Анализаторът Рукомеда: Живеем под постоянни обстрели и въздушни атаки
Живеем под непрекъснати обстрели и въздушни офанзиви, по тази причина привикваме с непрекъснатата опасност и напрежение, написа Роман Рукомеда в деветия му роман за нашествието на Русия
Украинците се научиха да разграничават звуците на приближаваща гибел – изтребителя от летящи или балистични ракети, всички от които носят гибел и заличаване на нашето население, написа украинският политически анализатор Роман Рукомеда.
Това е деветият му роман за нашествието на Русия в Украйна, който той съумя да изпрати до EURACTIV макар компликациите и ограничавания достъп до интернет.
Дванадесетият ден от съветската експанзия против Украйна завърши. Последните две седмици на смут развиха слуховите усещания на украинците. Научихме се да разграничаваме звука на приближаващата гибел – изтребителя от летящата или балистичната ракета, която носи гибел и заличаване на нашето население.
Живеем под непрекъснати обстрели и въздушни офанзиви, по тази причина привикваме с непрекъснатата опасност и напрежение. Чувствата, които се пораждат, са по-малко и повече яд и гняв към съветските агресори, с които би трябвало да се борим до дъно. Руските военнопрестъпници се пробват да изплашат хората със своите " смъртоносни качества ". Вместо боязън те ни обезпечават спомагателна мотивация да защитим страната си, да си оказваме помощ и да демонстрираме оптималната човещина и добрина в лудостта на тази презряна война.
В резултат на това даже в полуокупираните градове или наоколо до военни бойни зони можете да намерите работещи хранителни магазини, лечебни заведения, стоматологични кабинети, кафенета, дребни пазари и други нужни услуги за всекидневието.
Това съществено нервира съветските агресори, които целят всеобщ гнет, ориентиран против цивилни. Примерът от понеделник е унищожаването на пекарната в дребното градче Макарив в Киевска област, откъдето хората си купуваха самун. В резултат на този терористичен акт починаха 13 души, а други бяха ранени.
От началото на съветската война против Украйна военнопрестъпниците унищожиха 202 учебни заведения, 34 лечебни заведения и над 1500 цивилни къщи и оставиха над 900 села и градове без електричество и отопление.
Както разкриват съветски военнопленници, те са получили заповеди на своите командири да убиват цивилни от първия ден на войната. Това е същински геноцид на украинската нация в сърцето на Европа през 21 век. Ако съветските военнопрестъпници не бъдат осъдени от интернационалния арбитражен съд след края на войната, няма да има смисъл да се приказва повече за правата на индивида и европейските полезности.
В същото време въоръжените сили на Украйна не престават да възпират и убиват съветски терористи във всички направления. Основната тактичност е оптимално маневриране с отбягване на солидни предни борби, като в същото време се пазят бойците. Поради тази причина руснаци влизат в някои украински градове. Но те не могат да ги управляват и да вкарат администрация, която да е лоялна към тях. Вместо това хората в тези градове непрестанно организират мирни срещи, настоявайки съветските военнопрестъпници да си тръгнат.
В други райони съветските агресори не престават обстрела на граничните градове като Харков и Чернигов с реактивни системи за залпово изстрелване, ракети и бомби. Тактиката им остана същата – да всява смут, опустошения и гибел на градовете, които не желаеха да се предадат и да станат част от съветския свят.
В прочут смисъл това е възмездие. Руските военнопрестъпници не престават да унищожават цивилни къщи и коли и да стрелят по фамилии на мирни украинци, които желаят да се изтеглят от военните зони. Те убиват хора, опитващи се да доставят пенсии на възрастни украинци в отдалечени села. Те разстрелват цели фамилии, които обезверено бягат с децата си под дъжда от съветски бомби – ужасни времена с ужасни закононарушения и нещастия.
Въпреки това, стратегически Русия към този момент е изгубила войната. Украйна и нейният горделив народ в никакъв случай няма да живеят, следени от съветски агресори и тяхната античовешка тирания, която е позор за целия цивилизован свят и тези европейски политици, които помогнаха за основаването на това страшилище.
