Кои са Хората, които успяват късно
Живеем в общество, в което децата и родителите са захласнати от ранни достижения, високи резултати на тестванията SAT, влизане в елитни колежи, постъпване на влиятелна работа в Гугъл или Фейсбук или – още по-добре, учредяване на бизнес, обещаващ да е идващият Гугъл, Фейсбук или Uber. Виждаме по какъв начин софтуерните програмисти стават милионери или милиардери, преди да навършат 30-годишна възраст, и считаме, че сме се провалили, в случай че и ние не сме като тях.
Популярната просвета, преподавателите, работодателите и даже несъзнателно родителите подценяват късната реализация. Такъв е казусът с Рич Карлгард – създателя на книгата. Посредствен студент в Станфорд (където влиза с помощта на недоразумение), след дипломирането си работи като мияч на чинии и нощен надзирател. Едва по-късно открива в себе си мотивация и предпочитание да сътвори високотехнологично списание в Силициевата котловина и в последна сметка да стане един от издателите на Форбс.
Фактът, че доста от нас се осъщестяват по-късно в живота, има своето научно пояснение. Изпълнителната функционалност на мозъка ни съзрява едвам на 25 години – а при някои и по-късно. Другите умствени качества също доближават връх в друга възраст. Човек минава през голям брой интервали на подем в живота си. Нещо повече – късно успяващите се радват на скрити мощни страни, защото са прекарали по-дълго време в търсене на своя път в живота. Те имат любознание, прозорливост, съчувствие, резистентност и мъдрост, които са мечтани черти на характера от доста работодатели и сътрудници.
Хората, които съумяват късно черпи информация от дългогодишни проучвания, персонален опит, изявленията с невролози, психолози и голям брой експерти на разнообразни стадии от кариерата им. Разкрива по какъв начин и по кое време човек реализира цялостния си капацитет и за какво актуалното акцентиране върху ранния триумф е толкоз неправилно и даже ощетява личността.
„ Kнигата е богатство. Хората имат забележителната дарба да се заразяват от страстите, мислите и държанието на близките. Понякога това качество може да бъде пагубно, какъвто е казусът с неуместното надценяване на достиженията в ранна възраст в нашата просвета. Карлгард се захваща с казуса ребром.
Той разкрива, че царят е гол, като в същото време красноречиво и безапелационно потвърждава, че в случай че в фамилията и просветителната система е налице задоволително познаване на човешкото развиване, там би трябвало да се ценят търпението, опитът и мъдростта. “
Д-р Брус Пери, старши помощник в академия Травми от детството; професор по психиатрия и поведенчески науки в Медицинска академия Фейнберг, Северозападен университет; създател на Момчето, което беше отгледано като куче.
„ В нашето хиперконкурентно общество, което оказва напън върху всяко дете да стане Нобелов лауреат, олимпийски състезател и солов реализатор на виолончело, преди да е навършило 18 години, тази книга е една дълбока и облекчаваща глътка пресен въздух за читателите.
Хората, които съумяват късно ни припомня, че животът е дълго, прелестно странствуване и че хората се нуждаят от здравословен интервал на изследване, до момента в който намерят своя път. Щом зачетете книгата, няма да може да я оставите. Тя е изпълнена с вдъхновяващи истории, сериозна просвета, поучителни случаи. Авторът споделя и своя персонален лъкатушен път към грандиозния си триумф. “
Практичен справочник за живот в природата
Вярвам в спането навън, заобиколен от високи ели, мрачевина и мраз. Легнал по тил, поглеждайки към звездите, следя по какъв начин от дъха...
Тед Динтерсмит, вложител на рисков капитал, сътрудник за смяна в образованието, създател на Какво би могло да бъде учебното заведение и продуцент на отличения с награди документален филм Най-голяма възможност за триумф
„ Хората, които съумяват късно е обръщение на вярата. Книгата предизвиква всички ни за личностна деконструкция – да се върнем към своя Аз от времето, преди светът да ни наложи своите показа за това какви би трябвало да бъдем. “
Ерик Уол, реализатор, мотивационен преподавател и създател на Искрата и мелачката
„ Рич Карлгард развенчава митовете, които блокират нашето развиване. Ако се стремите към нещо велико в която и да е област, без значение от възрастта си, прочетете тази книга. “
Робърт К. Уолкот, ръководител и съосновател на TWIN Global и професор по нововъведения в Келогската школа по мениджмънт към Северозападния университет
Как да печелим другари и да влияем на другите в цифровата епоха
Когато през 1936 година Дейл Карнеги превзема мозъка и сърцата на мислещите хора по света с прозренията си, събрани в книгата Как да печелим...
Рич Карлгард е издател и футурист. От 27 години работи за Форбс медия и написа за технологиите, стопанската система, бизнеса и човешкото развиване.
Съосновател на списание Ъпсайд, Гараж текнолоджи партнърс и на най-важния обществен бизнес конгрес на Силициевата котловина – Клуб Чърчил, в който членуват
7500 души. За активността си в него печели премията Предприемач на годината на Ърнст и Янг за Северна Калифорния.
