Притча за независимата жена
Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди към година станала тя такава - безусловно самостоятелна. С което извънредно се гордеела. Тя ставала незабавно щом звъннел будилника и в никакъв случай не се излежавала в леглото.
Не пиела кафе или чай: тя дълго преодолявала зависимостта си от кофеина. И съумяла, като дружно с това изключила от менюто си и всичко сладко, калорично и неефикасно. Затова тя заран пиела вода и ядяла неподсладена и безсолна овесена каша.
Тя се разделила и с приятелките си, тъй като не желала да бъде подвластна от тях. Отнасяла се безусловно равнодушно към шопинга и никой не можел да я упрекна в това, че е способна да загуби мозъка си поради някакъв бляскав парцал. Да, какъв ти шопинг! Тя и по мъжете не си губела мозъка. От както прогонила обичания си (за малко да изпадне според от него) минали доста месеци. Казано на малко, Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още напълно малко и... скоро ще стане Идеалната Жена.
В събота сутринта от към вратата се чул звук. Отворила. Зашеметена от отмалялост, на прага стояла Котка. Жената ахнала, като я видяла:
- Ти?! Но... Как по този начин? Триста и четиридесет километра?!
- Вървях в продължение на година – Котката влезнала у дома и изтощено се облегнала до крайници на стола.
- Защо?
- Липсваше ми! – вдигнала очи Котката. – Не мога да пребивавам нито без теб, нито без нашия дом, нито без нашия мъж. Между другото, къде е той?
- Но нали те изоставих при вуйна на село... Ти не се ли обиди?
- В началото да, - въздъхнала котката. – Но след това ти простих. Разбирам те: ти толкоз искаше да станеш самостоятелна...
- И станах! – гласът на Жената изменнически потрепнал.
- Е, поздравления, - прошепнала Котката. – Какво да се прави. Ще си умря ден-два и ще си потегли назад.
През нощта Жената изплашено отворила очи – тя постоянно се събуждала от някакво неразбираемо възприятие за мъчителна и тъжна празнина в гърдите. Около сърцето й било хладно – като че ли някой бил присъединил вентилатор вътре в нея. По табиет тя протегнала ръка за утешение – и се натъкнала на топла козинка. Котката леко се размърдала под одеалото, наместила се под ръката и замъркала. Скоро хладният вентилатор в гърдите й липсващ.
...Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото, след което се запътила към кухнята, предвкусвайки мощното кафе с мрачен шоколад. После протегнала ръка към мобилния и задала на своя обичан мъж най-важния въпрос: " Къде си? " – и това било най-малко за стотен път от през вчерашния ден насам. След това си уговорила среща на кафе с другарка. И внезапно видяла Котката, седяща до вратата.
- Пусни ме, апелирам! – рекла тя.
- Отиваш ли си? – в очите на Жената заблестели сълзи. – Но в този момент аз не мога без теб!
- Успокой се, - рекла Котката. – Аз просто излизам да се поразходя, скоро ще се върна. Не затваряй вратата, апелирам те. Независимостта не е неявяване на взаимозависимост, както ти си мислеше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също независимостта – това е благополучие. От това, че си имаш някой, поради който си подготвен да изминеш 347 километра пешком.
И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена...
Източник: Gnezdoto.net