Украинците се научиха да разграничават звуците на приближаваща гибел – изтребителя от летящи или балистични ракети, всички от които носят гибел и заличаване на нашето население, написа украинският политически анализатор Роман Рукомеда.
Това е деветият му роман за нашествието на Русия в Украйна, който той съумя да изпрати до EURACTIV макар компликациите и ограничавания достъп до интернет.
Дванадесетият ден от съветската експанзия против Украйна завърши. Последните две седмици на смут развиха слуховите усещания на украинците. Научихме се да разграничаваме звука на приближаващата гибел – изтребителя от летящата или балистичната ракета, която носи гибел и заличаване на нашето население.
Живеем под непрекъснати обстрели и въздушни офанзиви, по тази причина привикваме с непрекъснатата опасност и напрежение. Чувствата, които се пораждат, са по-малко и повече яд и гняв към съветските агресори, с които би трябвало да се борим до дъно. Руските военнопрестъпници се пробват да изплашат хората със своите " смъртоносни качества ". Вместо боязън те ни обезпечават спомагателна мотивация да защитим страната си, да си оказваме помощ и да демонстрираме оптималната човещина и добрина в лудостта на тази презряна война.
В резултат на това даже в полуокупираните градове или наоколо до военни бойни зони можете да намерите работещи хранителни магазини, лечебни заведения, стоматологични кабинети, кафенета, дребни пазари и други нужни услуги за всекидневието.
Това съществено нервира съветските агресори, които целят всеобщ гнет, ориентиран против цивилни. Примерът от понеделник е унищожаването на пекарната в дребното градче Макарив в Киевска област, откъдето хората си купуваха самун. В резултат на този терористичен акт починаха 13 души, а други бяха ранени.
От началото на съветската война против Украйна военнопрестъпниците унищожиха 202 учебни заведения, 34 лечебни заведения и над 1500 цивилни къщи и оставиха над 900 села и градове без електричество и отопление.
Както разкриват съветски военнопленници, те са получили заповеди на своите командири да убиват цивилни от първия ден на войната. Това е същински геноцид на украинската нация в сърцето на Европа през 21 век. Ако съветските военнопрестъпници не бъдат осъдени от интернационалния арбитражен съд след края на войната, няма да има смисъл да се приказва повече за правата на индивида и европейските полезности.
В същото време въоръжените сили на Украйна не престават да възпират и убиват съветски терористи във всички направления. Основната тактичност е оптимално маневриране с отбягване на солидни предни борби, като в същото време се пазят бойците. Поради тази причина руснаци влизат в някои украински градове. Но те не могат да ги управляват и да вкарат администрация, която да е лоялна към тях. Вместо това хората в тези градове непрестанно организират мирни срещи, настоявайки съветските военнопрестъпници да си тръгнат.
В други райони съветските агресори не престават обстрела на граничните градове като Харков и Чернигов с реактивни системи за залпово изстрелване, ракети и бомби. Тактиката им остана същата – да всява смут, опустошения и гибел на градовете, които не желаеха да се предадат и да станат част от съветския свят.
В прочут смисъл това е възмездие. Руските военнопрестъпници не престават да унищожават цивилни къщи и коли и да стрелят по фамилии на мирни украинци, които желаят да се изтеглят от военните зони. Те убиват хора, опитващи се да доставят пенсии на възрастни украинци в отдалечени села. Те разстрелват цели фамилии, които обезверено бягат с децата си под дъжда от съветски бомби – ужасни времена с ужасни закононарушения и нещастия.
Въпреки това, стратегически Русия към този момент е изгубила войната. Украйна и нейният горделив народ в никакъв случай няма да живеят, следени от съветски агресори и тяхната античовешка тирания, която е позор за целия цивилизован свят и тези европейски политици, които помогнаха за основаването на това страшилище.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