Св. ап. Иуда, брат Господен. Преп. Паисий Велики. Преп. Паисий Хилендарски. Св. мчк Зосима Созополски
Житие на свети деятел Иуда, брат Господен
Свети деятел Иуда принадлежи към цифрата на дванадесетте възпитаници на Господа. Той произхождал от коляното на Давид и Соломон. Свети Иуда се родил в галилейския град Назарет от праведния Иосиф, на който по-късно била поверена Пречистата Дева Мария
Не е известно с акуратност коя е била майката на Иуда. Според някои това била Саломия, щерка на Агей, наследник Варахиин, брат на свети Захарий, бащата на светия оракул и предтеча Господен Иоан.
Иуда бил брат на свети деятел Иаков праведни, предстоятел на Иерусалимската черква. Свети деятел Иуда нормално се назовава Иуда Иаковов, т.е. брат на деятел Иаков. Той приел това име заради своето примирение, тъй като считал себе си за неподобаващ да се назова брат Господен по плът, още повече, че бил съгрешил пред Господа, първо, със своето маловерие, и второ, с небратолюбие. За това, че Иуда съгрешил с маловерие, свидетелства свети Иоан Богослов, казвайки: " нито братята Му имаха вяра в Него " (Иоан. 7:5).
Обяснявайки това място от Евангелието, свети Теофилакт под Христовите братя схваща децата на Иосиф. И по тази причина той споделя:
Хулели Го Христа и братята, и децата на Иосиф (между които бил и Иуда); от кое място у тях такова обезверение към Него? От личната им зла воля и от злоба, тъй като на роднините е присъщо да завиждат на своите повече, в сравнение с непознатите.
И по този начин, отсам излиза наяве, че Иуда съгрешил пред Господа със своето маловерие.
Но Иуда също така показал към Христа и небратолюбие, както се споделя за това в житието на Иаков, брат Божий. Когато Иосиф, след връщането си от Египет, почнал да дели земята си сред своите деца, родени от първата му жена, той поискал да отдели и част на Господа Иисуса, роден свръхестествено и нетленно от Пречистата Дева Мария, Който тогава бил още малко дете. Но тримата сина на Иосиф не желали да одобряват Христос да има дял с тях като роден от друга майка; единствено четвъртият наследник свети Иаков, Го приел в взаимно притежание на своята част и заради това бил наименуван брат Божий. Съзнавайки тези свои грехове маловерие и небратолюбие Иуда не се осмелявал да се назова брат Божий, а се наричал единствено брат на Иакова, както написа в своето обръщение: " Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова " (Иуд. 1:1).
Освен името Иуда Иаковов деятел Иуда има и други имена. Евангелист Матей го назовава Левей и Тадей. Тези имена са дадени на деятел Иуда не без причина, а точно: думата " левей " значи " сърдечен ". По отношение на деятел Иуда това име има смисъл, че той, след осъществените от него заради неведение грехове срещу Христа Бога, когато се уверил, че Иисус е истинният Месия Христос Бог, се съединил с Него с цялото си сърце.
Апостол Иуда се назовава още и Тадей, което значи " хвалещ ", тъй като той прославял и изповядвал Христа Бога и проповядвал Евангелието на доста нации.
За живота и активността на свети деятел Иуда е известно прекомерно малко. Знае се единствено, че в края на царуването на Домициан двамата внуци на Иуда, занимаващи се с култивиране на земята със личните си ръце, били доведени по клюки на еретиците при този император като потомци на Давид и роднини на Господа; само че когато императорът се убедил, че те не съставляват никаква политическа заплаха за него, били пуснати на независимост.
Апостол Иуда, сходно на другите " братя на Господа " по плът, понесъл доста благовестнически писания, разпространявайки Христовото Евангелие. Скоро след възнесението на Господа Иисуса Христа на небето, деятел Иуда, както и всички Христови апостоли, тръгнал да проповядва Евангелието. Според свидетелството на църковния историк Никифор
" божественият Иуда, не Искариотски, а различен, който се наричал Тадей и Левей, наследник на Иосиф, брат на Иаков, хвърлен от крилото на иерусалимския храм, проповядвал Евангелието и разпространявал християнството на първо време в Иудея, Галилея, Самария, Идумея, по-късно в Арабия, Сирия и Месопотамия, най-после пристигнал в град Едеса, принадлежащ на цар Авгар, където още преди него проповядвал Евангелието различен Тадей, един от седемдесетте апостоли. Тук деятел Иуда довършил и поправил това, което не било приключено от този Тадей ".
Има сведения, че свети деятел Иуда проповядвал християнството и в Персия, откъдето и написал на гръцки език своето съборно обръщение. Като причина или мотив за написването на това обръщение било събитието, че в обществото на вярващите се вмъкнали нечестиви хора, които при опция обръщали Божията берекет в безвластие и под претекст на християнска независимост си разрешавали всевъзможни мерзки каузи.
Това малко обръщение включва в себе си доста дълбоки и поучителни мисли. В него се съдържа част от догматическото обучение: за тайнството на Света Троица, за въплъщението на Иисуса Христа, за разликата сред положителните и злите ангели и за бъдещия Страшен Съд; част от нравственото обучение: уверение за отбягване на греховната нечистотия плътската, хулите, гордостта, непослушанието, завистта, ненавистта, коварството и лукавството; апостолът поучава всеки да бъде непрекъснат в своята служба, във вярата, в молитвата, в любовта, поучава да се грижим за превръщане на заблудените, да пазим себе си от еретиците, чиито душевредни нрави изобразил ясно и оповестил, че тези еретици ще погинат, сходно на жителите на Содом (Иуд., ст. 7 и следв.).
Освен това в своето обръщение свети деятел Иуда споделя, че за спасението не е задоволително единствено да бъдем обърнати от езичеството в християнството, само че би трябвало, вярвайки, да вършим положителни каузи, подобаващи на християнската религия и почтени за избавление, и показва като образец осъдените от Бога ангели и хора. Ангелите Бог свързал с безконечни окови и ги пази за Страшния Свой Съд, за това, че не запазили своето достолепие (ст. 6). А хората, изведени от Египет, Бог погубил в пустинята за това, че паднали в разврат, живеейки не по закона Божий (ст. 5). Така деятел Иуда в своето обръщение в малко думи ни разкрива велики истини.