Автор е на книгите Живот 2.0, Мекото острие и Геният на екипа (написани в съавторство с Майкъл С. Малоун).
Живее в Силициевата котловина, само че работата му е обвързвана с пътешестване по целия свят.
Още от КНИГИ:
Популярната просвета, преподавателите, работодателите и даже несъзнателно родителите подценяват късната реализация. Такъв е казусът с Рич Карлгард – създателя на книгата. Посредствен студент в Станфорд (където влиза с помощта на недоразумение), след дипломирането си работи като мияч на чинии и нощен надзирател. Едва по-късно открива в себе си мотивация и предпочитание да сътвори високотехнологично списание в Силициевата котловина и в последна сметка да стане един от издателите на Форбс.
Фактът, че доста от нас се осъщестяват по-късно в живота, има своето научно пояснение. Изпълнителната функционалност на мозъка ни съзрява едвам на 25 години – а при някои и по-късно. Другите умствени качества също доближават връх в друга възраст. Човек минава през голям брой интервали на подем в живота си. Нещо повече – късно успяващите се радват на скрити мощни страни, защото са прекарали по-дълго време в търсене на своя път в живота. Те имат любознание, прозорливост, съчувствие, резистентност и мъдрост, които са мечтани черти на характера от доста работодатели и сътрудници.
Хората, които съумяват късно черпи информация от дългогодишни проучвания, персонален опит, изявленията с невролози, психолози и голям брой експерти на разнообразни стадии от кариерата им. Разкрива по какъв начин и по кое време човек реализира цялостния си капацитет и за какво актуалното акцентиране върху ранния триумф е толкоз неправилно и даже ощетява личността.
„ Kнигата е богатство. Хората имат забележителната дарба да се заразяват от страстите, мислите и държанието на близките. Понякога това качество може да бъде пагубно, какъвто е казусът с неуместното надценяване на достиженията в ранна възраст в нашата просвета. Карлгард се захваща с казуса ребром.
Той разкрива, че царят е гол, като в същото време красноречиво и безапелационно потвърждава, че в случай че в фамилията и просветителната система е налице задоволително познаване на човешкото развиване, там би трябвало да се ценят търпението, опитът и мъдростта. “
Д-р Брус Пери, старши помощник в академия Травми от детството; професор по психиатрия и поведенчески науки в Медицинска академия Фейнберг, Северозападен университет; създател на Момчето, което беше отгледано като куче.
„ В нашето хиперконкурентно общество, което оказва напън върху всяко дете да стане Нобелов лауреат, олимпийски състезател и солов реализатор на виолончело, преди да е навършило 18 години, тази книга е една дълбока и облекчаваща глътка пресен въздух за читателите.
Хората, които съумяват късно ни припомня, че животът е дълго, прелестно странствуване и че хората се нуждаят от здравословен интервал на изследване, до момента в който намерят своя път. Щом зачетете книгата, няма да може да я оставите. Тя е изпълнена с вдъхновяващи истории, сериозна просвета, поучителни случаи. Авторът споделя и своя персонален лъкатушен път към грандиозния си триумф. “
Вярвам в спането навън, заобиколен от високи ели, мрачевина и мраз. Легнал по тил, поглеждайки към звездите, следя по какъв начин от дъха...
Тед Динтерсмит, вложител на рисков капитал, сътрудник за смяна в образованието, създател на Какво би могло да бъде учебното заведение и продуцент на отличения с награди документален филм Най-голяма възможност за триумф
„ Хората, които съумяват късно е обръщение на вярата. Книгата предизвиква всички ни за личностна деконструкция – да се върнем към своя Аз от времето, преди светът да ни наложи своите показа за това какви би трябвало да бъдем. “
Ерик Уол, реализатор, мотивационен преподавател и създател на Искрата и мелачката
„ Рич Карлгард развенчава митовете, които блокират нашето развиване. Ако се стремите към нещо велико в която и да е област, без значение от възрастта си, прочетете тази книга. “
Робърт К. Уолкот, ръководител и съосновател на TWIN Global и професор по нововъведения в Келогската школа по мениджмънт към Северозападния университет
Когато през 1936 година Дейл Карнеги превзема мозъка и сърцата на мислещите хора по света с прозренията си, събрани в книгата Как да печелим...
Рич Карлгард е издател и футурист. От 27 години работи за Форбс медия и написа за технологиите, стопанската система, бизнеса и човешкото развиване.
Съосновател на списание Ъпсайд, Гараж текнолоджи партнърс и на най-важния обществен бизнес конгрес на Силициевата котловина – Клуб Чърчил, в който членуват
7500 души. За активността си в него печели премията Предприемач на годината на Ърнст и Янг за Северна Калифорния.
Автор е на книгите Живот 2.0, Мекото острие и Геният на екипа (написани в съавторство с Майкъл С. Малоун).
Живее в Силициевата котловина, само че работата му е обвързвана с пътешестване по целия свят.
Още от КНИГИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




