайки приказки, митове и легенди, които обгръщат голям брой култури и разкриват дълбоки истини по отношение на женската душа. Според Клариса, когато дамите затвърдят връзката си със своята дива природа, те получават непрекъснат вътрешен наблюдаващ, вътрешно познание, визия, прорицателност, ентусиазъм, вътрешен глас, ентусиазъм за деяние, творчество, досетливост, както и вътрешен слушател и консултант, който направлява, предлага и подтиква към ослепителен живот както във вътрешния, по този начин и във външния свят. Когато дамите поддържат връзката си с тази дива природа, това ги озарява. Този див преподавател, дива майка, див наставник, поддържа техния вътрешен и външен живот, без значение какво се случва. “Така, тук думата “див ” не се употребява в своето съвременно омаловажително значение в смисъл на “извън надзор ”, а в своя първичен смисъл, който значи да живееш натурален живот. ”

Когато същинската ни природа е наш съдружник, водач, образец за подражателство, преподавател, ние гледаме освен с двете си физически очи, а с множеството очи на интуицията.

“Дивата жена носи в себе си лековито ковчеже, а там има всичко, което една жена има потребност да бъде и да знае… И като при всяко изкуство, дивата жена живее в сърцето, не в главата… Тя нашепва от нощните сънища, оставя след себе си диви коси и кални стъпки върху женската душа… Тя е гласът, който насочва: “В тази посока върви, в тази посока… ” Тя идва от бъдещето и по едно и също време с това от началото на времето. ”

Коя е дивата жена през днешния ден?

Дивата жена е тази, която не се опасява да отхвърли публичните правила, с цел да вкара велика смяна, за която знае, че е значима и нужна. Нейната вътрешен глас е ясна и мощна и дивата жена я употребява, с цел да направлява дейностите си и да взема своите решения. Тя твърдо пази своите деца и внуци, своя сътрудник, своята общественост, всички живи същества и майката Земя.

Клариса споделя:

“Няма значение от коя просвета е повлияна една жена, тя схваща думите “дива ” и “жена ” интуитивно. Когато дамите чуят тези думи, един античен спомен се задвижва и се връща към живот… Когато поемат по пътя на дивата жена, темпото на дамите постоянно става мъчно за постигане, те разчистват бюрото си, разчистват връзките си, почистват мозъка си, отварят нова страница, вземат си отмора, нарушават разпоредбите и стопират света, тъй като не можем повече да продължаваме без дивата жена. ”

С други думи дивата жена е преоткрила връзката със сърцето си и със своите най-дълбоки инстинкти, изгубени години или даже епохи наред. И по този начин, когато открие своята дива природа, тя преоткрива личния си живот и свят със пристрастеност.

Адаптация от публикацията на Джоселин Меркадо от pachamama.org