Апостол Иуда посетил доста разнообразни страни, проповядвайки Евангелието, обръщайки народите към Христовата религия и поучавайки ги по пътя на спасението. В такива писания той достигнал Араратските страни и отвръщайки доста хора от идолопоклонството, ги направил християни. Тук апостолът мощно въоръжил срещу себе си идолските жреци: те го хванали и след разнообразни мъчения го приковали на кръст и пронизали със стрели. Така приключил своя героизъм и живот свети деятел Иуда и отишъл при Христа Бога, с цел да получи от Него венеца на безконечната премия на небесата.
Житие на св. преподобни Паисий Велики
Животът на великия подвижник преп. Паисий Велики е разказан от различен пустинножител, също по този начин прочут с добродетелния си и непоколебим живот, преподобни Йоан Колов. Разказвайки за чудесата, посредством които Господ популяризирал преподобни Паисий, Йоан прибавя:
" Никой да не се усъмни, като чува за него славни и свръхестествени неща, никой да не намерения, че аз съм прибавил нещо от себе си за по-голяма чест на обичния ми отец. Той е нагоре от всякаква човешка чест и не желае от по-долните хваление, тъй като е похваляван горе от светите ангели. Но описвам за изгода на слушащите и искащите да му подражават на добродетелите и предавам това, което видях с очите си и чух с ушите си ".
Преподобни Паисий се родил в Египет през ІV век. Родителите му били благочестиви люде, които възпитавали в закона Господен многочислената си челяд. Но огромна тъга постигнала фамилията. Бащата на Паисий починал, когато още не всички деца били пораснали и многочисленото семейство останало на грижите на майката. Тя доста се безпокояла за бъдещето на децата си, изключително била загрижена за най-малкия Паисий. Веднъж нощем на сън й се явил ангел, който й споделил: " Бог, татко на сираците, ме прати при тебе. Защо се предаваш на безгранична тъга и безпокойствие за децата? Нима единствено ти се грижиш за тях. Бог не ги ли пази? И така, остави твоята тъга и посвети на Бога един от синовете си и посредством него ще се популяризира името Господне! "
- Всички мои деца принадлежат на Бога - дала отговор майката, - дано вземе Той, което му е угодно!
Ангелът хванал за ръка дребния Паисий и споделил: " Ето тоя е сгоден на Бога ".
- Вземи едно от ония, които са по-големи и по-добри от него! - споделила майката.
- Не! - дал отговор ангелът, - Нима не знаеш, че Божията мощ се демонстрира в немощните. Тоя, най-малкият от всички, е определен от Господ и той му е сгоден.
С тия думи ангелът станал незабележим, а майката, като се събудила, почнала да се моли, казвайки: " Да бъде Твоята благосклонност, Господи, върху нас и върху твоя раб Паисий! "
Оттогава майката изключително се грижела за духовното обучение на най-малкия си наследник и го поверила на църковнослужителите. Малкият Паисий прилежно изучавал закона Господен, чел Свещеното Писание и сърцето му се изпълнило с обич към Бога. Когато пораснал, той поискал наблюдателен нравствен живот и бил признат от преподобни Памво в цифрата на учениците му. Преподобни Памво бил един от великите подвижници на Нитрийската пустиня. Цял предаден на Бога, той водел най-строг живот, спазвал непоколебим пост, безмълвие и желал от учениците си примирение и съвършена смиреност на волята на по-големия поради Господа. Под управлението на тоя свят подвижник Паисий живял в манастира до самата гибел на преподобни Памво. Тук също живял и преподобни Йоан, който по-късно е написал житието му.
След известно време Паисий поискал напълно уединение в пустинята. Йоан му споделил:
- " Брате Паисий, виждам, че желаеш безгласен живот. Аз имам същото предпочитание, само че не зная, угодно ли е това на Бога. Нека се помолим, щото Господ по Своята воля да устрои живота ни и да ни уточни, какво да вършим!
Те старателно се молили цяла нощ и към сутринта им се явил ангел, който им споделил: " Ти, Йоане, остани тук и за мнозина ще бъдеш избавителен ментор! Ати, Паисий, иди към западната пустиня и ще се съберат при тебе голям брой иноци, и ще бъде издигнат манастир, където ще славят името Божие. "
След като се отдалечил ангелът, светите подвижници още дълго се молили и благодарили на Господа. Йоан останал в манастира и по-късно станал свещеник, а Паисий отишъл по-далече в Нитрийската пустиня, издълбал си в планината пещера и дълго живял напълно самичък, цялостен предаден на молитва. След това почнали да го посещават люде, които желали да получат от него напътствие. Сред ограничения и писания Господ го подкрепял посредством чудесни феномени и му дарувал свръхестествена мощ да прави чудеса и да узнава скрити намерения. Чрез това той оказвал огромна помощ на всички, които желали неговия съвет и ги наставлявал по пътя на спасението. След известно верме към преподобни Паисий се събрали доста подвижници, които той ръководел, като определял всекиму нужното, тъй като прозорливо знаел, какво е нужно и потребно за всекиго.
Смиреният подвижник се отегчавал от многолюдство и популярност, по тази причина отишъл още по-далече в пустинята и прекарал три години в пещера, непосещаван от никого. Но по-късно благочестиви люде го намерили и почнали още веднъж да идват и да се заселват към него. Той приемал всички с обич, въпреки и да се отегчавал от оказваната му респект. Той не обичал положителните му каузи да стават известни. Когато някой негов героизъм ставал прочут, той незабавно го оставял и започвал нещо друго. Запитан от учениците си, за какво по този начин постъпва, Паисий дал отговор: " За да не повредя на делото посредством хвалба, а да го запазя недокоснато и чисто, тъй като огромна щета нанася човешката хвалба. Този, който се труди поради нея, няма да се избави, тъй като се труди поради суетна популярност, която му донася щета. А Господ е споделил: " Да не знае лявата ти ръка, какво прави дясната ". На братята, които го питали коя е висшата добродетел той дал отговор: " Добродетелта, която се прави скрито ".
