Живеели съвместно в мир преди повече от 70 годиниВ най-мистичното

...
Живеели съвместно в мир преди повече от 70 годиниВ най-мистичното
Коментари Харесай

Мистериите на село Кирово

Живеели взаимно в мир преди повече от 70 години

В най-мистичното странджанско село – Кирово живеят едвам 14 души. Всички до един са чували невероятни разкази от майките и бабите си- за великани, извънземни и змейове, виждани в тяхното село. Няма гражданин на Кирово, който да не знае за светещите кълбета над селото, които се появявали четири дни подред, или пък за странни светещи лъчи, идващи от небето.
 14-1  14-2  14-3  14-4  14-5
Още паралелно с табелата „ Кирово “ се ширва просторна поляна. Именно там локалните хора настояват, че са виждали НЛО през 1990 година.

Кирово е село, обгърнато в загадъчност и мистерията дебне от всеки ъгъл. Историята на странните и невероятни събития, случвали се тук, в сърцето на Странджа планина, стартира още преди 70 години. Според кировци преди време предците им живеели дружно с особена раса човеци- великани, които наричали „ елени “, тъй като били бързи и мощни като горските елени. Местните поставяли ударението на първата гласна, заради особения си странджански акцент. Названието на странниците някои даже произнасяли като „ елене “.

Те били високи близо три метра и работели високо горе в планината. Добивали нещо или пък копаели, а след това изчезнали по този начин мистериозно, както се били появили. Били отзивчиви, а удостоверение за това, че не са измислица, е близкото до селото гробище, където към момента би трябвало да стоят триметровите гробове, виждани от мнозина. „ Вече са обрасли с доста шубраци и мъчно ще ги намерим, само че такива гробища има и на друго място, отново в Странджа- сред селата Богданово и Вършило. И там всички знаят за тях “, описват хората.

Великаните-елени и кировци живели взаимно в мир преди повече от 70 години. И на локалните в този момент им се вижда необикновено, само че заключават: „ Щом се приказва, значи има нещо. Какво е било, що е било, не знаем тъкмо, само че това сме чували, това описваме и ние. “

„ Елените “ не боледували, само че имали една „ слабост “- били с доста фина костна конструкция и умирали елементарно. Ако някой от тях се спънел в къпинак, падал и си счупвал врата. Затова в другите две села им казвали „ къпинковците “ и надлежно „ къпинковските гробища “. Дали са били извънземни, не се наемат да гадаят, само че позволяват, че появяването на неидентифицирани светещи обекти в селото, може да е обвързвана с тях.

Светещи обекти над поляните


„ Преди 20 години, чичо ми и негов другар събирали сено късно вечерта и го натрупали на купа “, споделя Георги Манов, който в този момент е пенсионер, само че дълго време е бил пощенски чиновник в селото. Изведнъж от небето се спуснал лъч светлина. Двамата тръгнали с вилите си към него, само че лъчът се преместил на друго място. Така всякога, щом го доближавали, странния светещ лъч „ бягал “. Накрая се отдалечил и не разбрали въобще от кое място се е появил.

Други следили светещ обект над гробището през 1990 година. Посред бял ден- било по обед на 5, фелдшерът Павел Бойчев видял над гробището голяма светеща топка. Извикал няколко души и всички следили по какъв начин светещото кълбо „ виси “ над гробището. То престояло там 30 минути, след което изчезнало. Така се появявало четири сутрини подред, едновременно. Стояло все по половин час. На петия ден хората се престрашили и отишли да го чакат на гробището. Но кълбото в никакъв случай повече не се появило.

И обяснението е, че великаните, които работили високо в планината, са били пришълци. Като си свършили работата измрели, а

летящите чинии идвали да заличат следите им.


„ Или са имали човек тук за прибиране, това го знаем от бабите си, по този начин ни разказваха “, изяснява Георги Манов. След висенето на летящото кълбо над гробището, селяните видели, че един от гробовете е пропаднал- на жена, която приживе била монахиня.

Но последното необичайно нещо, което се случило, било друго от поява на „ спътници “- тогавашният кмет на Кирово Крали Кралев ненадейно проговорил на някакъв чудноват език. Говорел, пеел, рецитирал, само че не знаел какво значи изреченото.

„ Чувал съм го персонално, езикът приличаше малко на арабски, само че какво говореше и той не можеше да каже “, споделя Манов. Преди да стане кмет, Кралев е бил шеф на Историческия музей в Бургас.

Идвали учени от Българска академия на науките, водели си някакви мемоари, чувайки езика, само че до такава степен. След като кметът се споминал, тази история също почнала да се предава от потомство на потомство.

За близките села в Странджа мистериите, които описват кировци за НЛО, са „ врели- некипели “. Дори на съседите им- от Голямо Буково разказите за извънземни, се костват нереални и мнозина им се подиграват намерено.

Но има нещо, което всички в планината са чували от години, от дедите си и което е не по- малко чудно и необичайно. Това са историите за змейовете и змейовите булки. На тях никой не се смее, само че пък те си минават за чист фолклор.

Змейовата къща край Кирово


След Кирово, по пътя за граничното село Белеврен, скрита измежду шубраци и дървета, се намира една от най-запазените „ змейови къщи “ в Българя, по този начин наречените „ долмени “. Това са сложени отвесно камъни, похлупени с още един. Край Кирово долменът е от три елементи. Разказите за змейови булки в региона изобилстват, също чувани от баби, дядовци и комшии.

Иван Иванов е родом от село Богданово, само че в този момент живее в Кирово и е един от 14-те му поданици. Той споделя, че в случай че дракон залюбел мома или младоженка, единствено тя го виждала. Старите хора обаче знаели начин- да ги разделят и да я отърват. Сядали дружно с нея на площада и когато змеят се задавал, тя им казвала. Бързо докарвали една каруца напречно на пътя му, тъй че да го пресекат. Така по някакви тайнствени аргументи, змеят не можел да премине и да стигне до момата, отказвал се и изчезвал вечно.

Сега малобройното население на Кирово чака пришълци, само че не извънземни, а туристи. Наближава огромният християнски празник Димитровден, а локалната черква носи името Свети Димитър. Нямат си дата за събор, само че откогато неповторимият им храм е ремонтиран, надяват се да се стекат посетители, жадни да слушат разказите им и да попият от хубостта на Странджа.

Селският туризъм е бъдещето ни, заключават 14-те кировци, без да мечтаят за облаги, а просто за посетители, с които да разменят някоя приказка и да им се порадват.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР