Житието и битието на Nasimo се събира в три прости

Пътят на мирния войн ♠ Стените на NASIMO

Житието и битието на Nasimo се събира в три елементарни думи „ Душата е безконечна ”. Видях този надпис в няколко негови рисунки, а след срещата си с 37-годишния художник и актьор, зная че това е посланието му към света. „ Начинът да покажа любовта си към хората е да споделя това, което върша. Даден ми е подобен гений от Бога и се усещам задължен да създавам налично за всеки. Стената е най-хубавият метод ”. Това е късата философия на Nasimo – роден в Търговище, рисуващ стени по целия свят – от Ванкувър, Маяпур и Хонконг, до квартал „ Хаджи Димитър ” в София. Преди седмици там се появи неговото Момиче – едно толкоз блестящо създание, извисило се над неугледната разпиляна сивота. Историята на това момиче е същинска, то е същинско и има своите фантазии и счупени детски очаквания. Дали в ръката си държи тебешир, с който рисува изгубените чудеса в живота си, или пък телефон, който я прилепва към безсърдечния ни свят – дано всеки самичък реши. Момичето на Nasimo е портрет на счупеното детство – цялостно с тъжни и комплицирани деца, чиито фантазии живеят единствено в рисунките им. „ На мен ми се плаче от това, което виждам в близост. Моята героиня рисува това, което желае да види - едно сплотено семейство, което се обича и което дава обич. А не това, което се случва в този момент – вършим деца и ги оставяме на ориста – да се лутат наляво-надясно, ту при майка си, ту при татко си, комплицирани и нещастни. Безумно се отнасяме от време на време с децата. Това единствено демонстрира, че не ги обичаме. Надявам се, аз в никакъв случай да не бъда подобен родител ”, споделя Nasimo.

Пътят на графитите за него се ширва през 1995-та, до момента в който си кара скейт в Търговище, а негов другар вади спрей и шарва нещо на една стена. Малко по-късно се ражда и първото графити обръщение на Станислав Трифонов (защото това е същинското му име ☺) – „ Skate or Die! ”. Пожарът по рисуването е разпален. Артистичният му псевдоним от ония години е Попай – откраднат от една ария на обичаните му Beastie Boys. Но Попай стартира да бере кахъри с натрапчивото си наличие по провинциалните стени, по тази причина Станислав още веднъж се допитва до Beastie Boys и се черпи непосредствено от албума Hello Nasty. Художникът се кръщава Настер, без даже да знае, че това е доста гадно. На финала, една галерия в чужбина го прекръства на NASIM, а той смирено прибавя и едно О – ей по този начин, за съзвучие.

През октомври Nasimо и Urban Creatures трансфораха буферния паркинг на метростанция „ Интер Експо Център ” в София в удивителен храм на графити изкуството, а планът им There is Light имаше разтърсващ резултат. Там, в тъмното, недружелюбно и бездушно място, звучеше музиката на Дънов – Божият Дух, в аранжимент на Йордан Камджалов, а творбите на Nasimо потъваха в ореол от лъчи и споделяха: „ В мрака има светлина ”.

За чистотата на желанието и посланието на изкуството, споделено от мирния войник Nasimo в специфичен диалог за Web Stage.

За философията в живота

Всеки е преживявал тежки моменти, и аз съм имал много такива – когато ориста те натисне по-настоятелно, започваш да се замисляш за по-дълбоки неща. В един подобен миг, аз нямаше къде да вървя и започнах да опитвам с всякакви учения, които тогава ми бяха изцяло неразбираеми. До мен доближи учението на Петър Дънов, срещнах една негова книга, която толкоз ми хареса, че я изчетох на един мирис.

И по какъв начин стигнах до промяната… Първо се разболях. Страдах доста, всичко в живота ми потегли някак обратно – само проблеми, тествания, несгоди, доста мои другари си отидоха от тоя свят. Когато това ти се случи и си образован човек, няма по какъв начин да не се замислиш, за какво става по този начин, кое би трябвало да промениш и по какъв начин да продължиш?