Веднъж един от учениците на преподобни Паисий се отдалечил от манастира. Той срещнал по пътя един евреин, който влезнал с него в диалог, почнал да ругатни Христа и да приказва, че Иисус Христос бил елементарен човек, а Месия занапред щял да пристигна. Ученикът, като изслушал евреина, дал отговор равнодушно: " Може би и да е по този начин! " Когато се върнал при преподобни Паисий, той забелязал, че преподобният се отнася към него не напълно по този начин, както преди, а се отвръща и не приказва с него. Това го огорочило и той запитал: " Защо, отче светий, презираш своя възпитаник? " - " А кой си ти? - запитал го Паисий. - Аз не те познавам " - " Как да не ме познаваш? Нима аз не съм твоят възпитаник? "
- Оня бе християнин - дал отговор Паисий - и имаше на себе си плодородното кръщение. Ако пък ти не си оня същият, за какво благодатта е отстъпила от тебе и християнският ти облик е лишен? Какво се е случило с тебе? Разкажи!
- Нищо не съм сторил - споделил огорченият възпитаник. - Прости ми, отче светий!
Но преподобният не смукчил гнева си и споделил на ученика:
- Махни се надалеч дружно с отреклите се от Бога!
Ученикът заплакал и почнал още веднъж да твърди, че той нищо не е направил.
- А с кого ти приказва по пътя? - запитал го преподобни Паисий.
- С един евреин.
- Какво ти сподели той и какво му отговори ти?
- Той ми сподели: " Оня, Когото вие почитате, не е Христос, а Христос занапред ще пристигна ". Аз пък му отговорих: " Може би и да е по този начин! "
Тогава старецът извикал: " А какво може да бъде по-лошо от твоите думи, с които ти си се отрекъл от Христа и от светото кръщение? Плачи за прегрешението си, тъй като занапред Господ е написал името ти при ония, които са се отрекли от Него ".
Ученикът в този момент схванал, какъв брой тежко е съгрешил. Той паднал на колене и със сълзи замолил стареца да му елементарни и да измоли за него прощение от Бога. Преподобният видял, че разкаянието му е откровено, затворил се в пещерата си и дълго се молил за своя възпитаник и Господ във привидение му разкрил, че той рощава на отреклия се заради лековерие.
Преподобни Паисий доживял до дълбока напреднала възраст. Той доста дружал с един свят подвижник, който наричали Павел, и починал малко преди него. Преподобни Исидор Пилусиот взел светите мощи на двамата свети подвижници, пренесъл ги в своята обител покрай Пилусия и над гробниците им построил превъзходна черква.
Житие на преподобния Паисий Хилендарски
Господ рекъл на Своите апостоли: " идете, научете всички нации ", и още: " идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на всички твари ". Чрез слизането на Светия Дух Той им изпратил дара да приказват непознати езици, с цел да проповядват на всеки народ по лицето на земята и проповедта им да бъде разбрана от слушащите. По Своя промисъл 800 години след Своите избавителни премеждия и гибел Той въздигнал Константин мъдрец, в монашеството Кирил, за равноапостол на славянската тирада, да преведе Евангелието и да стартира да учи славяните на християнско благочестие на разбираемия славянски език. Произлезли от солунските българи и превели Библията на български език, България одобри техните възпитаници, отвред гонени, и тук процъфтя славянското просвещение, отсам излязоха славянските книги и доближиха чак до велика Русия. Но поради греховете на българските праотци България падна под агарянско иго, което продължи към 500 години. Тогава гърците си присвоиха Българската черква и на всички места поставяха на българите владици и свещеници от гръцки генезис, които по гръцки правиха божествените богослужения и по гръцки проповядваха на българския народ, който напълно не разбираше гръцкия език. Така в продължение на доста години българите не помниха освен античната просияла популярност на своята страна и черква, на своите царе и патриарси, само че заради недоумение на гръцкия език станаха невежи в Писанията и изпаднаха в последна неволя и отчаяние. Българите си бяха всеки път благочестиви, обичаха Божията черква и всичко жертваха за храмове и манастири, както и за небогати страдалци, само че това благочестие беше пристигнало до тях по поверие от античните отци и праотци, а сами си бяха невежи в Писанията, въпреки и в миналото да са преподали на всички славяни книги и благочестие. Заради това мнозина започнаха да се срамят от своя български генезис, да се присламчват към гърците и да се назовават гърци, а болшинството от народа униваше - както е писано - в мрачевина и смъртна сянка.
В това състояние божественият промисъл избра и въодушеви преподобния отец Паисий, йеромонах на Хилендарската Атонска обител, който същински възлюбил Бога, възлюби и своя близък, тъй като, който не обича близък си, той не може и Бога да обича, както споделя апостолът. Сърцето му скърбеше заради тежкото състояние на своя български народ и той възнегодува против несправедливата горделивост на гърците и другите, които клеветяха българите и превъзнасяха своя народ. Затова, като събра от доста книги античната популярност на българската страна и черква, написа " История славянобългарска " в 1762 година " за изгода на българския народ и за популярност и хвалба на Господа Иисуса Христа ", където самоуверено покачва глас, изобличава и споделя: " О неразумни юроде, за какво се срамуваш да се наричаш българин, не четеш и не приказваш на собствен език?... Ти, българино, не се мами! Знай своя жанр и език, и се учи на собствен език "! И откакто разказваше и поучаваше доста, самичък понесе своята книга по цялата българска земя, оферираше я на своите сънародници да я четат и преписват, по който метод - с Божията помощ - оказа помощ на народа да излезе от дълбините на унинието и даде начало на българското духовно Възраждане, до момента в който българите съумяха да възстановят своята антична Българска автокефална черква и учебни заведения, където отново на собствен език да слушат божествените богослужебни последования, проповедта на Евангелието и проучването на науките, а още по-нататък освободиха и своята земя от турското иго с проливането на доста своя кръв и благодарение на съветските православни братя.
Този будител на българския народ се роди в 1722 година в град Банско от доста благочестиви родители. Тяхното благочестие се вижда от това, че брат му Лаврентий, който беше 20 години по-голям от него, одобри монашество в Хилендарската обител на Атон и стана свещеник на същата обител. Другият му брат - Вълчо, извърши поклонение на светите места в Палестина заради благочестие, а след това със свои средства обнови и изписа храма " Свети Иван Рилски " в Хилендарската обител в 1757 година, обнови цялата Зографска обител в 1758 година, а в 1764 година съгради храм на името на Пречистата Богородица в същата обител.
