Живеем в несъвършен свят, в който най- много се цени

Живеем в посредствен свят, в който най- доста се цени съвършенството. Идеалите, които преследваме за външния тип, в действителност преследват нас. Враговете – фешън и еротични списания, дизайнери, известни фигури за образец.
Във безконечната битка с тежестта, битка с променливи триумфи и нетрайни примирия сме раздразнени от реклами, модели за подражателство и мъгляви мъжки показа за съблазън и хубост. Килограмите се оказват „ в главата ”, а не по тялото ни.

Женската ни тревога, нерядко плод на блуждаеща в огромен диапазон самокритика, ни кара да си задаваме въпроси като: „ Красива ли съм ”, „ Добра майка ли съм ”, „ Ако спре да ме обича ”. Всички те подбудени от публични упования и настройки, стандарти и добре изигран маркетинг.

„ Дебела ли съм? ” - какъв брой постоянно се питаме това пред огледалото, сучейки се във всички направления или леко стъпили на кантара. После преравяме всевъзможни уеб сайтове и списания в отговор на въпроса: „ какво е вашето идеално тегло? ”. А до момента в който се движим във водовъртежа на всекидневието, на всички места ни обкръжават слаби манекенки, обществени фигури, специалисти, диети и режими, чудодейни таблетки и какви ли не безумия. Думата, която ми идва мислено, е „ жертва ”. И първият зложелател сме си самите ние.

От психична позиция неконтролируемият банкет на храна е в следствие от прочувствени проблеми, намалена самокритика, неудовлетворителни връзки със фамилията, изключително с майката и с близките. Допаминът, хормонът на щастието, който се покачва с похапването, изключително на сладки неща, и то в миг на прочувствена неустойчивост, може да бъде същински опиат за съзнанието. Както при всички опиати, чак след психологичната взаимозависимост е налице физическа привързаност. Тази взаимозависимост увлича в същински обаян кръг – „ трагичен съм- ям- пълен съм- това ме прави трагичен ”

Да си пълен, възприятието на неодобрение, злощастие и проваляне, което се появява – това е положение на духа и на самочувствието. Правдивата самокритика, нашият вътрешен комфорт със самите нас, обратно на това, в което всички ни убеждават, не са плод на положителния външен тип. Именно те го дефинират. Доброто самочувствие идва от доста по- дълбоко, в сравнение с едно огледало демонстрира – от нашите качества, морал, разсъдък, от същността ни. Подкрепата на приятелите, фамилията, обичания мъж са нашата опора и премия за всичко това, което сме сами за себе си. А положителното обучение и сполучлива кариера са достижения, които имат малко общо с повечкото килограми.

Извън нас самите са и някои общоизвестни справедливи фактора, които могат да се обобщят по този начин:

Наднорменото тегло може да е вследствие на наследствена обремененост. Ако единият от родителите е с такова тегло, рискът е налице, в случай че и двамата са с повечко килограми – рискът се утроява. Това е причина, само че не наложително изискване.

Метаболизмът, виновен за обмяната на веществата и салдото сред банкет и консумиране на калориите също е с унаследен генезис, само че най-малко върху него може да се повлияе. Важно е да си дадем сметка, че харченето на калории би трябвало да е по- огромно от приемането, в случай че желаеме да отслабнем.

Нездравословното хранене, нередовният във времето банкет на огромни количества храна, множеството сладкиши, тестени творби, храните съдържащи така наречен „ празни калории ”. От друга страна незадоволителното количество пресни плодове и зеленчуци, течности, фибри и други потребни храни – това сигурно води до повишение на обиколките.

Понижената физическа интензивност, застоялият метод на живот, като се изключи че не разрешава калориите да бъдат изразходвани, са причина за влошено положение на сърцето, мускулатурата и причина за голям брой здравословни проблеми. Хипертонията, рискът от инфаркт, склерозата и други сходни, това не е за занемаряване.
Продължава: Непосилната лекост на килограмите - II