Живеем в епоха на дезинформация, в която интернет може да

Живеем в ера на дезинформация, в която интернет може да се окаже както правилен асистент, по този начин и да ни заблуди с  недостоверна и непроверена информация . Така се раждат редица модерни легенди, в които доста хора освен имат вяра, само че и им позволяват  да ръководят живота им . 

Искра.бг  стартира поредност с разбулването на , като се базира на научни данни и тествана информация.

През последните няколко десетилетия, изкуствените подсладители са се трансформирали в постоянно срещан сурогат на захарта в диетични питиета, храни и разнообразни артикули . Макар че те дават опция за хората, които желаят да лимитират калориите или управляват кръвната захар, върху тях са хвърлени доста съмнения , в това число най-страшната от всички — изказванието, че изкуствените подсладители предизвикват рак . Но от кое място идва този мит и какво споделят научните проучвания?

Произход на мита

Митът за връзката сред изкуствените подсладители и рака води началото си от 70-те години на XX век , когато едно изследване върху лабораторни плъхове открива, че захаринът, един от най-ранните изкуствени подсладители, може да провокира рак на пикочния мехур у животни . Тази вест провокира вълна от терзания и спекулации, че изкуствените подсладители могат да имат същия резултат и върху хората .

Макар че този опит e потвърдено неупотребим към хората по същия метод, страхът и недоверието остават , изключително откакто от ден на ден подсладители като аспартам и сукралоза навлязоха на пазара. Дебатите и несъгласията по въпроса дали тези субстанции са безвредни продължиха с години, което задълбочи мита.

Какво споделя науката?

През последните няколко десетилетия са извършени голям брой изследвания , които преглеждат вероятната връзка сред изкуствените подсладители и рака. Основните авторитетни институции в региона на здравето са безапелационни по този въпрос :

Американското ръководство за храните и медикаментите /FDA/, Европейският орган за сигурност на храните /EFSA/ и Световната здравна организация /СЗО/ са направили обстойни проучвания и прегледи на научни данни, които демонстрират, че изкуствените подсладители като аспартам, сукралоза и захарин са безвредни за консумация в допустимите дози и не водят до повишен риск от рак при хора.

Проучване, оповестено през 2006 година в „ Cancer Epidemiology, Biomarkers & Prevention “ , преглежда евентуалната връзка сред аспартама и разнообразни типове рак, като о бхваща над 500 000 души . Резултатите не демонстрират никаква връзка сред потреблението на аспартам и нараснал риск от рак.

През 2015 година Европейският орган за сигурност на храните /EFSA/ още веднъж направи обширен обзор на аспартама и заключи, че той е безвреден за консумация, в това число и от деца и бременни дами, в допустимите дневни дози .

Дългосрочно изследване, оповестено през 2020 година в „ JAMA Network Open “ , прегледа здравословното положение на над 100 000 душ и в продължение на няколко години и също не откри значими доказателства, свързващи подсладителите с нараснал риск от рак.

Примери за комплициране и боязън

Основните аргументи за заблудата, че изкуствените подсладители могат да причинят рак, идват от ранните изследвания, които включват проучвания върху животни. В тези опити, плъховете са били изложени на доста високи дози подсладители , които надвишават естествената консумация на човек в всекидневието. Например, плъховете в изследването със захарин са получили дози, които биха отговаряли на консумация на стотици литри диетична сода всеки ден при хората. Такива равнища са нереалистични в ежедневната диета на човек.

Освен това, човешкият организъм метаболизира изкуствените подсладители по друг метод спрямо животните. Тези фактори не са били взети поради в първичните проучвания, което е довело до неправилни изводи.

Други легенди към подсладителите

Освен мита за връзката с рака, изкуствените подсладители са упреквани и за други здравословни проблеми , в това число диабет и затлъстяване . Въпреки че някои изследвания изследват вероятната роля на подсладителите в метаболитните процеси, няма солидни доказателства , които да поддържат изказванията, че те водят до тези положения, в случай че се употребяват в целесъобразните граници .

Какво е безвредно?

Като консуматори, е значимо да сме осведомени за това какво консумираме и в какви количества . Изкуствените подсладители, когато се употребяват в рационални граници и в сходство с рекомендациите на здравните органи, са безвредни за по-голямата част от популацията . Това е изключително значимо за хората с диабет или тези, които желаят да управляват приема на калории.

Съвременни легенди: Бръсненето кара космите да стават по-дебели и тъмни