Имащ такива родители и братя, и самичък той, като стана на възраст, презря суетата на този свят, отхвърли се от всичко и отиде на първо време в близката Рилска обител, където под благодатта на великия наш отец Иван порасна духом и известно време прекара в смирение при някои опитни старци. След това отиде при брат си в Хилендар, на 23-годишна възраст одобри монашеско пострижение с името Паисий и остана там, до момента в който потегли по България да проповядва на българския народ своята брошура. Виждайки бедата и страданието на своя народ под тежкото турско иго; слушайки разказите на поклонници, идващи в разните Атонски обители за поклонение или за работа от всичките краища на българската земя, за печалното положение на всички българи; гледайки надменната горделивост на гърците, които превъзнасяха своя жанр поради античната елинска и византийска популярност, а българите унижаваха като елементарни, необразовани и нямащи история - ревността му пламна като огън и не си даде отмора, нито разреши задоволителен сън на очите си, до момента в който не събра от доста книги и не написа " История славянобългарска ". След като прегледа цялата Хилендарска библиотека, той беше изпратен по работа в град Сремски Карловци, където също събра, колкото можа, след това мина от Хилендар в Зограф, където също откри и вписа доста нещо в своята брошура. Така приключи своята история и потегли самичък измежду българите, носейки я със себе си като скъпоценно богатство и давайки я на българските хора да я четат и преписват: в Рилския манастир я преписа духовник Никифор, в град Самоков - духовник Алексей Велкович, в град Котел - иерей Стойко, който овдовя и стана свещеник Софроний Врачански, и доста други. Къде умря и от каква гибел, остана незнайно: не умря ли от мъченическа гибел, подобаваща на светите апостоли, тъй като по този начин скрито изчезна от попрището на земния живот, без някой да види и да знае нещо за него? В кондиката на Хилендарската обител с дата 3 юли 1798 година е написано: " йеромонах Паисий поддръжник, дъртак хилендарски, умря в Самоков и към този момент не се завърна в Света Гора, и го поставиха в гроба на отца Никола иерея, и всички споделиха три пъти: Бог да го елементарни! " Но няма от кое място да се види, дали този е Паисий, писателят на " История славянобългарска ", тъй като тогава имаше мнозина на Атон, които се назоваха с това име, както и всеки път.
Самият преподобен отец Паисий се отличаваше с положителното си образование: с мирен манталитет, както прилича на положителния духовник, само че изпълнен с огнена ревнивост за своя български народ в тогавашното му оскърбление, както и за предходната и бъдещата му популярност. Беше доста сдържан във връзка с храната и питието, заради което получи стомашно страдалчество, както самичък изповядва в своята книга, както античните свети отци развалили стомаха си заради прекомерния пост: свети Василий Велики, свети Йоан Златоуст и доста други. Въздържан беше и в съня, с цел да може и в черква да участва дружно с другите монаси и плътта да подчини на духа посредством неспане и молитва, само че да има и време за четене на книги и писане на историята, откъдето получи главоболие, както споделя самичък за себе си.
По това време Атон беше същинско духовно поле, където растяха цветя с духовно благовоние, и подвижниците се насърчаваха един различен към все по-големи подвизи. В 1745 година в Атонската Света Гора пристигна преподобният Писий Хилендарски, а в 1746 година пристигна великият подвижник на съветската земя, Паисий Величковски. Преподобни Паисий Хилендарски написа своята " История славянобългарска " в 1762 година и излезе от Атон да проповядва на българите своята брошура, а преподобни Паисий Величковски напусна Атонската Света Гора и се пресели в Молдо-Влахия дружно с учениците си в 1763 година Този свят мъж беше въодушевен от Бога да възкреси унилото монашество на Молдо-Влахия и Русия даже до през днешния ден, като даде на монасите крилете на светоотеческата мъдрост и опитността да се подвизават старателно. Когато извършваше божествената литургия, той не можеше да изговаря възгласите на своите молебствия от сълзи на трогване. Всички, които тогава се подвизаваха на Атон, се стичаха на неговите свети служби, дружно с него плачеха пред Бога, и по този начин умиваха душите си с смирение и се усъвършенстваха в добродетелите. Мнозина го молеха да ги одобри измежду своите възпитаници - и гърци, и руси, и българи, и сърби, и власи, измежду които беше и българинът иеросхимонах Спиридон, който с негово благословение написа в 1792 година втората след Паисий " История накратко за българския народ славянски ". Затова най-вероятно е, че и преподобни Паисий Хилендарски не е избегнал плодородното въздействие на великия Паисий Величковски, а в противен случай - доста нещо е възприел от него за изгода на душата си, която е търсела избавление в Христа Иисуса.
Но на Атон по времето на Паисий Хилендарски имаше и доста други подвижници, най-много преподобномъченици, които преди с неразумната си воля или под турско принуждение са се отричали от Христа, само че след това, подбуждани от съвестта, се подготвяха за страдалчество в Атонските манастири, и когато ставаха подготвени, излизаха в всякакви градове, изповядваха Христа пред турските съдии, порицаваха Мохамеда, лъжливия оракул на агарянската религия, и биваха страдалчески убивани за християнската религия. Ето духовният въздух, който дишал нашият преподобен отец Паисий Хилендарски, заради което самият той беше изпълнен с ревнивост по Бога, подвизаваше се за Христовата добродетел, до разболяване се въздържаше от угаждането на плътта и не се уплаши от несгодите, нито от самата гибел, когато отиде да послужи на своя народ в името на неговото благочестие и независимост.
Така подвизавал се, той приключи живота си на земята, само че паметта му обитава завинаги измежду българите, тъй като на първо време от него стартира божественият промисъл - делото на нашето избавление, което най-после се увенча със независима патриаршия и самостоятелна страна. Затова Негово светейшество българският патриарх Кирил и Светия синод на Българската православна черква взеха решение, че той е заслужен да бъде присъединен към лика на светците, което и направиха с церемониален акт от 26 юни 1962 година Заради неговите молебствия, Христе Боже, запази и отсега нататък нашия народ от всевъзможни беди и посредством положителното познаване на Писанията го утвърди в православното благочестие за безконечни епохи. Амин.
