Едничкият шумен и славен ден в живота на писателя е - уви! - денят на смъртта му ♥ Димитър ПОДВЪРЗАЧОВ
„ Живее си писателят и си „ пописва ”. Никой не го бръсне за слива. От време на време пуща по някоя книга. Ако не се погрижи самичък, да му я изплатят на места, с цел да я качат на тавана - по този начин би си пропаднал. “
Димитър Подвързачов (1881-1937)
♥ Учител на живота
У нас тази работа става доста просто.
Живее писателят сред нас и си написа. Живее напълно неглижабъл. Никакво внимание. Никакво значение. Никаква паника за нашата съвест. Все едно, че не съществува под нашия покрив.
Учител на живота!
На един подобен, след двайсетгодишно литературно труженичество, непосредствен негов другар, партиен властник, беше извикал със снизходителна изненада:
- А-а? Ти, значи, си пописваш, а?!
На различен, когато в дребна компания се ядосваше за своя пиеса и предстоящето й слагане в Народния спектакъл - един от присъстващите, човек, във всеки случай, с висше обучение, рече, гледайки го над очилата:
- Ама вие публицист ли сте?
Та, рекох - живее си писателят и си „ пописва ”.
Никой не го бръсне за слива.
От време на време пуща по някоя книга. Ако не се погрижи самичък, да му я изплатят на места, с цел да я качат на тавана - по този начин би си пропаднал.
Таванът! Едничкото място, до което се стига у нас посредством перото.
Като излезе книгата му - несъмнено, тогава приятелите му го похвалят, а неприятелите го схрускат.
С това се свършва работата. Едно „ знамение ”, което трае даже по-малко от три дни.
И всичко отново заглъхва. Самодоволното блатце се плиска безшумно под немлъчния сънлив хор на партизанските жаби и жабчета.
Учител на живота! Идилия!
Едничкият гръмък и прочут ден в живота на писателя е - уви! - денят на гибелта му.
В тоя ден всички се разтичваме, сграбчваме перата!
- Ах! Какво злощастие за отечеството! Той беше огромен, скъп! Каква загуба!
А на връщане от гробищата - още от Шарения мост го забравяме. Дори сякаш усещаме, че без него ни е малко по-добре.
Писателят - допуска се - има собствен мироглед, в книгите му цъфтят неговите въодушевени хрумвания, забавни отзиви, духовити или мъдри крилати слова за индивида, за живота, за гибелта, за любовта.
Всичко туй остава там, на Орландовци, като безспорна непотребица. След погребението писателят хлътва в недрата на най-дълбокото несъществуване и към този момент никой не се погрижва да го извади оттова при някой случай.
Няма да намерите в никакъв случай, в никой вестник, една статийка, в която пътем да е упоменат някой публицист, да е представено едно негово изречение, едно двустишие, съвпадащо с някой случай от живота, да е припомнено за един негов герой…
По-скоро ще срещнете, може би, мнението на Настрадин ходжа по житейските въпроси на съвременността…
Учител на живота! Каква трагикомедия!
* Публикувано в сп. „ Листопад ”, бр. 4-5, 1930 година
Източник:
Снимка: Димитър Подвързачов (1881-1937), Държател: Държавна организация „ Архиви “, dictionarylit-bg.eu