Всичко това беше доста ужасно за мен. Заради безумието си попаднах в Канада и останах там самичък - без една дума да знам на британски, парите ми свършиха, нямаше къде да дремя. Преди това бях чел книжката на Учителя Дънов. И си споделих – би трябвало да опитам, да приложа това познание. Знаех, че там високо има Някой, и взех решение да опитвам дали ме чува. От този миг, почнаха чудесата в живота ми. Животът ми тотално се прекатурна – това е най-голямата тайнственост. Промените в живота обаче, се случват единствено когато опиташ да приложиш знанието си – в случай че не опиташ, нищо не става.

За учителите и посланието на изкуството

Във всеки можеш да намериш гуру. Всеки човек е наш преподавател, само че би трябвало да имаш отворено схващане, с цел да мислиш по този начин. Аз не поддържам връзка с доста художници. Повече ме влече философията в живота, с такива хора ми харесва да поддържам връзка. Които имат дълбоки размисли за живота, а не повърхностни. Не желая да наскърбявам хората на изкуството, само че мнозина от тях повече ги занимават сетивните наслаждения. Аз това съм го минал към този момент и не ми е забавно даже. Не пия, не пуша, вегетарианец съм. Но признавам, че бях тотално друг човек преди години.

Посланието на изкуството е просто – любовта към всички живи същества. Ако би трябвало да бъде облик, това е обликът на Дядо Добри, който всички назовават Светецът от Байлово. Той има обич и почитание към всички живи същества.

Във всеки един от нас живее един дядо Добри, въпросът е да го събудим. Да си събудим добродетелите. Да, аз съм рисувал Дядо Добри, без да съм го виждал онлайн. Но не е и нужно, с цел да мога да го усетя. Той е отворена книга, нищо не крие. Ние все нещо скатаваме, имаме изгода, а той – не, отворен е към хората.

Да създаваш изкуство е обръщение и отговорност – голяма отговорност. Изкуството въздейства на хората и това му е задачата. Когато ни постановат съвременни, постоянно неразбираеми създатели, какво вършат в действителност – разбутват съзнанието ни, и там вместо естетика се настанява безпорядък.

Един елементарен ден и свещените земи на Индия

Всяка заран като се събудя имам дребна медитация и виждам постоянно да чета преди да изляза. Обичам книгите, чета всеки ден. Сега съм захванал една доста забавна „ Пътят на мирния войник ”. Каквото и да чета, давам си сметка че нищо не знам, всеки ден е учебно заведение за мен. Винаги се пробвам да диря знанието. На верния път съм, само че има още какво да върша, реализацията е всеки ден, всяка минута. А пътят е дълъг.

Най-често пътят ме води в Индия. Трети път към този момент се връщам по техните свещени места. Връщат ме знанието и образеца на тамошните хора, думите на мъдреците, които ти дават някои отговори за живота. Първият път като отидох в Индия останах 4 месеца – толкоз търсения имах и толкоз доста желаех да знам. Денят ми започваше в 3.30 сутринта – имаше медитация, молитва, след това учене, отдаваш служене в храмовете – работиш. В тия 4 месеца не се допрях до изобразяване. Много неща научих, само че какъв брой съм съумял да ги приложа е напълно друго нещо. Хем е елементарно, хем е мъчно. То е универсално познание. Ние работим с това, което се случва в главите ни.

Когато запазиш претекста чист, всичко се подрежда. Това се отнася и за парите. Когато са ми били цел, те са бягали от мене. Когато не са ми цел, а задачата ми е нещо в действителност възвишено, от единствено себе си идват и парите – толкоз, какъв брой са нужни за потребностите сега. Разбрах, че когато нямаш изгода, тогава нещата се случват. Но на едно друго равнище - виждаш по какъв начин Божията ръка оказва помощ.