Свети деятел Иуда принадлежи към цифрата на дванадесетте възпитаници на Господа. Той произхождал от коляното на Давид и Соломон. Свети Иуда се родил в галилейския град Назарет от праведния Иосиф, на който по-късно била поверена Пречистата Дева Мария
Не е известно с акуратност коя е била майката на Иуда. Според някои това била Саломия, щерка на Агей, наследник Варахиин, брат на свети Захарий, бащата на светия оракул и предтеча Господен Иоан.
Иуда бил брат на свети деятел Иаков праведни, предстоятел на Иерусалимската черква. Свети деятел Иуда нормално се назовава Иуда Иаковов, т.е. брат на деятел Иаков. Той приел това име заради своето примирение, тъй като считал себе си за неподобаващ да се назова брат Господен по плът, още повече, че бил съгрешил пред Господа, първо, със своето маловерие, и второ, с небратолюбие. За това, че Иуда съгрешил с маловерие, свидетелства свети Иоан Богослов, казвайки: " нито братята Му имаха вяра в Него " (Иоан. 7:5).
Обяснявайки това място от Евангелието, свети Теофилакт под Христовите братя схваща децата на Иосиф. И по тази причина той споделя:
Хулели Го Христа и братята, и децата на Иосиф (между които бил и Иуда); от кое място у тях такова обезверение към Него? От личната им зла воля и от злоба, тъй като на роднините е присъщо да завиждат на своите повече, в сравнение с непознатите.
И по този начин, отсам излиза наяве, че Иуда съгрешил пред Господа със своето маловерие.
Но Иуда също така показал към Христа и небратолюбие, както се споделя за това в житието на Иаков, брат Божий. Когато Иосиф, след връщането си от Египет, почнал да дели земята си сред своите деца, родени от първата му жена, той поискал да отдели и част на Господа Иисуса, роден свръхестествено и нетленно от Пречистата Дева Мария, Който тогава бил още малко дете. Но тримата сина на Иосиф не желали да одобряват Христос да има дял с тях като роден от друга майка; единствено четвъртият наследник свети Иаков, Го приел в взаимно притежание на своята част и заради това бил наименуван брат Божий. Съзнавайки тези свои грехове маловерие и небратолюбие Иуда не се осмелявал да се назова брат Божий, а се наричал единствено брат на Иакова, както написа в своето обръщение: " Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова " (Иуд. 1:1).
Освен името Иуда Иаковов деятел Иуда има и други имена. Евангелист Матей го назовава Левей и Тадей. Тези имена са дадени на деятел Иуда не без причина, а точно: думата " левей " значи " сърдечен ". По отношение на деятел Иуда това име има смисъл, че той, след осъществените от него заради неведение грехове срещу Христа Бога, когато се уверил, че Иисус е истинният Месия Христос Бог, се съединил с Него с цялото си сърце.
Апостол Иуда се назовава още и Тадей, което значи " хвалещ ", тъй като той прославял и изповядвал Христа Бога и проповядвал Евангелието на доста нации.
За живота и активността на свети деятел Иуда е известно прекомерно малко. Знае се единствено, че в края на царуването на Домициан двамата внуци на Иуда, занимаващи се с култивиране на земята със личните си ръце, били доведени по клюки на еретиците при този император като потомци на Давид и роднини на Господа; само че когато императорът се убедил, че те не съставляват никаква политическа заплаха за него, били пуснати на независимост.
Апостол Иуда, сходно на другите " братя на Господа " по плът, понесъл доста благовестнически писания, разпространявайки Христовото Евангелие. Скоро след възнесението на Господа Иисуса Христа на небето, деятел Иуда, както и всички Христови апостоли, тръгнал да проповядва Евангелието. Според свидетелството на църковния историк Никифор
" божественият Иуда, не Искариотски, а различен, който се наричал Тадей и Левей, наследник на Иосиф, брат на Иаков, хвърлен от крилото на иерусалимския храм, проповядвал Евангелието и разпространявал християнството на първо време в Иудея, Галилея, Самария, Идумея, по-късно в Арабия, Сирия и Месопотамия, най-после пристигнал в град Едеса, принадлежащ на цар Авгар, където още преди него проповядвал Евангелието различен Тадей, един от седемдесетте апостоли. Тук деятел Иуда довършил и поправил това, което не било приключено от този Тадей ".
Има сведения, че свети деятел Иуда проповядвал християнството и в Персия, откъдето и написал на гръцки език своето съборно обръщение. Като причина или мотив за написването на това обръщение било събитието, че в обществото на вярващите се вмъкнали нечестиви хора, които при опция обръщали Божията берекет в безвластие и под претекст на християнска независимост си разрешавали всевъзможни мерзки каузи.
Това малко обръщение включва в себе си доста дълбоки и поучителни мисли. В него се съдържа част от догматическото обучение: за тайнството на Света Троица, за въплъщението на Иисуса Христа, за разликата сред положителните и злите ангели и за бъдещия Страшен Съд; част от нравственото обучение: уверение за отбягване на греховната нечистотия плътската, хулите, гордостта, непослушанието, завистта, ненавистта, коварството и лукавството; апостолът поучава всеки да бъде непрекъснат в своята служба, във вярата, в молитвата, в любовта, поучава да се грижим за превръщане на заблудените, да пазим себе си от еретиците, чиито душевредни нрави изобразил ясно и оповестил, че тези еретици ще погинат, сходно на жителите на Содом (Иуд., ст. 7 и следв.).
Освен това в своето обръщение свети деятел Иуда споделя, че за спасението не е задоволително единствено да бъдем обърнати от езичеството в християнството, само че би трябвало, вярвайки, да вършим положителни каузи, подобаващи на християнската религия и почтени за избавление, и показва като образец осъдените от Бога ангели и хора. Ангелите Бог свързал с безконечни окови и ги пази за Страшния Свой Съд, за това, че не запазили своето достолепие (ст. 6). А хората, изведени от Египет, Бог погубил в пустинята за това, че паднали в разврат, живеейки не по закона Божий (ст. 5). Така деятел Иуда в своето обръщение в малко думи ни разкрива велики истини.
Апостол Иуда посетил доста разнообразни страни, проповядвайки Евангелието, обръщайки народите към Христовата религия и поучавайки ги по пътя на спасението. В такива писания той достигнал Араратските страни и отвръщайки доста хора от идолопоклонството, ги направил християни. Тук апостолът мощно въоръжил срещу себе си идолските жреци: те го хванали и след разнообразни мъчения го приковали на кръст и пронизали със стрели. Така приключил своя героизъм и живот свети деятел Иуда и отишъл при Христа Бога, с цел да получи от Него венеца на безконечната премия на небесата.
Житие на св. преподобни Паисий Велики
Животът на великия подвижник преп. Паисий Велики е разказан от различен пустинножител, също по този начин прочут с добродетелния си и непоколебим живот, преподобни Йоан Колов. Разказвайки за чудесата, посредством които Господ популяризирал преподобни Паисий, Йоан прибавя:
" Никой да не се усъмни, като чува за него славни и свръхестествени неща, никой да не намерения, че аз съм прибавил нещо от себе си за по-голяма чест на обичния ми отец. Той е нагоре от всякаква човешка чест и не желае от по-долните хваление, тъй като е похваляван горе от светите ангели. Но описвам за изгода на слушащите и искащите да му подражават на добродетелите и предавам това, което видях с очите си и чух с ушите си ".
Преподобни Паисий се родил в Египет през ІV век. Родителите му били благочестиви люде, които възпитавали в закона Господен многочислената си челяд. Но огромна тъга постигнала фамилията. Бащата на Паисий починал, когато още не всички деца били пораснали и многочисленото семейство останало на грижите на майката. Тя доста се безпокояла за бъдещето на децата си, изключително била загрижена за най-малкия Паисий. Веднъж нощем на сън й се явил ангел, който й споделил: " Бог, татко на сираците, ме прати при тебе. Защо се предаваш на безгранична тъга и безпокойствие за децата? Нима единствено ти се грижиш за тях. Бог не ги ли пази? И така, остави твоята тъга и посвети на Бога един от синовете си и посредством него ще се популяризира името Господне! "
- Всички мои деца принадлежат на Бога - дала отговор майката, - дано вземе Той, което му е угодно!
Ангелът хванал за ръка дребния Паисий и споделил: " Ето тоя е сгоден на Бога ".
- Вземи едно от ония, които са по-големи и по-добри от него! - споделила майката.
- Не! - дал отговор ангелът, - Нима не знаеш, че Божията мощ се демонстрира в немощните. Тоя, най-малкият от всички, е определен от Господ и той му е сгоден.
С тия думи ангелът станал незабележим, а майката, като се събудила, почнала да се моли, казвайки: " Да бъде Твоята благосклонност, Господи, върху нас и върху твоя раб Паисий! "
Оттогава майката изключително се грижела за духовното обучение на най-малкия си наследник и го поверила на църковнослужителите. Малкият Паисий прилежно изучавал закона Господен, чел Свещеното Писание и сърцето му се изпълнило с обич към Бога. Когато пораснал, той поискал наблюдателен нравствен живот и бил признат от преподобни Памво в цифрата на учениците му. Преподобни Памво бил един от великите подвижници на Нитрийската пустиня. Цял предаден на Бога, той водел най-строг живот, спазвал непоколебим пост, безмълвие и желал от учениците си примирение и съвършена смиреност на волята на по-големия поради Господа. Под управлението на тоя свят подвижник Паисий живял в манастира до самата гибел на преподобни Памво. Тук също живял и преподобни Йоан, който по-късно е написал житието му.
След известно време Паисий поискал напълно уединение в пустинята. Йоан му споделил:
- " Брате Паисий, виждам, че желаеш безгласен живот. Аз имам същото предпочитание, само че не зная, угодно ли е това на Бога. Нека се помолим, щото Господ по Своята воля да устрои живота ни и да ни уточни, какво да вършим!
Те старателно се молили цяла нощ и към сутринта им се явил ангел, който им споделил: " Ти, Йоане, остани тук и за мнозина ще бъдеш избавителен ментор! Ати, Паисий, иди към западната пустиня и ще се съберат при тебе голям брой иноци, и ще бъде издигнат манастир, където ще славят името Божие. "
След като се отдалечил ангелът, светите подвижници още дълго се молили и благодарили на Господа. Йоан останал в манастира и по-късно станал свещеник, а Паисий отишъл по-далече в Нитрийската пустиня, издълбал си в планината пещера и дълго живял напълно самичък, цялостен предаден на молитва. След това почнали да го посещават люде, които желали да получат от него напътствие. Сред ограничения и писания Господ го подкрепял посредством чудесни феномени и му дарувал свръхестествена мощ да прави чудеса и да узнава скрити намерения. Чрез това той оказвал огромна помощ на всички, които желали неговия съвет и ги наставлявал по пътя на спасението. След известно верме към преподобни Паисий се събрали доста подвижници, които той ръководел, като определял всекиму нужното, тъй като прозорливо знаел, какво е нужно и потребно за всекиго.
Смиреният подвижник се отегчавал от многолюдство и популярност, по тази причина отишъл още по-далече в пустинята и прекарал три години в пещера, непосещаван от никого. Но по-късно благочестиви люде го намерили и почнали още веднъж да идват и да се заселват към него. Той приемал всички с обич, въпреки и да се отегчавал от оказваната му респект. Той не обичал положителните му каузи да стават известни. Когато някой негов героизъм ставал прочут, той незабавно го оставял и започвал нещо друго. Запитан от учениците си, за какво по този начин постъпва, Паисий дал отговор: " За да не повредя на делото посредством хвалба, а да го запазя недокоснато и чисто, тъй като огромна щета нанася човешката хвалба. Този, който се труди поради нея, няма да се избави, тъй като се труди поради суетна популярност, която му донася щета. А Господ е споделил: " Да не знае лявата ти ръка, какво прави дясната ". На братята, които го питали коя е висшата добродетел той дал отговор: " Добродетелта, която се прави скрито ".
Веднъж един от учениците на преподобни Паисий се отдалечил от манастира. Той срещнал по пътя един евреин, който влезнал с него в диалог, почнал да ругатни Христа и да приказва, че Иисус Христос бил елементарен човек, а Месия занапред щял да пристигна. Ученикът, като изслушал евреина, дал отговор равнодушно: " Може би и да е по този начин! " Когато се върнал при преподобни Паисий, той забелязал, че преподобният се отнася към него не напълно по този начин, както преди, а се отвръща и не приказва с него. Това го огорочило и той запитал: " Защо, отче светий, презираш своя възпитаник? " - " А кой си ти? - запитал го Паисий. - Аз не те познавам " - " Как да не ме познаваш? Нима аз не съм твоят възпитаник? "
- Оня бе християнин - дал отговор Паисий - и имаше на себе си плодородното кръщение. Ако пък ти не си оня същият, за какво благодатта е отстъпила от тебе и християнският ти облик е лишен? Какво се е случило с тебе? Разкажи!
- Нищо не съм сторил - споделил огорченият възпитаник. - Прости ми, отче светий!
Но преподобният не смукчил гнева си и споделил на ученика:
- Махни се надалеч дружно с отреклите се от Бога!
Ученикът заплакал и почнал още веднъж да твърди, че той нищо не е направил.
- А с кого ти приказва по пътя? - запитал го преподобни Паисий.
- С един евреин.
- Какво ти сподели той и какво му отговори ти?
- Той ми сподели: " Оня, Когото вие почитате, не е Христос, а Христос занапред ще пристигна ". Аз пък му отговорих: " Може би и да е по този начин! "
Тогава старецът извикал: " А какво може да бъде по-лошо от твоите думи, с които ти си се отрекъл от Христа и от светото кръщение? Плачи за прегрешението си, тъй като занапред Господ е написал името ти при ония, които са се отрекли от Него ".
Ученикът в този момент схванал, какъв брой тежко е съгрешил. Той паднал на колене и със сълзи замолил стареца да му елементарни и да измоли за него прощение от Бога. Преподобният видял, че разкаянието му е откровено, затворил се в пещерата си и дълго се молил за своя възпитаник и Господ във привидение му разкрил, че той рощава на отреклия се заради лековерие.
Преподобни Паисий доживял до дълбока напреднала възраст. Той доста дружал с един свят подвижник, който наричали Павел, и починал малко преди него. Преподобни Исидор Пилусиот взел светите мощи на двамата свети подвижници, пренесъл ги в своята обител покрай Пилусия и над гробниците им построил превъзходна черква.
Житие на преподобния Паисий Хилендарски
Господ рекъл на Своите апостоли: " идете, научете всички нации ", и още: " идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на всички твари ". Чрез слизането на Светия Дух Той им изпратил дара да приказват непознати езици, с цел да проповядват на всеки народ по лицето на земята и проповедта им да бъде разбрана от слушащите. По Своя промисъл 800 години след Своите избавителни премеждия и гибел Той въздигнал Константин мъдрец, в монашеството Кирил, за равноапостол на славянската тирада, да преведе Евангелието и да стартира да учи славяните на християнско благочестие на разбираемия славянски език. Произлезли от солунските българи и превели Библията на български език, България одобри техните възпитаници, отвред гонени, и тук процъфтя славянското просвещение, отсам излязоха славянските книги и доближиха чак до велика Русия. Но поради греховете на българските праотци България падна под агарянско иго, което продължи към 500 години. Тогава гърците си присвоиха Българската черква и на всички места поставяха на българите владици и свещеници от гръцки генезис, които по гръцки правиха божествените богослужения и по гръцки проповядваха на българския народ, който напълно не разбираше гръцкия език. Така в продължение на доста години българите не помниха освен античната просияла популярност на своята страна и черква, на своите царе и патриарси, само че заради недоумение на гръцкия език станаха невежи в Писанията и изпаднаха в последна неволя и отчаяние. Българите си бяха всеки път благочестиви, обичаха Божията черква и всичко жертваха за храмове и манастири, както и за небогати страдалци, само че това благочестие беше пристигнало до тях по поверие от античните отци и праотци, а сами си бяха невежи в Писанията, въпреки и в миналото да са преподали на всички славяни книги и благочестие. Заради това мнозина започнаха да се срамят от своя български генезис, да се присламчват към гърците и да се назовават гърци, а болшинството от народа униваше - както е писано - в мрачевина и смъртна сянка.
В това състояние божественият промисъл избра и въодушеви преподобния отец Паисий, йеромонах на Хилендарската Атонска обител, който същински възлюбил Бога, възлюби и своя близък, тъй като, който не обича близък си, той не може и Бога да обича, както споделя апостолът. Сърцето му скърбеше заради тежкото състояние на своя български народ и той възнегодува против несправедливата горделивост на гърците и другите, които клеветяха българите и превъзнасяха своя народ. Затова, като събра от доста книги античната популярност на българската страна и черква, написа " История славянобългарска " в 1762 година " за изгода на българския народ и за популярност и хвалба на Господа Иисуса Христа ", където самоуверено покачва глас, изобличава и споделя: " О неразумни юроде, за какво се срамуваш да се наричаш българин, не четеш и не приказваш на собствен език?... Ти, българино, не се мами! Знай своя жанр и език, и се учи на собствен език "! И откакто разказваше и поучаваше доста, самичък понесе своята книга по цялата българска земя, оферираше я на своите сънародници да я четат и преписват, по който метод - с Божията помощ - оказа помощ на народа да излезе от дълбините на унинието и даде начало на българското духовно Възраждане, до момента в който българите съумяха да възстановят своята антична Българска автокефална черква и учебни заведения, където отново на собствен език да слушат божествените богослужебни последования, проповедта на Евангелието и проучването на науките, а още по-нататък освободиха и своята земя от турското иго с проливането на доста своя кръв и благодарение на съветските православни братя.
Този будител на българския народ се роди в 1722 година в град Банско от доста благочестиви родители. Тяхното благочестие се вижда от това, че брат му Лаврентий, който беше 20 години по-голям от него, одобри монашество в Хилендарската обител на Атон и стана свещеник на същата обител. Другият му брат - Вълчо, извърши поклонение на светите места в Палестина заради благочестие, а след това със свои средства обнови и изписа храма " Свети Иван Рилски " в Хилендарската обител в 1757 година, обнови цялата Зографска обител в 1758 година, а в 1764 година съгради храм на името на Пречистата Богородица в същата обител.
Имащ такива родители и братя, и самичък той, като стана на възраст, презря суетата на този свят, отхвърли се от всичко и отиде на първо време в близката Рилска обител, където под благодатта на великия наш отец Иван порасна духом и известно време прекара в смирение при някои опитни старци. След това отиде при брат си в Хилендар, на 23-годишна възраст одобри монашеско пострижение с името Паисий и остана там, до момента в който потегли по България да проповядва на българския народ своята брошура. Виждайки бедата и страданието на своя народ под тежкото турско иго; слушайки разказите на поклонници, идващи в разните Атонски обители за поклонение или за работа от всичките краища на българската земя, за печалното положение на всички българи; гледайки надменната горделивост на гърците, които превъзнасяха своя жанр поради античната елинска и византийска популярност, а българите унижаваха като елементарни, необразовани и нямащи история - ревността му пламна като огън и не си даде отмора, нито разреши задоволителен сън на очите си, до момента в който не събра от доста книги и не написа " История славянобългарска ". След като прегледа цялата Хилендарска библиотека, той беше изпратен по работа в град Сремски Карловци, където също събра, колкото можа, след това мина от Хилендар в Зограф, където също откри и вписа доста нещо в своята брошура. Така приключи своята история и потегли самичък измежду българите, носейки я със себе си като скъпоценно богатство и давайки я на българските хора да я четат и преписват: в Рилския манастир я преписа духовник Никифор, в град Самоков - духовник Алексей Велкович, в град Котел - иерей Стойко, който овдовя и стана свещеник Софроний Врачански, и доста други. Къде умря и от каква гибел, остана незнайно: не умря ли от мъченическа гибел, подобаваща на светите апостоли, тъй като по този начин скрито изчезна от попрището на земния живот, без някой да види и да знае нещо за него? В кондиката на Хилендарската обител с дата 3 юли 1798 година е написано: " йеромонах Паисий поддръжник, дъртак хилендарски, умря в Самоков и към този момент не се завърна в Света Гора, и го поставиха в гроба на отца Никола иерея, и всички споделиха три пъти: Бог да го елементарни! " Но няма от кое място да се види, дали този е Паисий, писателят на " История славянобългарска ", тъй като тогава имаше мнозина на Атон, които се назоваха с това име, както и всеки път.
Самият преподобен отец Паисий се отличаваше с положителното си образование: с мирен манталитет, както прилича на положителния духовник, само че изпълнен с огнена ревнивост за своя български народ в тогавашното му оскърбление, както и за предходната и бъдещата му популярност. Беше доста сдържан във връзка с храната и питието, заради което получи стомашно страдалчество, както самичък изповядва в своята книга, както античните свети отци развалили стомаха си заради прекомерния пост: свети Василий Велики, свети Йоан Златоуст и доста други. Въздържан беше и в съня, с цел да може и в черква да участва дружно с другите монаси и плътта да подчини на духа посредством неспане и молитва, само че да има и време за четене на книги и писане на историята, откъдето получи главоболие, както споделя самичък за себе си.
По това време Атон беше същинско духовно поле, където растяха цветя с духовно благовоние, и подвижниците се насърчаваха един различен към все по-големи подвизи. В 1745 година в Атонската Света Гора пристигна преподобният Писий Хилендарски, а в 1746 година пристигна великият подвижник на съветската земя, Паисий Величковски. Преподобни Паисий Хилендарски написа своята " История славянобългарска " в 1762 година и излезе от Атон да проповядва на българите своята брошура, а преподобни Паисий Величковски напусна Атонската Света Гора и се пресели в Молдо-Влахия дружно с учениците си в 1763 година Този свят мъж беше въодушевен от Бога да възкреси унилото монашество на Молдо-Влахия и Русия даже до през днешния ден, като даде на монасите крилете на светоотеческата мъдрост и опитността да се подвизават старателно. Когато извършваше божествената литургия, той не можеше да изговаря възгласите на своите молебствия от сълзи на трогване. Всички, които тогава се подвизаваха на Атон, се стичаха на неговите свети служби, дружно с него плачеха пред Бога, и по този начин умиваха душите си с смирение и се усъвършенстваха в добродетелите. Мнозина го молеха да ги одобри измежду своите възпитаници - и гърци, и руси, и българи, и сърби, и власи, измежду които беше и българинът иеросхимонах Спиридон, който с негово благословение написа в 1792 година втората след Паисий " История накратко за българския народ славянски ". Затова най-вероятно е, че и преподобни Паисий Хилендарски не е избегнал плодородното въздействие на великия Паисий Величковски, а в противен случай - доста нещо е възприел от него за изгода на душата си, която е търсела избавление в Христа Иисуса.
Но на Атон по времето на Паисий Хилендарски имаше и доста други подвижници, най-много преподобномъченици, които преди с неразумната си воля или под турско принуждение са се отричали от Христа, само че след това, подбуждани от съвестта, се подготвяха за страдалчество в Атонските манастири, и когато ставаха подготвени, излизаха в всякакви градове, изповядваха Христа пред турските съдии, порицаваха Мохамеда, лъжливия оракул на агарянската религия, и биваха страдалчески убивани за християнската религия. Ето духовният въздух, който дишал нашият преподобен отец Паисий Хилендарски, заради което самият той беше изпълнен с ревнивост по Бога, подвизаваше се за Христовата добродетел, до разболяване се въздържаше от угаждането на плътта и не се уплаши от несгодите, нито от самата гибел, когато отиде да послужи на своя народ в името на неговото благочестие и независимост.
Така подвизавал се, той приключи живота си на земята, само че паметта му обитава завинаги измежду българите, тъй като на първо време от него стартира божественият промисъл - делото на нашето избавление, което най-после се увенча със независима патриаршия и самостоятелна страна. Затова Негово светейшество българският патриарх Кирил и Светия синод на Българската православна черква взеха решение, че той е заслужен да бъде присъединен към лика на светците, което и направиха с церемониален акт от 26 юни 1962 година Заради неговите молебствия, Христе Боже, запази и отсега нататък нашия народ от всевъзможни беди и посредством положителното познаване на Писанията го утвърди в православното благочестие за безконечни епохи. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